Решение № 48 от 28.06.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велики Преслав, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20213610200265 по описа за 2021 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от В. В. И. с ЕГН ********** с адрес гр.***, обл.***, ул.„***“№1, вх.*, ет.*, ап.* срещу Наказателно постановление №7385 от 31.08.2021 г., издадено от Началник Отдел “Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция“Пътна инфраструктура“ гр.София.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Алтернативно се излагат доводи за отмяна поради маловажност на извършеното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В писмено становище по същество, чрез пълномощник преповтаря изложеното във въззивната жалба, като допълва и ново основание за отмяна на НП, поради липса на субективна страна на деянието, както поради липса на правосубектност, счита че не може водачът на ППС да е адресат на процесното административно нарушение. Поради изложеното, моли НП да бъде отменено, като претендира и присъждане на разноски в настоящото производство, без да е представил доказателства за направени такива.

Въззиваемата страна –Агенция “Пътна инфраструктура“ гр.София не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище по същество, чрез процесуалния си представител, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

1

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган. Не се спори и че на посочените в АУАН и обжалваното

НП, жалбоподателя е управлявал извънгабаритно/тежко ППС, не се спори и по отношение на калибрирането на средствата за измерване. Спорни са обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вмененото нарушение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 03.09.2021г. в 09.12 часа на път II – 73, км.19 на изхода на гр.Смядово, обл.Шумен в посока гр. Смядово – гр. Шумен, жалбоподателя управлявал и е осъществявал движение по републиканската пътна мрежа на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. №А8866КН и полуремарке с 3 оси с рег. №А1765ЕМ, като при проверката от служители на АПИ с техническо средство –ел.везна било измерено натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на МПС от 12,550, т. при максимално допустимо натоварване на оста от 11, 500, т. и при измерване на разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.250 т., при максимално допустимо натоварване 24 т.

При проверката водачът на ППС не е представил валидно разрешение/разрешително/ или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно, съотв.тежко ППС. Проверяващите приели, че с посоченото деяние, като управлявал ППС с измереното натоварване на осите над допустимото, жалбоподателя не е спазил чл. 7, ал. 1, т.3, б.Б и т. 4, б. А от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства. За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства. След съставяне на АУАН на 04.08.2021 г., работодателя на жалбоподателя и собственик на ППС, с което е осъществено нарушението е заплатил дължимите такси на АПИ съгл. чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от Закон за пътищата вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на осн.чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.

Описаната фактическа обстановка, съдът счита установена от гласните доказателства – показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие св.С. и К., както и от приложените към администратвнонаказателната преписка документи.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-служители в “АПИ“, като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.56 от ЗП и Заповед №РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на АПИ.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, като същите притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Поради, което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения направени от жалбоподателя са неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, за това, че на посочените в НП дата и място, като водач на извънгабаритно/тежко, съчленено ППС, се е придвижвал по републиканската пътна мрежа с превишение на нормите за натоварване съгласно чл.7, т.3 и т.4 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, което според АНО е нарушение на чл.37, т.1 от същата Наредба и чл.26, ал.2, т.1, б.А“ от ЗП. По този начин се твърди че жалбоподателя е осъществявал движение на извънгабаритно и респ. тежко пътно превозно средство без съответното разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси / издадени от съответната администрация управляваща пътя – в случая АПИ за дейност от специално ползване на пътищата, с което деяние е била нарушена от негова страна разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв.

По отношение на приложението на материалния закон: Обжалваното НП е частично незаконосъобразно от материалноправна страна, поради дадената неправилна правна квалификация на нарушението.

Административнонаказващият орган, следва в административно наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Същественото в административно наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). В хода на 3 проведеното от административно наказващия орган производство и по време на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин, че жалбоподателя е извършителя на нарушението.

Възраженията на жалбоподателя, че той не може да бъде субект на нарушението, в което е обвинен с НП, поради това, че не е собственик на ППС, нито е превозвач, посочените лица са задължени да се снабдят с необходимите документи за извършване на превоза и съответно да заплатят таксите за това, водачът на автомобила тежкотоварен и/или извънгабаритен нямал такива задължения, което не можело да му се вмени във вина, съдът счита за неоснователни. В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава на нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП , съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т. 1 до т. 6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл. 53, ал. 1, т.1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение, вкл. и водачът на процесното ППС. В случая като субект на административнонаказателна отговорност по тази разпоредба е посочен жалбоподателя, като водач на ППС, включително по аргумент от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства..., както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В чл. 14, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на извънгабаритните ППС... при условията на чл. 8, ал. 2, 3 и 4 се издава по образец (приложение № 3). Според чл. 14, ал. 3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3, 30 м, височина – до 4, 30 м, и дължина – до 22 м.. Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

В конкретния случай е измерената сума от натоварванията на задвижващата 2-ра единична ос на МПС била 12,550 т. при максимално допустимо натоварване на оста от 11, 500, т. и при измерване на разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 30.250 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., 4 което е в нарушение на чл. 7, ал. 1, т.3, б.Б и т. 4, б. А от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ, което се потвърждава от писмените доказателства по делото вкл. и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.