Решение № 507 от 25.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Плевен, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20244400500475 по описа за 2024 година

С решение № 443 от 12.04.2024 г. по гр.д.№ 20234430105784 по описа за 2023 година на ПлРС е осъдена на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратура на Р.България да заплати на И. Ц. Й. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр.пр.3307/2021 г. по описа на РП Плевен, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 5 001 лв., е отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратура на Р.България да заплати на Л. Л. Д. сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр.пр.3307/2021 г. по описа на РП - Плевен, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 5 001 лв., е отхвърлен искът като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратура на Р.България, гр.София да заплати на М. Л. П. сумата от 1 200 1 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр.пр.3307/2021 г. по описа на РП-Плевен, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 5 001 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратура на Р.България да заплати на И. Ц. Й. разноски по делото в размер на 99.98 лв.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ 18 Прокуратура на Р. България да заплати на Л. Л. Д. разноски по делото в размер на 117.97 лв.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратура на Р.България да заплати на М. Л. П. разноски по делото в размер на 117.97 лв.

Депозирана е въззивна жалба от

Прокуратурата на РБ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решение № 443 от 12.04.2024 г. по гр.д.

№ 20234430105784/2023 г. по описа на ПлРС, което се обжалва частично - в осъдителната му част относно присъдените на въззиваемите обезщетения за неимуществени вреди (в частта, в която е осъдена на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на И. Ц. Й. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр.пр.3307/2021 г. по описа на РП Плевен, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; в която е осъдена на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Л. Л. Д. сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр.пр.3307/2021 г. по описа на РП Плевен, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; в която е осъдена на основание чл.2б ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на М. Л. П. сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр.пр.3307/2021 г. по описа на РП Плевен, ведно със законната лихва от 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата).Въззивникът счита, че решението в обжалваните му части относно присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди е 2 неправилно.Прави се искане да се отмени решението на ПлРС по гр.д.№ 20234430105784/2023 г. в обжалваните му части и да се реши делото по същество, като се отхвърлят предявените от тримата ищци искове за претърпени неимуществени вреди като неоснователни и недоказани.В случай, че се приемат исковете им за основателни и доказани, се прави искане да се намали размера на присъденото им обезщетение за неимуществени вреди от нарушеното им право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство.

За въззиваемите страни – Л. Л. Д., И. Ц. Й. и М. Л. П. процесуалният представител изразява становище, че и трите основни елемента в случая са налице - нарушаване на разумния срок, вреди, причинно-следствена връзка между тях, поради което решението в обжалваните му части е изцяло мотивирано и обосновано.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща първоинстанционния съд в обжалваните му части. към мотивите на

На първо място във въззивната жалба се сочи, че изложените в исковата молба твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства.В тежест на ищеца е да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхната пряка и непосредствена връзка с разглеждането и решаването на делото в разумен срок, както и техния размер.

Във въззивното производство няма спор относно периода на развитие на наказателното производство.

То по пр.преписка № 3307/21 г. по описа на ПлРС е започнало на 07.06.2021 г.Било е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК с постановление от 21.10.2021 г. поради неразкрИ.е на извършителя, като на 29.10.2021 г. производството е било възобновено.

На 31.05.2022 г. е внесен в ПлРС обвинителен акт.Разследването е 3 продължило една година, като се касае за причиняване на различни по вид телесни повреди на 4 лица от 2 извършители.

Делото е върнато от ПлРС в разпоредително заседание на 01.09.2022 г., а нов обвинителен акт е бил внесен на 02.03.2023 г., т.е. след 6 месеца.

На 01.06.2023 г. делото е върнато на наблюдаващия прокурор, като на 20.10.2023 г., т.е. след около 4 месеца и половина, делото е внесено със споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на М. М. Д. за извършеното от него престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК с пострадал И. Ц. Й., одобрено на 27.10.2023 г. от ПлРС по НОХД № 2249/2023 г.

На 07.11.2023 г. е внесен нов обвинителен акт срещу втория подсъдим, което не е приключило.

За въззиваемият И. Й. и единият подсъдим наказателното производство по пр.пр.№ 3307/2021г. по описа на ПлРП е продължило около 2 години и четири месеца, а за другия подсъдим и въззиваемите Л. Д. и М. П. около две години и пет месеца.

Видно от ИМ, в процесния случай от ищците И. Й., Л. Д. и М. П. се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на приключване и решаване в разумен срок на наказателното производство по пр.пр.№ 3307/2021 г. по описа на РП-Плевен за всеки един от ищците, които се явяват пострадали по посоченото производство.

И. Й., Л. Д. и М. П. се явяват легитимирани да претендират обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ, независимо в коя фаза е производство, достатъчно е то да има значение за определяне на техни граждански права или задължения.Висящото досъдебно производство е такова за определяне на гражданските права на ищците, има значение за съдебната защита на същите и не може да бъде изключено от обхвата на чл. 6, § 1 КЗПЧОС в гражданскоправния му аспект, тъй като досъдебното производство е образувано на 07.06.2021 г. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че претенцията на въззиваемите за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и приключване в разумен срок, 4 съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е надлежно предявена срещу правосъдния орган, причинил вредите като процесуален субституент на държавата, въззивник в производството и е доказана по своето основание.

Настъпилите за въззиваемите вреди от това забавяне и тяхната причинна връзка с продължителността на досъдебното производство се установяват от изслушаните пред ПлРС свидетели Б. М. и И. Г..

За да се ангажира отговорността на ответника за вреди по иск по чл.2б от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативно следните предпоставки: поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, както и че е претърпял твърдяните от него имуществени вреди и пряка причинна връзка на вредите с поведението на ответника.

Относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива.Затова по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато досъдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото.

В случаите, когато ищецът, предявил иск по чл.2б от ЗОДОВ, твърди да е претърпял различни по вид, характер, интензитет и размер, в сравнение с обичаните неимуществени вреди в подобни случаи (т.нар. в практиката „специфични вреди“), той следва при условията на главно пълно доказване да установи по делото, че те са настъпили, както и че са пряка и непосредствена последица от прекомерната продължителност на съответното производство.

От материалите по досъдебното производство е видно, че същото се отличава с фактическа и правна сложност, поради множество пострадали и подсъдими.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.

6, § 1 от Конвенцията.

5

Във въззивната жалба се сочи, че се твърдят продължителни периоди на бездействие в съдебната фаза на процеса, за които въззивникът няма как да носи отговорност.

В процесният случай не се претендира обезщетение за нарушаване на разглеждане на делото в разумен срок по отношение на съдебната фаза на процеса, а само на наказателното производство по пр.пр.№ 3307/2021 г. по описа на ПлРП.

На следващо място се сочи във въззивната жалба, че срокът от 2 години и 4 месеца, съответно 2 години и 5 месеца, през който е продължило наказателното производство по пр.преписка № 3307/21 г. по описа на ПлРП, не се явява неразумен срок с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство.Задължението е на съда, но възможността да бъде изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове.

Чл.234 НПК, на който се позовава въззивникът, регламентира срокът за мерките за процесуална принуда, като съгласно ал.1-3 разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му; този срок може да бъде удължен при фактическа и правна сложност на делото до 4 месеца, т.е. общо 6 месеца, а ако и този срок се окаже недостатъчен, то той може да бъде удължен, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца.

Глава осемнадесета регламентира действията на прокурора след завършване на разследването, а чл.242 НПК, на който също се позовава въззивникът, регламентира правомощията на прокурора след получаване на делото и сроковете за това - максимален едномесечен срок, който може да бъде продължен с още 1 месец при фактическа и правна сложност на делото, две от които са предложение за споразумение за решаване на делото или повдигане на обвинение с обвинителен акт.