Решение № 73 от 10.06.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Асеновград, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И.ова като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200834 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 855635- F827445/14.10.2025 г. на Изпълнителен директор на НАП – Румен Пенков Спецов на жалбоподателя „*****“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя И. С. А. ЕГН: **********, на основание чл. 108 ал. 1 от Закона за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение по чл.9 ал.1 т.2 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензии./Наредбата/ Недоволен от горното постановление е останал представляващия дружеството и чрез пълномощника си адв. П. е депозирал жалба срещу него пред АРС. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват фактическите констатации обусловили налагането на административното наказание и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Излагат се съображения за маловажност на нарушението и съответно за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна – Изпълнителният директор на НАП се представлява от юрисконсулт Илкова, която моли за потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложената по делото административна преписка и от писмените доказателства приети по делото, се установява следното от фактическа страна:

По отношение на дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД на 09.06.2025г. около 16.11 часа била извършена проверка от служители на НАП в стопанисваната от дружеството игрална зала „Монако“ с адрес: *****. В същата се организирали хазартни игри от дружеството жалбоподател, с игрални автомати, за която дейност същото имало надлежно издаден лиценз.

Предмет на проверката бил спазване на изискванията на ЗХ при организирането на хазартните игри и конкретно спазването на общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри. В хода на проверката на место било констатирано, че обектът е в работен режим и в него присъства Л.М.М., която изпълнявала функциите на управител на залата, съгласно упълномощителна заповед, издадена от управителя на дружеството.

Към момента на контрола в игралната зала, която била в работен режим и в нея се провеждали хазартни игри, нямало друго лице служител на дружеството, което да изпълнява функциите на крупие. По-късно в хода на проверката, в игралната зала, след като бил повикан се явил управителят на дружеството И. А.. На базата на установеното при проверката контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.9 ал.1 т.2 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензии, тъй като към момента на проверката не е имало служител на организатора, който да упражнява функциите на крупие.

За констатациите при проверката на место бил съставен констативен протокол, който бил подписан от управителя А., а срещу дружествотожалбоподател бил съставен АУАН, като актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството И. А., който го подписал и му бил връчен екземпляр от акта. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения пред Председателя на ДКХ, които обаче не били уважени и въз основа на така съставения АУАН, от компетентният за това орган било издадено обжалваното Наказателно постановление.

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен орган Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.

По несъмнен начин се установява, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл. 9 ал.1 т.2 от Наредбата. Посочената материално правна разпоредба въвежда правилото, че за осигуряване спазването на 2 изискванията при организиране на хазартни игри с игрални автомати в игралната зала следва да присъстват следните служители на организатора:

1. управител на игралната зала, който осъществява контрол и е отговорен за: а) законосъобразното провеждане на игрите; б) правилното функциониране на игралното оборудване; в) охраната, спазването на вътрешния ред в залата и действията на крупието; г) решаването на възникнали спорове в хода на провеждането на игрите при определяне или изплащане на печалбите; д) недопускането на лица, чието присъствие е забранено по ЗХ; е) удостоверяването и изплащането на печалби; ж) други задължения съгласно тази наредба и утвърдената от организатора длъжностна характеристика; и

2. крупие, което е отговорно за: а) използването на игрално оборудване, което е пригодено да се задейства от крупие; б) съхраняването и отчитането на получените суми за залози; в) установяването на печелившата комбинация и съответния размер на печалбата; г) отчитането и изплащането на печалби; д) недопускането на лица, чието присъствие е забранено по ЗХ.

Ал. 2 на същия член предвижда, че в случаите на отсъствие на управителя на игралната зала неговите функции се изпълняват от служител, който е изрично писмено оправомощен от организатора.

В конкретния случай, в хода на проверката безспорно е установено, че при работен режим и присъствието на клиенти, които играят на игралните автомати в залата има само един служител – Л.М., която сама е представила упълномощителна заповед, според която в момента изпълнява функциите на управител на залата. Ясно е, че при това положение не е имало служител, който да изпълнява функциите на крупие, а горната разпоредба изисква едновременното наличие и на двете длъжностни лица управител и крупие, които имат различни нормативни функции. Ето защо съдът намира, че от страна на дружеството е реализиран състава на горното административно нарушение.

Възражението на жалбоподателя, че управителят на дружеството И. А. в момента на проверката е изпълнявал функциите на управител на залата е неоснователно, тъй като както вече се коментира същият не е бил в игралната зала към момента на проверката и същото се опровергава от непосредствените констатации на проверяващите, че именно Л.М. се е заявила като управител и е представила упълномощителна заповед, удостоверяваща това обстоятелство. Ако се приеме тезата на жалбоподателя за основателна, то тогава директно би се валидирало заобикаляне на закона, тъй като с оглед малките мащаби на гр. Асеновград, управителят на дружеството може да не присъства в игралната залата и при наличие на проверка за кратък период от време би се отзовал след като бъде сигнализиран и на практика това би 3 създало условия залата да функционира само с един служител, което именно е съществения обективен елемент на процесното административно нарушение.

Затова и съдът намира, че правилно описаното нарушение е квалифицирано по посочената в НП материално правна разпоредба.

Правилно описаното нарушение е съотнесено и към съответстващата му санкционна разпоредба – чл. 108 ал.1 от Закона за хазарта, която предвижда в тези случаи за организатора на хазартните игри имуществена санкция от 3000 до 10000 лв. Правилно административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция в минималния размер на предвидения в закона диапазон от 3000 лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗХ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при организирането на хазартни игри за които се издават специални лицензии.

Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална стойност на предмет на нарушението или пък настъпване на конкретни вреди за фиска или за потребителите. С оглед на изложеното, Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно-наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ЦУ на НАП, като следва да се определят към минималния размер от 70 евро с оглед факта, че делото е със ниска сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя.

С оглед на изложените съображения, Съдът намира, че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.5 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 855635F827445/14.10.2025 г. на Изпълнителен директор на НАП – Румен Пенков Спецов, с което на жалбоподателя „*****“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя И. С. А. ЕГН:

**********, на основание чл. 108 ал. 1 от Закона за хазарта е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лв., за нарушение по чл.9 ал.1 т.2 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензии.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК*****, да заплати на ЦУ на НАП сумата от 70 евро представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Асеновград, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: