Решение № 34 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря М.а Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 416/30.05.2025 год. по гр.д.№ 1487/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлен предявения от „Пясъчна лилия 10“ ООД, ЕИК 201591782, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, област Бургас, местност „Ачмълъците“, сграда Пясъчна лилия, офис 1, представлявано от В. Р. Д. чрез адв. Р. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „И. В.“ № **, вх. *, ап. * против „Беллатерра Джейн“ ООД, ЕИК 202703693, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Е. О. А., чрез пълномощник Адвокатско съдружие „С.“ с БУЛСТАТ 177039223, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. К.“ № **, адв. С. М. С., иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 56 498,91 /петдесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем евро деветдесет и един евроцента/, представляваща задължение за парични вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., 1 местност „А.“, комплекс „П. л.“, прехвърлено на „Пясъчна лилия 10“ ООД по силата на договор за цесия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен. Осъдено е „Пясъчна лилия 10“ ООД, ЕИК 201591782, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, област Бургас, местност „Ачмълъците“, сграда Пясъчна лилия, офис 1, представлявано от В. Р. Д. чрез адв. Р. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „И. В.“ № **, вх. *, ап. * да заплати в полза на „Беллатерра Джейн“ООД, ЕИК 202703693, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Е. О. А., чрез пълномощник Адвокатско съдружие „С.“ с БУЛСТАТ 177039223, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. К.“ № **, адв. С. М. С. сумата от 9105 /девет хиляди сто и пет/ лв. направени по делото разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Пясъчна лилия 10“ ООД, ЕИК 201591782, представлявано от В. Р. Д. чрез адвокат Р. И. С. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Изложени са аргументи за процесуални нарушения на окръжния съд по допускане и приемане на неотносими към спора доказателства, представени от ответника по предявените искове. Сочи се, че доказателствата ангажирани от ответника са били предимно за установяване на възраженията му за нередовно проведено ОС на ЕС, които както е посочил и окръжният съд, не биха могли да се разглеждат в настоящото производство. Сочи се, че с исковата молба не са заявени претенции за вземания преди 23.08.2018 г., поради което се твърди неотносимост на мотивите на съда относно такива вземания. Твърди се, че основното нарушение допуснато от окръжния съд е, че е основал решението си на факти, които не са доказани от страната, която черпи благоприятни последици от тяхното съществуване или несъществуване. Сочи се като недоказано твърдението на ответника, че не е обитавал процесния имот за периода, за който се дължат претендираните суми. Съдът не се съобразил с факта, че ответникът е юридическо лице, а в ТРРЮЛНЦ няма вписани обстоятелства относно прекратяване на дейността на дружеството. След като с оглед на вписванията се касае за дружество, което не е прекратило дейността си, то очевидно дружеството развива дейност и респ. - се ползва от активите си. Освен това по партидата на дружеството са обявени отчети със Заявление Г2, а не е декларирано неизвършване на дейност със Заявление ГЗ. Изложени са твърдения, че тези обстоятелства опровергават тезата на ответника, че 2 процесният имот не се ползва от ответното дружество, а установените факти относно липсата на електрозахранване и водоподаване касаят периоди, за които не се претендират такси и затова тези факти са без значение за спора.

Твърди се, че при събиране на доказателствата съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел заключението на вещото лице по поисканата от ищеца в исковата молба експертиза, без да съобрази, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на ищеца, каквото искане ищецът е направил. Твърди се, че неправилно не е било уважено искането на ищеца за допускане на допълнителна експертиза. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за цялостно уважаване на предявените искове с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Направено е доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставения в исковата молба въпрос, след запознаване с счетоводната отчетност водена от ищеца.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника по предявените искове „Беллатерра Джейн" ООД, ЕИК 202703693, чрез процесуален представител адв. С. С., в който се твърди нейната неоснователност и правилност на решението на окръжния съд. Изложени са аргументи за неоснователност по всяко от възраженията на въззивника. Сочи се, че изводите на съда относно това, че за периода ответника не е ползвал процесните имоти, почиват на ангажираните от него доказателства, които убедително доказват това твърдение, а ищецът не е изпълнил своето задължение да докаже, че имотите са били обитавани или използвани, както изисква чл.23, ал.1, т.6 от ЗУЕС. Като неоснователен и спекулативен е оспорен довода на въззивника относно липсата на вписано прекратяване на дейността на ответното дружество. Изложени са аргументи за отсъствието на връзка между това обстоятелство и твърдяното от ищеца ползване на имотите, както и за липсата на връзка на отчетената дейност, с използването на процесиите апартаменти. В този смисъл се сочи, че от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. и 2022 г. на ответника е видна липсата на регистрирана търговска дейност за имотите. Твърди се релевантност на доказателствата за липса на електрозахранване и водоснабдяване на имотите за процесния период и правилното кредитиране на представените фактури от съда, при положение, че същите не са опровергани от ищеца. Твърди се неоснователност и преклузия по искането за допускане на нова съдебно3 счетоводна експертиза, както и че обстоятелствата, които въззивникът иска да установи с нея са можели да бъдат установени с преки доказателства, каквито ищецът не е ангажирал пред окръжния съд. Направено е искане за отхвърляне на доказателствените искания, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.50 и чл.51, във вр. с чл. 38 и чл. 11 ал. 1, т. 5 от ЗУЕС и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

С определение № 380/21.08.2025 год. по делото, след като е констатирал, че в исковата молба не е посочен период, за който се твърди, че е формирано задължението на ответника от общо 56 498,91 евро за неплатени вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части на ЕС, а също - не е посочено как е формирано задължението по години от периода, въззивният съд е дал указания на ищеца за изправяне на тези нередовности.

С писмена молба постъпила в апелативния съд на 04.09.2025 год., препис от която е била връчена на насрещната страна с указание за възможност за становище, ищецът е отстранил нередовността на исковата молба, като е посочил, че претенциите му са заявени за периоди и в размери както следва: от 01.07.2018 год. до 31.12.2018 год. – 5566,35 евро, от 01.01.2019 год. до 31.12.2019 год. – 11006,28 евро, от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год. – 11006,28 евро , от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. – 14460 евро и от 10.01.2022 год. до 31.12.2022 год. – 14460 евро. С молбата е заявено, че се поддържа и доказателственото искане направено с въззивната жалба.

С определение № 433/25.09.2025 год. по делото, въззивният съд е внесъл делото в открито съдебно заседание и е допуснал съдебно- икономическа експертиза по направеното от въззивника доказателствено искане.

Заключението на вещото лице Г. по поставените въпроси е прието от въззивния съд.

Пред въззивния съд страните са заявили, че поддържат изразените становища и направените искания.

4

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен първоинстанционен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити, по допустими искови претенции, поради което е валидно и допустимо.

Ищецът по предявения иск „Пясъчна лилия 10“ ООД твърди в исковата си молба, че в качеството му на цесионер, след цесия от 29.03.2023 год., с която цедентът Етажна собственост на сграда, с адрес: гр. С., м. “А.“, комплекс „П. л.“ му е прехвърлила вземането, което е имала до този момент 29.03.2023 год. от дружеството „Беллатерра Джейн“ООД - собственик на няколко самостоятелни обекта в сградата - етажна собственост, в размер на общо 56 498,91 евро - дължими, но неплатени от това дружество такси за управление и поддръжка на общите части на сградата – етажна собственост, е титуляр на това вземане.

Съгласно уточнението на предявения иск, направено от ищеца пред въззивния съд, твърдението е, че процесното вземане включва дължими, но неплатени от ответното дружество вноски за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост по години и в размери както следва: от 01.07.2018 год. до 31.12.2018 год. – 5566,35 евро, от 01.01.2019 год. до 31.12.2019 год. – 11006,28 евро, от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год. – 11006,28 евро , от 01.01.2021 год. до 31.12.2021 год. – 14460 евро и от 10.01.2022 год. до 31.12.2022 год. – 14460 евро.

В исковата молба е посочено, че предвид упълномощаването извършено от цедента в полза на цесионера, уведомяването на ответника за цесията следва да се счита от момента на предявяване на иска. Като основание за възникване на задълженията на ответника в твърдените размери ищецът сочи взето решение по т.7 от протокол за проведено на 04.08.2021 год. Общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/, съгласно което е определена парична вноска дължима от собствениците за покриване на разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС в размер на 24 евро на кв.м., с включени общи части от общите части на сградата. Ищецът поддържа исковите си претенции за присъждане на претендираната сума, ведно със 5 законната лихва върху нея считано от предявяване на иска до окончателното й плащане, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът е оспорил исковите претенции на ищеца по основание и размер, с възражения за липсата на възникнало задължение за плащане и недоказаност, посочени в депозирания писмен отговор на исковата молба, които възражения поддържа и пред въззивния съд с отговора на въззивната жалба. Не е оспорено твърдението на ищеца, че дружеството е придобило собствеността на описаните в исковата молба осем самостоятелни обекта апартаменти с №№ 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85 и 86 в процесната сграда - етажна собственост, но е уточнено, че след 2015 год. и към момента, те са преустроени в два обекта с идентификатори *** и

***. Оспорено е твърдението на ищеца относно соченото основание за възникване на задълженията за плащане - решение на ОСЕС от 04.08.2021 год., като се твърди, че ОСЕС на 04.08.2021 год. не е провеждано, но дори да се приеме, че е било проведено - взетите на него решения са незаконосъобразни и не следва да се зачитат от съда. В случай на зачитане на взетите решения на това ОСЕС от съда, е възразено, че по т.7 от протокола са определени разходи само за 2022 и за 2023 год., но и за тези години ищецът не дължи плащане, тъй като както за периода до 29.03.2023 год., така и след това, не е пребивавал и не е ползвал собствените си имоти в процесната етажна собственост. Твърди, че тези имоти не са били ползвани както от или за цели на дружеството, така и от трети лица, като в този смисъл представя доказателства. Позовава се на чл.51, ал.2 от ЗУЕС в редакцията на нормата действала за процесния период, и на практика на ВКС по чл.51 от ЗУЕС за недължимост на плащания за поддържане и управление на общите части на ЕС в тази хипотеза, прави искане за отхвърляне на иска и за присъждане на съдебните разноски.