Решение № 3613 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3613 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113563 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 240 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Ищец „Кирил и Методий Резиденс“ ООД иска осъждането на Д. С. К., с ЕГН ********** да върне сумата от 9 500 лв., предадена като заем в периода от 25.09.2023 г. до 25.10.2023 г., ведно със законната лихва от 01.05.2025 г. до 22.08.2025 г. в размер на 375 лв., както и законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане;

В исковата молба се поддържа, че при условията на неформален договор за заем, ищецът е предоставил на ответника претендираните парични средства в общ размер 9 500 лв.

Заемните суми са предоставени чрез извършени банкови преводи по банкова сметка на ответника, подробно описани в справките и приложенията към исковата молба.

Твърди се, че сумата е предоставена на първи транш в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), предоставени на 25.09.2023 г. с банков превод от сметката на ищеца в УниКредит Булбанк АД ........... по банковата сметка на ответника в „Централна кооперативна банка“ АД ..........................

Втори транш в размер на 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), предоставени на 09.10.2023 г. с банков превод от сметката на ищеца в УниКредит Булбанк АД ............ по банковата сметка на ответника в „Централна кооперативна банка" АД ..........................

Трети транш в размер 2 000 лв. (две хиляди лева), предоставени на в брой на дата 25.10.2023 г. от у. на дружеството П.П.Б. на ответника.

1

Уговорено в устна форма и по неформален начин между страните „Кирил И Методий Резиденс“ ООД да предостави заеми за потребление за лични нужди на ответника, като конкретен срок за връщане не е договорен.

Заемът е следвало да бъде предоставян на периодични траншове, в зависимост от нуждите на К.. Заемите са били уговорени без срок за връщане, както и без лихва.

Ответникът се е задължил пред дружеството заемодател да му върне получените суми, в случай че това бъде поискано. Били изпратени поредица от покани за доброволно изпълнение на заетите суми чрез комуникация чрез електронни текстови съобщения и Вайбър. След получаване на поканите ответникът се е ангажирал да заплати дължимите суми до края на април 2025 г. което не било сторено.

Ответник Д. С. К. чрез а. П.У. оспорва предявенияте искове за главница и мораторна лихва като отрича предаването на заемната сума по начина описан от ответника, а от там и отрича да е възникнало задължение за връщането й. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото е доказано, че ищецът е извършил парични преводи в полза на ответника за сумата от 4500 лева с платежно нареждане от 09.10.2023г. с посочено основание на превода "заем", за сумата от 3000 лева с платежно нареждане от 25.09.2023г. с посочено основание "заем", както и че сума около 2-3 хиляди лева е била предадена от св. Д. П. Б. на ответника в заем като средствата са били предоставени от б. свидетеля П. Б., който е у. на дружеството и който изрично потвърждава в обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК че тези средства са на дружеството.

По делото е установено и още че сумите са предадени в заем на ответника, тъй като същият е управлява различни р., у. П Б е имал доверие на ответника и е имал намерение за нов бизнес свързан с р. в С град в П. Сумите които са предадени на ответника хипотетично биха могли да се приемат като дадени с инвестиционно намерение за съвместна работа с ответника, но това не променя естеството на волята на дружеството манифестирана чрез у.я да бъдат предадени в заем съгласно приетите по делото платежни нареждания и предвид показанията на св. Д. Б., още повече че в обясненията си у. Б. изрично подчертава, че ресторантът се е оказал лъжа, нищо не се е случило, нямало и въобще ресторант, ответникът нямал ключ, извършвали се огледи, но всичко било постановка, а впоследствие ответника спрял да отговаря на обажданията, давал обещание да върне парите, но така и не били върнати. Тези обяснения съпоставени с разменената между страните кореспонденция чрез вайбър приложение ясно индицират волята на дружеството да предостави процесната парична сума от 9 500 лева на ответника в заем, а не като принос в съвместно неформално сдружаване с ответника, защото въобще по делото няма данни такова обединение да се е формирало с цел извършване на икономическа дейност. Очевидно е и че ответникът е използвал доверието на ищеца, за да изгради в него представа затова че е възможна 2 икономическа съвместна дейност свързана с управление на р. в С. г. в П, но от разменената кореспонденция е видно, че ответникът не оспорва задължението си да върне получените суми, т.е това е пряка индиция, че тези суми са получени от ответника в заем, защото ако ответникът е възприемал сумите като капитал с който да бъде извършвана съвместна търговска дейност и тази търговска дейност не е могла да бъде реализирана по обективни фактори, то той и сигурност би възразил за връщането на сумата.

В допълнение основна характеристика на заема е фактическото предаване на сумата с намерение тази сума да бъде върната, респ. това намерение е категорично доказано от ищеца още при извършването на паричните преводи и при предаването на третия заем от св.

Б., основна характеристика на заема е и получаването на сумата с намерение да бъде върната, това намерение също е доказано видно от разменената между страните кореспонденция до колкото ищецът многократно изисква връщането на сумата, а ответникът приема това свое задължение, но го отлага във времето.

Следователно, предявените искове се явяват доказани вкл. иска за мораторна лихва за сумата от 375 лева поради което и следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на сумата от общо 1 558,60 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. С. К. с ЕГН ********** от ................. да заплати в полза на „Кирил и Методий Резиденс“ ООД с ЕИК 206189061 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

Петрова нива № 16, ет.4, ап. 88 с у. П. Б. сумата от 4 857,27 евро/ 9 500 лева, която е предадена като заем в периода от 25.09.2023 г. до 25.10.2023 г., ведно с мораторната лихва върху главница от 4 857,27 евро/ 9 500 лева за периода от 01.05.2025 г. до 22.08.2025 г. в размер на 191,73 евро., както и законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 25.08.2025г. до окончателното й плащане КАКТО и разноските по делото в размер на сумата от 1 558,60 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3