Решение № 138 от 29.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20231800900191 по описа за 2023 година

ИЩЦИТЕ – И. Д. Т., с ЕГН ********** и М. А. Т., с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Д.Б., ул. „Б.“ № 47, чрез пълномощниците си - адвокат Н. Д. от АК – Ш., адвокат Ж. В. Т. от КАК и адвокат Г. Г. Р. от САК със съдебен адрес гр. С., пл. „П.“ № 2 /виж молба вх. №1712/19.02.2024г./, са предявили срещу З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „С.ш.“ № 67А, за осъждането на ответника да им заплати суми в размер на по 200 000 лева /за всеки ищец/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на Д. И.в Т., син на първия ищец и внук на втората ищца, настъпила на 21.07.2023г., вследствие осъществило се на 03.07.2023г. ПТП, около 10.50 часа при 99 км. 40,000 в близост до моста на река Д., общ. П., между т.а. марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. № СВ 2756 КР, управляван от Х.Я.Я. и лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. № СО 8795 СР, управляван от Б.К.Ч., с ЕГН **********, по вина на последния, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица № BG/22/123001946945, валидна от 30.06.2023г. до 29.06.2024г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 07.08.2023 - датата, на която са предявени извънсъдебно пред ответника, претенциите на ищците за заплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното им заплащане, както и сумата в размер на 6 494 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от И. Д. Т. имуществени вреди – разходи за репатриране на тленните останки и погребални услуги, във връзка с настъпилата смърт на сина му Д. И.в Т., в следствие горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, 1 претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 03.07.2023г., около 10.00 часа настъпило ПТП, при 99 км 40,000 в близост до моста на река Д., общ. П., възникнало при дъждовно време и мокра асфалтова настилка.

Излага се от ищците, че ПТП било реализирано по вина на водача на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. №СО8795СР – Б.К.Ч., с ЕГН **********, който поради двиЖ.е с несъобразена с пътните условия скорост, загубил управлението над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е и се блъснал челно в движещия се в тази лента т.а. марка „Нисан“, модел „Навара“, с рег. №СВ2756КР, управляван от Х.Я.Я., ЕГН **********.

Твърди се още от ищците, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП настъпил и леталния изход за Д. И.в Т., пътник в лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. №СО8795СР.

Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство по описа на Районно управление - П., наблюдавано от ТО – Царево при РП – Б..

Ищците излагат още, че видно от данните на Информационния център към Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по отношение на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „330ХД“ с рег. № СО 8795 СР, управляван от Б.К.Ч., била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с начална дата на покритие 30.06.2023г. и крайна дата на покритие 29.06.2024г.

Ищците твърдят, че депозирали писмени застрахователни претенции пред „З.К.

„Л.И.“ АД, получени от ответника на 07.08.2023 г. Твърди се в исковата молба, че ответникът в разрез с приложимия закон отказал да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователни обезщетения на увредените лица, поради което и дължал на ищците, на основание чл.429, ал.3 от КЗ, законната лихва върху главниците на претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от датата на депозиране на извънсъдебните претенции 07.08.2023г. до окончателното им изплащане.

Ищците - И. Д. Т. и М. А. Т. твърдят, че в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, търпят неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на 17годишния Д. И.в Т., син на първия ищец и внук на втората ищца.

Изложено е в исковата молба, че мъката по Д. Т. нямало как ищците да преживеят до края на живота си, тъй като били изключително близки.

Преди инцидента всеки един от ищците бил активен, борбен и силен човек, радвали се на спокоен живот, били щастливи. След загубата на Д., вследствие на процесното ПТП, търпели негативни психологически последици. Станали по-уязвими, по-неуверени и по- 2 несигурни. Наблюдавала се промяна в поведението им, станали избухливи, сприхави, затворени и самовглъбени, с постоянни мисли за това дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия. Отказвали да общуват с други хора извън семейните си контакти.

Твърди се още в исковата молба, че починалият Д. Т. е единственото дете на ищеца И.

Д. Т., който повече от 11 години, след раздялата с неговата майка, с която живеели на семейни начала, се грижил за него. Д. бил най-близкият му човек, поради което и търпял душевни болки и страдания с изключително висок интензитет.

Ищцата М. Т., баба на починалия Д. Т., твърди, че след инцидента трябвало да организира посрещането на тялото на внука си, да организира неговото погребение и всичко необходимо. Ищцата твърди още, че през годините за починалия Д. замествала фигурата на майката в семейството, поради това, че биологичната му майка изчезнала и в продълЖ.е на 11 години до датата на смъртта на Д. не го била търсила и виждала. Твърди, че с решение №215/16.12.2023г. по гр.д. №756/2012г. по описа на РС – И. майката на починалия С. А. била лишена от родителски права и същите били предоставени на бащата – ищеца И.

Т..

Ищцата твърди, че през годините е участвала интензивно във възпитанието, отглеждането и изграждането като личност на нейния внук Д. Т., заедно с неговия баща, за това отношенията между тях били изключително близки и съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка наподобяваща родител – дете.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.К. „Л.И.“ АД, е подал писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. М. В., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

Оспорва всички твърдения наведени от ищците по основанието на съдебно предявените претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.

Твърди, че във връзка с ПТП, настъпило на 03.07.2023г., около 09.50ч., на път II-ри клас 99 км., на територията на ОДМВР-Б., РУ - П., осъществило се между лек автомобил марка „БМВ 330 ХД“ с рег.№СО 8795 СР и лек автомобил марка „Нисан Навара“ с peг. № СВ 2756 КР, по предявени извънсъдебно пред ответното дружество претенции на ищците за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди била образувана застрахователна преписка №0000-1000-01 -23-7519, по която не се отрича, че не е заплатено застрахователно обезщетение.

С отговора на исковата молба ответникът прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д. Т. като пътник в лек автомобил марка „БМВ 330 ХД“ с peг. №СО 8795 СР. Твърди, че по време на превоза Д. е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137 А от ЗДвП, което станало причина за възникване на съвкупността от травми и тежестта им, включително на тези, обусловили настъпването на летален изход. Поддържа, че при използване на предпазния колан от пострадалия, за него нямало да възникнат травми като настъпилите, а 3 значително по-малко на брой и по-леки като морфология, с реална възможност да бъде избегнат леталния изход.

В условията на евентуалност, с оглед твърденията на ищците за механизма на процесното ПТП прави възраЖ.е за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на заявените с исковата молба вреди изразяващо се в себепоставяне в риск, поради това, че въпреки, че е бил годен да възприемане в дълъг период от време, еднозначно и при обикновено наблюдение характеристиките на управление на автомобила от сочения за виновен за процесното ПТП водач, в конкретните пътни условия - скорост, нестабилност и неколкократно поднасяне преди достигане на местопроизшествието е приел да бъде превозван по този начин, като не е използвал и предпазен колан.

На самостоятелно основание, ответникът твърди, че нарушението на чл. 137А от ЗДвП от страна на пострадалия било извършено в условията на неосъществен подходящ родителски контрол относно поведението на непълнолетния Д. Т. в качеството му на пътник.

На следващо място ответникът сочи, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно къде в купето на автомобила се е намирал пострадалия, поради липса на твърдения от страна на ищците за това обстоятелство.

Ответникът оспорва всички излоЖ. в исковата молба твърдения за неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, съществуването и естеството на описаните отношения между ищците и пострадалото лице, в тази връзка и всички твърдения относно заявените неимуществени вреди и формата на тяхното проявление.

Ответникът оспорва активната материално- правна легитимация на ищеца М. Т. за предявяване на настоящата искова претенция, както и че този ищец има качеството на увредено лице с право на обезвреда, съответно - материално притезание, основано на собствени права.

Оспорва излоЖ.те в исковата молба твърдения относно търпени от ищеца М. Т. неимуществени вреди, техния интензитет и проявление.

На следващо място в отговора ответникът излага, че размера на претендираните суми не отговаряли на принципа на справедливост и трайно установената практика на Върховен касационен съд на Република България.

На следващо място с отговора ответникът оспорва изцяло предявените акцесорни искове за присъждане на лихва от 07.08.2023г. - датата, посочена като дата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответното застрахователно дружество.

Поддържа, че предявените акцесорни искове са изцяло неоснователни, като твърди, че ответното дружество не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период.

С отговора на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявената претенция от ищеца И. Т. за имуществени вреди, както по основание, така и по размер, както и акцесорния иск върху претендираната сума, по съобраЖ.ята излоЖ. в отговора по - горе относно акцесорните искове по претенциите за неимуществени вреди.

Прави се евентуално възраЖ.е по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското 4 възнаграждение на насрещната страна, както и се възразява срещу искането за присъждане на разноски в полза на ищците.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която са оспорили възраЖ.ята на ответника, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло първоначалния.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 447/05.09.2023г., издадено от Община - гр. Д.Б. на Д. И.в Т. с ЕГН **********, починал на 21.07.2023 год. е, че ищецът И. Д. Т. е негов баща и наследник. Установява се също така от представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки изх. № 446/05.09.2023г. издадено от Община - гр. Д.Б., на И. Д. Т., че ищцата М. А. Т. е негова майка, т.е. баба на сина му Д. И.в Т., починал при процесното ПТП.