Решение № 2539 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 23.04.2020 г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Цветелина

Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9180 по описа за 2018 год. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 28.12.2016 г., постановено по гр.дело № 41931/2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 119 с-в е осъдена ЗК“ О.Л.“, дружество регистрирано по законите на Република Кипър, чрез ЗК „О.“-клон България, ЕИК *******и адрес: гр.София, бул.“ *******, да заплати на ЗК“У.“, ЕИК *******и адрес: гр.София, ул.“ *******, както следва: с правно основание чл.213 от КЗ за сумата от 7630,99 лв.- застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил “Форд Куга А“, с рег.№ *******, резултат от ПТП от 23.09.2014 г., настъпило в гр.Благоевград, на улица Астра, срещу дом № 4, по причина на поведението на водача на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ *******, ведно със законната лихва считано от 17.07.2015 г. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 286,49 лв.- обезщетение за забава за заплащането на главницата за периода от 05.03.2015 г. до 17.07.2015 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 848,53 лв., разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като са отхвърлени исковете, както следва: този при квалификацията на чл.213 КЗ за разликата над 7630,99 лв. до 9437,48 лв., а този по чл.86 ЗЗД за разликата над 286,49 лв. до 354,31 лв. С решението на съда са отхвърлени исковете на ЗК“У.“, ЕИК *******и адрес: гр.София, ул.“ *******, предявени срещу З.М.Б., ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати, както следва: на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 1806,49 лева- обезщетение за щетите по лек автомобил “Форд Куга А“, с рег.№ *******, резултат от ПТП от 23.09.2014 г., настъпило в гр.Благоевград, на улица Астра, срещу дом № 4, ведно със законната лихва считано от 17.07.2015 г., а на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 67,82 лв.- обезщетение за забава плащането на главницата за периода 23.09.2014 г. до 17.07.2015 г. С решението на съда е осъдено ЗК“У.“, ЕИК *******и адрес: гр.София, ул.“ *******, да заплати на З.М.Б., ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1411,40 лв.- разноски за производството.

С определение от 13.02.2018 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 41931/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, е допълнено решение № 21968, постановено на 28.12.2016 г., по гр.дело № 41931/2015 год. на СРС, 119 с-в, в частта за разноските, като е осъден ответника З.“ О.“ АД- КЛОН Б. ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***/142а, клон на чуждестранния търговец „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ О.“ АД- Никозия, Република Кипър, да плати на ищеца З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1010,22 лв.

Срещу решението на СРС, 119 с-в е постъпила въззивна жалба от З. „ У.“ АД, ***, подадена чрез юрк.Ц.Р., в частта , с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу главния ответник „ Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която са отхвърлени предявените срещу евентуалния ответник З.М.Б., при условията на евентуалност, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В жалбата се излагат доводи, че решението в частта, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител моли съда решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу евентуалния ответник З.М.Б., при условията на евентуалност, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна – ответник „

Застрахователна компания О.- клон

България“ КЧТ, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.Д.Ц.оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли съда, въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна- евентуален ответник З.М.Б., чрез пълномощника си адв.Г.Ю. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли съда, въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Постъпила е частна жалба от „Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ, гр.София, подадена чрез юрк.Б.Л., срещу определение от 13.02.2018 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 41931/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, с което е допълнено решение № 21968, постановено на 28.12.2016 г., по гр.дело № 41931/2015 год. на СРС, 119 с-в, в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли съда, да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решението на съда, в частта за разноските, като ЗК „ О.“ АД, чрез „Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ, бъде осъдена да заплати на З.“У.“ АД, направените в производството разноски по компенсация в общ размер от 1010,22 лв., вместо присъдените 848,53 лв.

Ответниците по частната жалба- З.

„У.“ АД, *** и З.М.Б., не вземат становище по подадената частна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба / имаща характер на частна жалба/ от З. „У.“ АД, ***, подадена чрез юрк.Ц.Р., срещу определение от 13.02.2018 год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 41931/ 2015 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, с което е допълнено решение № 21968, постановено на 28.12.2016 г., по гр.дело № 41931/2015 год. на СРС, 119 с-в, в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно.

Ответникът по частната жалба – З.М.Б., чрез пълномощника адв.Г.Ю. оспорва частната жалба, като неоснователна по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Моли съда, да остави частната жалба без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по частната жалба-„

Застрахователна компания О.- клон

България“ КЧТ, гр.София, не взема становище по подадената частна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 от ГПК настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за валидно и допустимо в обжалваната отхвърлителна част по исковете с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу главния ответник „Застрахователна компания О.- клон България“ КЧТ, гр.София. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му, в обжалваната част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото, в обжалваната част се явява неправилно. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл.213, ал.1, изр.3 вр. с изр. 2, пр. 2 КЗ/ отм.// се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Спорният въпрос по същество във въззивното производство е свързан единствено с обстоятелството дали е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, вследствие на настъпилото ПТП от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и съответно за размера на дължимото на ищеца Застрахователна компания“У.“АД, гр.София регресно обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ В настоящия случай регресното право на ищеца, като застраховател по имуществена застраховка "Каско", е упражнено срещу застрахователя по риска "гражданска отговорност" на делинквента.

Съобразно нормата на чл.269 ГПК, въпросът за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника при условията на чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./, в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач, не може да бъде пререшаван от въззивния съд, предвид липсата на подадена жалба от ответника.

По спорния въпрос във въззивното производство, относно обстоятелството дали е налице съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, вследствие на настъпилото ПТП от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и съответно за размера на дължимото на ищеца Застрахователна компания“ У.“ АД, гр.София регресно обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./, настоящият въззивен състав намира следното: