Решение № 2726 от 13.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44828/2025
- Вид
- Решение № 2726
- Подписан
- 13.02.2026
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2726 гр. София, 13.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110144828 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Ищецът „И.Т.С.“ АД е предявил срещу ответника „П.Л.Г.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове както следва: 1/иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 300 лв. (153.39 евро) , представляваща неустойка за невърнато бордово устройство, дължима на основание т. 5.3 от Ценоразпис, представляващ неразделна част от договор № 84031/26.07.2023 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, чрез онлайн платформата на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; 2/ иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 25 лв. (12.78 евро), представляваща неустойка за непълна окомплектовка на бордово устройство, дължима на основание т. 5.2 от Ценоразпис, представляващ неразделна част от договор № 84031/26.07.2023 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, чрез онлайн платформата на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането;
3/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,67 лв. (21.31 евро), представляваща сбор от такси по предплатен баланс по Договор № 84031/26.07.2023 г., съгласно издадени фактури както следва: фактура № 3001046406/03.03.2025 г., фактура № 3001073152/03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ответника „П.Л.Г.“ ЕООД са били 1 налице търговски отношения, възникнали по силата на договор № 84031/26.07.2023 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, по силата на който ищецът предоставил на ответника бордово устройство със сериен № ***.
Посочва, че към 24.04.2025 г., в продължение на повече от 30 последователни календарни дни, не били генерирани пътни такси от ППС, с което било свързано процесното бордово устройство, поради което и на основание т.
15.16 от Общите условия към договора, поканил ответника да върне устройството в 15-дневен срок от получаване на уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответното дружество не го е върнало, поради което следвало да заплати неустойка за невърнато бордово устройство в размер на 300 лв. и неустойка за непълна окомплектовка на бордовото устройство в размерна 25 лв., дължими съгласно т. 5.3, респективно - т. 5.2 от ценоразпис към Общите условия – или общо 325 лв. Сочи, че му се дължат и такси по предплатения баланс по сключения между страните договор в размер на 41,67 лв. за използвани, но незаплатени от ответното дружество услуги.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „П.Л.Г.“ ЕООД не е постъпил отговор, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последния регистриран в ТРРЮЛНЦ адрес на управление.
На 11.02.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован. В призовката за насроченото съдебно заседание и в определението по чл. 140 ГПК повторно му е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна. Независимо от посоченото, ответникът не е изпратил процесуален представител, който да го представлява в откритото съдебно заседание на 11.02.2026 г., и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът с депозирана преди съдебното заседание молба от 30.01.2026 г. е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да 2 са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл.
239, ал. 2 ГПК/.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 150 лева, равняващи се на 76.69 евро – заплатени държавни такси в исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Л.Г.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „И.Т.С.“ АД, ЕИК *** следните суми:
1/ на основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 300 лв., равняваща се на 153.39 евро, представляваща неустойка за невърнато бордово устройство, дължима на основание т. 5.3 от Ценоразпис, представляващ неразделна част от договор № 84031/26.07.2023 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, чрез онлайн платформата на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането;
2/ на основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 25 лв., равняваща се на 12.78 е в р о , представляваща неустойка за непълна окомплектовка на бордово устройство, дължима на основание т. 5.2 от Ценоразпис, представляващ неразделна част от договор № 84031/26.07.2023 г. за предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, чрез онлайн платформата на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането;
3/ на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,67 лв., равняваща се на 21.31 евро, представляваща сбор от такси по предплатен баланс по Договор № 84031/26.07.2023 г., съгласно издадени фактури както следва: фактура № 3001046406/03.03.2025 г., фактура № 3001073152/03.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „П.Л.Г.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „И.Т.С.“ АД, ЕИК 3
*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв., равняваща се на 76.69 евро – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4