Решение № 141 от 12.05.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 39/2026
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- Ели Георгиева Скоклева
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.247,ал.1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 260, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 2, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 59, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 59, ал. 2 · Закон за обществените поръчки
- чл.5,ал.2,т.9 · Закон за обществените поръчки
- чл.70 · Закон за обществените поръчки
- чл. 70,ал.4,т.2 · Закон за обществените поръчки
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. Дупница, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Деа Д. И. като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20261510200039 по описа за 2026 година
И. С. М., обжалва наказателно постановление № ЗОП-75#3 /08.12.2025 г., издадено от председателя на Сметна палата на Република България, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 10 000лв.в качеството му на кмет на Община К............., за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 70,ал.4,т.2 от ЗОП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Б. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В писмени бележки са изложени съображения за отмяна на наказателното постановление и се претендират разноски.
Административно наказващия орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Подробни съображения за това излага в писмено становище по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, 1 преценени по отделно и в съвкупност,прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателя М. заемал длъжността кмет на Община К............. в периода 05.11.20219г.-13.11.2023г.
Със заповед № ОД-05-03-015/04.12.2024г. на зам.председателя на Сметната била възложен одит на няколко общини,между които и Община К............., за съответствие при възлагането и изпълнението на обществените поръчки през периода 01.01.2022г.-31.12.2023г.,с която заповед е определен и одитния екип.
В изпълнение на същата, приз м.април 2025г. бил извършен одит на Община К............., при който била извършена проверка на възлагането на обществена поръчка с предмет:“Рехабилитация на участъци от вътрешна водопроводна мрежа гр.К............., обл.Кюстендил“. Процедурата по възлагане на обществената поръчка е открита с решение от 21.02.2023г. от жалбоподателя, в качеството му на кмет на Община К............. и публичен възложител по см. на чл.5,ал.2,т.9 ЗОП, по реда на чл.18,ал.1т.12 ЗОПпублично състезание.С решението е одобрено обявлението за оповестяване открИ.ето на процедурата и документацията за обществената поръчка,като е утвърдена и Методика за оценка на офертите.
В Методиката ,по показател „Качество“ –П1 възложителят е определил показатели по
П1.1-професионална компетентност на експерт
№1-„Ръководител екип“,като първо условие е посочено „Образование –висше, минимална образователна степен „магистър“ или еквивалент ,съгласно националното законодателство в държавата,в която е установен .
„Ръководител на екип“ не е нормативно определена длъжност,необходима за изпълнение на строителство, съгласно чл.160,ал.1 ЗУТ.
По П1.2.-професионална компетентност на експерт №2-„по част ВиК“ като първо условие е посочено „Образование –висше,минимална образователна степен „магистър“ или еквивалент за професионална област“Водоснабдяване и канализация“ или еквивалент,съгласно националното законодателство в държавата, в която е установен.
Предвид обекта и предмета на обществената поръчка, с която се възлага 2 изпълнение на строително-монтажни работи по рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа, експерт №2 трябва да притежава висше образование по специалност от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ по част „Водоснабдяване и канализация“,като лицата, придобили висше образование по тази специалност могат да притежават и образователно-квалификационнна степен „бакалавър“
При проверката, одитния екип е приел,че горните изисквания в показателите П1.1 и П1.2 за образователната квалификация на експертите № 1 и №2 са ограничителни, в нарушение на чл.2,ал.2 ЗОП.-обстоятелства, които са отразени в констативни протокол от проверката от 28.05.2025г.,съставен от одитния екип.
Въз основа на горните констатации, на 24.06.2025г. ,в присъствие на жалбоподателя, му бил съставен АУАН за нарушение по чл.2,ал.2 ЗОП във вр. с чл.70,ал.4,т.2 ЗОП, в качеството му на публичен възложител по чл.5,ал.2 ЗОП като кмет на Община К..............
Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление , с което ,на осн.чл.247,ал.1 ЗОП е наложено посоченото погоре административно наказание.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат, установяват събитията в последователност и се подкрепят изцяло от писмените доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган в 6- месечния срок, съгласно изискването на чл. 260, ал. 1 от ЗОП. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Доказателствата по делото установиха,че жалбоподателят, в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, открил възлагане на обществена поръчка с предмет: ,, :“Рехабилитация на участъци от вътрешна водопроводна мрежа гр.К............., обл.Кюстендил“ с 3 публикуване на обявлението за оповестяване открИ.ето на процедурата и документацията за обществената поръчка,като е утвърдил Методика за оценка на офертите, с която е ограничил конкуренцията чрез включване на изисквания, по показател „Качество“ –П1 ,като е определил условие по П1.1-професионална компетентност на експерт №1-„Ръководител екип“„Образование –висше, минимална образователна степен „магистър“ или еквивалент ,съгласно националното законодателство в държавата,в която е установен. „Ръководител на екип“ не е нормативно определена длъжност,необходима за изпълнение на строителство, съгласно чл.160,ал.1 ЗУТ и посоченото изискване за професионална компетентност е ограничително и в нарушение на чл.2,ал.2 ЗОП.
По показател П1.2.-професионална компетентност на експерт №2-„по част ВиК“ като първо условие е посочено „Образование –висше,минимална образователна степен „магистър“ или еквивалент за професионална област“Водоснабдяване и канализация“ или еквивалент,съгласно националното законодателство в държавата, в която е установен.
Предвид обекта и предмета на обществената поръчка, с която се възлага изпълнение на строително-монтажни работи по рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа, експерт №2 трябва да притежава висше образование по специалност от регулираната професия „Инженер в инвестиционното проектиране“ по част „Водоснабдяване и канализация“,като лицата, придобили висше образование по тази специалност могат да притежават и образователно-квалификационнна степен
„бакалавър“ и също е ограничително,в нарушение на горни я текст.
Действително, възложителят на обществена поръчка има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към потенциалният изпълнител, като тази негова самостоятелност е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.
2 от ЗОП ,,Възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем.“ Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП ,,Възложителят може да определи по отношение на кандидатите или 4 участниците критерии за подбор, които се отнасят до: 1. годността (правоспособността) за упражняване на професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние и 3. техническите и професионалните способности.“ Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП „Възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.
Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.“ С оглед на това, границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 от ЗОП като сфера, до която се отнасят, а от друга - в чл. 59, ал. 2 от ЗОП, като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от трета – с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
С оглед изложеното, макар и съдът да прием,че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.2,ал.2 ЗОП, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на наказателното постановление , е допуснато нарушение на материалния закон,като е квалифицирано като нарушение по чл.2,ал.2 ЗОП във вр. с чл.70,ал.4,т.2 ЗОП.
Повелителната норма на чл. 2, ал. 2 от ЗОП съдържа основен принцип, като конкретното императивно поведение е установено в чл. 59, ал. 2 ЗОП . В случая ,като нарушена специална разпоредба е посочен чл.70,ал.4,т.2,който текст визира показателите , включени в критерия по ал. 2, т. 3, на същия текст, могат да съдържат. Конкретно, т.2 съдържа възможност възложителя да включи показател- организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката т.е. въвеждането на изискване за по-висока образователна квалификационна степен,макар и ограничително, по никакъв начин не нарушава критериите за възлагане на обществената поръчка,визирани в чл.70 ЗОП. Както бе посочено по-горе, именно в чл. 59, ал. 2 от ЗОП, е визирано задължението на възложителите на обществени поръчки, да използват спрямо кандидатите или участниците само 5 критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.
Непосочването на правилната правна квалификация е абсолютно основание за незаконосъобразност на НП. Дадената правна квалификация на деянието, за което е санкциониран касатора е неточна. Нарушаването на принципа, визиран в чл. 2, ал. 2 ЗОП , следва да бъде обвързано с посочване на конкретна правна норма, установяваща задължение за възложителя,която в случая е чл.59,ал.2 ЗОП.
Спазването на формалните изисквания, визирани в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при съставяне на АУАН и издаване на НП , е гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на санкционираното лице и обезпечава надлежното упражняване на съдебния контрол в административнонаказателното производство при проверка на фактическите обстоятелства, установяващи елементите от състава на конкретното административно нарушение и относимата санкционна норма, приложена от административнонаказващия орган.
Констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото е рефлектирало негативно върху правото на защита.
Налице е неправилно посочена нарушена материално правна норма, тоест неправилна правна квалификация на административното нарушение.