Решение № 276 от 08.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …………/08.03.2022г .,гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ

ГАНЕВА при секретаря Теодора Чавдарова с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна А А , разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1572/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.

Образувано е след разделяне на производството по обективно кумулативно съединени искове на И. И.В. с

ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу Областна дирекция на МВР гр.

Варна за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. / л. 161-162 от делото/.

Предмет на настоящото дело е предявеният иск от И.И. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. /л. 182/. В т. 3.5 от постъпила по делото уточняваща молба В. индивидуализира исковата си претенция като заявява настъпили за него неимуществени вреди от незаконно бездействие на служители на V РУ към ОД на МВР – Варна по осигуряване на неговата „ незабавна адвокатска защита“ . В. твърди , че неговият защитник- адв.

А.Г.,*** в 16.40 ч. на 18.06.2016 г. , но е било допусната на свиждане със задържания В. едва към 20 ч. Това незаконно бездействие на полицейските служители е довело до изживяни за ищеца часове на страх и неизвестност „ какво се случва и какво му предстои“ .

В исковата молба се твърди, че от извършените на 18.06.2016 г. незаконни действия и бездействия на полицейските органи ищецът е изпитал „ страх, стрес, обида, унижение, страдание, безсилие“/ л. 7 от делото/.

Ищецът претендира обезвреда на вредите от твърдяното незаконно бездействие за времето от 15.30 ч. на 18.06.2016 г. до 12.15 ч. на 19.06.2016 г. / л. 159 /.

В съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител , поддържа исковата претенция и моли съда да уважи изцяло предявения иск за обезщетение поради неговата основателност, която теза подробно се аргументира и в депозирани по делото писмени бележки . Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Ответникът – ОД на МВР-Варна , чрез процесуални представители , изразява становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Не са събрани доказателства за недопускане на адвокат А.Г. за осъществи свиждане по време на полицейското задържане на ищеца. В тази връзка се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Ако съдът счита същата за основателна, се иска нейното намаляване поради преценка за „прекомерност“.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца като разноски за настоящото производство.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата претенция поради недоказаност на същата.

Не са събрани доказателства за настъпване на претендираните неимуществени вреди , които да са следствие на забавяне в предоставянето на адвокатска защита.

Съдът, съобразявайки се със събраните доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е баща на Д И В , родена на *** г., а майка на детето е Р. К Б В/ л. 14 от делото/.

По висящо бракоразводно дело между двамата родители № 56969/2015г. по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Бояджиева е следвало да води дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.

Майката е живеела в гр.

София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на постановените привременни мерки . Към

18.06.2016 г. детето е било при бащата в нарушение на посочените мерки.

На 17.06.2016 г. Р.Б. е подала молба до Варненския районен съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В. е упражнявал физическо и психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от мъжки пол . Изложила е своите съмнения за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен разговор с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря заради обличан бански костюм“.

Със заповед №

69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В. да се въздържа от домашно насилие спрямо детето; забранил е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при майката . Било е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да следи за нейното изпълнение / л.

168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм. съд -Варна/.

По изпълнение на издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г. служители на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. Предприели са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден заповед, за който той не е знаел. В. е отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на реда. Той се е съгласил да предаде детето единствено на майката след медицински преглед на детето за изследване на сексуално насилие.

Следобедът майката на детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със съдебния лекар Б и полицай М.П..

Впоследствие В. е заключил входната врата и това е провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители .

Последвало е издаване на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски орган при ОД на МВР- Варна за задържане на И.В. за 24 часа , като той е бил освободен на следващия ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е била обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.

Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма на акта /липса на мотиви/ . Това решение е било оставено в сила по реда на инстанционния съдебен контрол с решение

№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.

От приобщеното като писмено доказателство извлечение от книга на задържаните лица на V РУ-Варна в частта на заповед за задържане № 170/18.06.2016 г. в колона 25 „Кой е разрешил свиждане „ е вписано „РП Г. И.“ , а в колона № 26 „

Име, презиме, фамилия и ЕГН на посетителя и връзка със задържано лице“ е вписана адвокат „А.Г. и нейното ЕГН , няма вписана информация за час на явяване на адвоката в V РУ-Варна / л. 212-213 от делото/.

Ответникът представя по делото удостоверение на началника на сектор „ човешки ресурси“ при ОД на МВР-Варна , сочещо за липсата на образувани дисциплинарни производства срещу служители на ОД на МВР-Варна по повод твърденията за непредоставяне на незабавна адвокатска защита на И.В. /л.

196/.

Ищецът е лекар по дентална медицина и има регистрирана лаборатория за групова първична медицинска помощ по дентална медицина в гр. Варна от 2010 г. / л. 149-151/.

Към м. юни 2016 г. И.В. е бил заместник- председател на сдружение с нестопанска цел „ Конфедерация за защита правата на децата“ . Според публикуваната в интернет информация за това сдружение негови цели са защита правата на децата, и най-вече на правото им да живеят в своите биологични семейства, при своите родители, роднини и близки; да отстоява и защитава правата на децата и основните им свободи; да е бори срещу нарушаването правата на децата и възпрепятстването на тяхното развитие под каквато и да е форма и в която и да е сфера на българския обществен живот.

От разпита на свид. Х. Л. Щ. , който поддържа приятелски отношения с ищеца, се установи, че двамата се познават от 2014 година , когато Щ. е станал член на СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015 г. свидетелят е и пациент на В. .

Определя ищеца като скромен, търпелив, всеотдаен. След случая от м. юни 2016 г. твърди за промяна в държанието на В. , който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му позвънявания , отказвал е покани за излизания на обществени места . Преди случката двамата веднъж седмично са се чували по телефона и са се виждахме в месеца поне веднъж, докато след това – при посещения в лекарския му кабинет или в дома му . В. е споделил на Щ. своите опасения, че всички го мислят за педофил.

На 18.06.2016 г. двамата не са се виждали , но на следващия ден свидетелят е закарал ищеца за освидетелстване след освобождаването му от V РУ-Варна . Тогава В. му е казал следното: „ Нали видя бабата на Р.Б. какво направи?“/ Бабата на Р.Б. е майката на Р.Б./.

Свидетелят твърди, че на

18.06.2016 г. към 09:00 - 10:00 часа ищецът му се е обадил и го е помолил за следното: „Можеш ли да дойдеш, цялата полиция на Варна е пред нас, бабата на Р.Б. явно добре си върши работата“.

Преди 2016 г. В. активно е участвал в дейността на Конфедерацията, като лично със свидетеля и други родители са ходели „ на терен“ , а именно „ когато родителят трябва да си вземе детето, а другият родител пречи на това“, но след случая В. сам се е отказал .

За поведението на В. свидетелят твърди следното:

„…Той все още не смее да излезе пред обществото, защото го сочат като педофил“.

От разпита на свидетелката З.Ж.Ч. съдът установи, че същата познава ищеца три или четири месеца преди 18.06.2016 г., понеже е станала доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“ . Подавала е заявление за членство през 2013-2014 г.

, но не са я приели и поради тази причина е участвала в тяхната дейност като доброволец.

Преди случая от м. юни

2016 г. В. е споделил на свидетелката, че иска да вижда детето си по-често, но бившата му съпруга , която живее в София не е изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна . Ч. твърди, че на 03- 04.06. 2016 г. дъщерята на В. ***.

На 18.06.2016 г. към

09.00 ч. И.В. се е обадил на Ч. , за да й съобщи , че е обсаден от полицаи и е помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към 09.50 ч. , видяла е около 20 -30 полицаи , В. е бил в дома си , после е влязла дъщерята на неговата адвокатка , за да „забавлява“ дъщерята на ищеца .

Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа, когато адв. Г. ***, където е бил задържан В..

Ч. твърди, че ищецът е бил стресиран от присъствието на полицейските служители и към 10.30 ч. -11.00 ч. той е споделил ,че се страхува полицаите да не „ подхвърлят наркотици“ в дома му . Разплакал се е към 11.30 ч. – 12.00 ч. , докато е водил телефонен разговор с адвокат Б., който го е посъветвал да предаде детето.