Решение № 4442 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4442 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330115113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 47942/13.05.2026 г. от ищеца „Лендиво“ ООД, чрез пълномощника му адв. Т. Н.. В същата е посочено, че се прави искане за допълване на постановеното по делото Решение № 1728/14.04.2026 г., като в диспозитива на същото се посочи, че в полза на ищеца се присъждат и направените в заповедното производство разноски за държавна такса. В подадената от ищеца молба е посочено, че се прави и искане за допълване на постановеното по делото решение, като в диспозитива на същото се посочи и равностойност в евро на сумите, които е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество. При условията на евентуалност е направено искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение.

В предоставения му срок, ответникът Г. Н. К., не е взел становище по молбата.

След като се запозна с подадената от ищеца молба и съобрази данните по делото и доводите на страните, съдът счита, че е сезиран с искане по реда на чл. 247 ГПК за допускане на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, в частта за разноските, както и с искане по реда на чл. 250 ГПК за допълване на съдебното решение с посочване в диспозитива на равностойност в евро на сумите, които е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца.

По искането на ищеца, сторено по реда на чл. 247 ГПК:

Съдът намира, че направеното искане е основателно, тъй като е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 1728/14.04.2026 г.

1

Видно е от мотивната част на съдебното решение, че съдът е разпределил отговорността за разноските между страните, като е посочил как е формирана общо дължимата сума за разноски в размер на 155,30 евро в исковото производство, както и е посочил, че дължимата сума за разноски в заповедното производство е в общ размер на 135,49 евро. Същевременно, в диспозитивната част на решението, вместо правилната сума от 135,49 евро, представляваща разноски по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е посочена сумата от 122,71 евро. В настоящия случай се касае за разминаване между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение, поради което съдът счита, че е налице грешка от техническо естество, която няма пречка да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.

С оглед изложеното, следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение в горепосочения смисъл.

По искането на ищеца, сторено по реда на чл. 250 ГПК:

С Решение № 1728/14.04.2026 г., постановено по дело, са уважени изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Лендиво“ ООД срещу Г. Н. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 200 лв., представляваща главница по Договор за кредит № **** г. и сума в размер на 6,00 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода 25.12.2024 г. – 24.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозирана заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4370/25.05.2025 г. по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В случая не са налице предпоставки за допълване на постановения съдебен акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца така, както е заявено от страната и е докладвано в изготвения по делото проект за доклад, срещу който не са направени възражения. Действително, паричните суми, посочени в решението, са в български лева, като след 01.01.2026 г., съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), официална парична единица в Република България е еврото.

Според чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 974/98, когато в съществуващите към края на преходния период правни инструменти се съдържат данни в националните валутни единици, тези данни се разбират като данни в евро единицата в съответствие със съответните обменни курсове, като се прилагат правилата за закръгляването, определени в Регламент (ЕО) № 1103/97.

От изложеното следва, че по отношение на съдебни актове, в които паричните стойности са посочени в лева, макар и постановени след датата на приемане на еврото като 2 официална парична единица в Република България, това е допустимо. Тоест, по отношение на сумите, посочени в постановеното по делото решение, това правило следва да намери приложение и без да е налице изрично посочване на сумите в евро, тъй като същите се конвертират по силата на закона, съобразно горепосочените правила. Още повече, че в случая производството по делото е образувано преди 01.01.2026 г. и в депозираната искова молба сумите са поискани в лева, каквато е била и тогава официалната парична единица в Република България. Доводите на ищеца за посочване на равностойността на процесните суми в евро с оглед приемането на еврото за официална валута в Република България и с оглед по-голяма яснота, се явяват неоснователни. Волята, изразена в съдебното решение, не е неясна. Дори да се приеме, че искането на ищеца е такова по реда на чл. 247 ГПК, то същото се явява неоснователно, тъй като не е налице разминаване между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението досежно предявените искови претенции.

Предвид изложеното, молбата на ищеца в частта, в която е направено искане в диспозитива на съдебното решение да се посочи и равностойност в евро на сумите, които е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение в тази част.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1728/14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 15113/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с., като в диспозитива на съдебния акт, в частта за разноските, вместо отразеното: „… и сумата в размер на 122,71 евро /сто двадесет и две евро и седемдесет и едно евроцента/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив“, да се чете: „… и сумата в размер на 135,49 евро /сто тридесет и пет евро и четиридесет и девет евроцента/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 9325/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив“.

Настоящото решение да се счита за неразделна част от Решение № 1728/14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 15113/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 47942/13.05.2026 г., подадена от „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, чрез пълномощника му адв. Т. Н., в частта, в която е направено искане в диспозитива на Решение № 1728/14.04.2026 г., постановено по гр. д. № 15113/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с., да се посочи и равностойност в евро на сумите, които е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4