Решение № 1405 от 15.11.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 4111/2019
- Вид
- Решение № 1405
- Подписан
- 15.11.2019
- В сила
- 05.12.2019
- Състав
- НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ ГЕМЕДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12а, ал.4 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.1 и 2 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.1 и 2 · Закон за автомобилните превози
- чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1405
15.11.2019 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, в публично заседание на 16.10.2019 г., XXІІ наказателен състав състоящ се от:
Председател:
Николай Гемеджиев секретар Мария Милева, като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 4111 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Г.Т.П., ЕГН ********** ***.
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №22-0000245/15.08.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – гр.Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл.18, т.5 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (Наредбата), на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли съда да отмени издаденото наказателно постановление. Посочва, че не е знаел, че трябва да има издадено ново удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, тъй като бил в чужбина. С други думи, авторството на деянието не се оспорва. Посочва също така, че вече има издадено ново удостоверение, каквото се изисква и с каквото не е разполагал по време на проверката.
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява.
Не се явява и представител, не се взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда се посочва, че обжалваното НП е съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и се предлага да бъде потвърдено.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.08.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при АНО на 09.09.2019 г. с вх.№52-00-09-4474/1/09.09.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.08.2019 г. около 10:30 часа в гр.Бургас срещу сградата на Областна управа П.Р. (инспектор в ОО „АА“ – гр.Бургас) извършил проверка на таксиметров автомобил марка „Dacia” модел “Logan” с рег.№ А 67 10 МВ. Водач на автомобила бил жалбоподателя Г.П.. По време на проверката било установено, че той не разполага с валидно издадено удостоверение за водач на таксиметров автомобил и че това, което е носил със себе си е от стария вид.
В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Р. съставил против жалбоподателя Акт №260927/08.08.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел П.В.Д.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.18, т.5 от Наредбата.
На 15.08.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, Началника на ОО „АА“ – гр.Бургас издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 30.08.2019 г.
На 09.09.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№52-00-09-4474/1/09.09.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.92, ал.1 и 2 ЗАП, както и на основание Заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (т.I.6. – за издаване на наказателни постановления).
Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, последната е издава на основание чл.12а, ал.4 ЗАвтПр. Посочената алинея към настоящата дата е вече пета, според която редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл.12, ал.2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съгласно чл.18, т.5 от Наредбата, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община (приложение № 7). Посоченото приложение е различно от това, което е иззето от жалбоподателя по време на проверката, поради което настоящия състав приема, че на 08.08.2019 г. жалбоподателят не е разполагал с валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. [3] Случаят понастоящем не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН. Обяснението, че жалбоподателя бил в чужбина е без значение, защото след като при завръщането си в Република България е бил длъжен да провери дали има някакво изменение в изискванията за дейността, която е решил да продължи да извършва. Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.
Наложеното административно наказание е с фиксиран размер от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност да бъде намалено.
На основание посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че следва процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно издадено.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0000245/15.08.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА“ – гр.Бургас, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.18, т.5 от НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, на Г.Т.П., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:_/п/
Вярно с оригинала:
ММ
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[3] Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК