Определение № 43655 от 05.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43655 гр. София, 05.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110134977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба предявена от М. Д. Д., представлявана от адв. Д. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че разпоредбата на чл. 5 от сключения между тях договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от “Ferratum Bank” в полза на ответника е нищожна и осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 924 лв., изплатено от ищеца при липса на основание.

В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018 г. между М. Д. Д. в качеството й на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № 674750, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1200 лв. Кредитополучателката се задължила да върне заетата сума в срок от 12 месеца на погасителни вноски, като е следвало да върне сумата с лихва 23 % или 276 лв., общо – 1476 лв., като в договорът бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,11%. В чл. 5 от сключения договор било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank” в полза на дружеството ответник, но в самия договор за потребителски заем никъде не е предвидено какъв ще е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила кредита заемателката установила, че освен заетата сума от 1200 лв. са й начислени 77 % от размера на главницата – такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 924 лв. Към датата на предявяване на иска ищцата е погасила изцяло задълженията си към ответника по сключения договор. Според ищцата сключеният договор за потребителски заем е недействителен, тъй като дължимите вноски за поръчителство не са посочени в него, нито в общите условия, нито е предвидено, че гаранцията е задължително 1 условие за предоставяне на кредит. Ищцата твърди, че не е подписвала договора нито с обикновен, нито с квалифициран подпис, не й е предоставян и екземпляр от същия. Твърди, че сключеният договор за заем е недействителен, защото противоречи на чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 ЗПК тъй като не отговаря на законоустановените изисквания за форма, на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, защото не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е включена в него и потребителят не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а действителният ГПР бил над 70 %.

Според ищеца клаузата на чл. 5 от сключения договор за потребителски кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10 а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Поради което се иска да бъде прогласена за нищожна и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10 лв. – частичен иск от общо 924 лв, представляваща платена сума при изначална липсва на основание по договор за потребителски кредит № 674750, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, изискване на документи по реда на чл. 190 ГПК, за допускане на ССчЕ, както и за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат пред БНБ , „Изипей“ АД, „Пейнетикс“ АД, „Интеркапитал груп“ АД, „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД за снабдяване с информация относно плащането на парични задължения на М. Д. Д. към „Фератум България“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Гардения Георгиева, в който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Според ответника исковете следва да бъдат насочени спрямо поръчителя Фератум Банк, юридическо лице със седалище в Малта. Сочи, че уговорката за сключване на договор за гаранция е индивидуално определена и се генерира автоматично с оглед заявеното от кредитополучателя в интернет страницата при заявка за кредит. Твърди, че когато кредитополучателят избере Фератум Банк като поръчител интернет странциата на кредитодателя генерира калкулатор, който изчислява каква ще е дължимата цена на услугата. Поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга, която се предоставя от лице, различно от кредитодателя и не се включва в ГПР, тъй като не влиза в общия разход по кредита, доколкото се касае за услуга , предоставяна от трето лице и с незадължителен характер.

Направени са доказателствени искания са допускане на СТЕ и ССче.

Възражението за недопустимост на исковата молба на ответника е неоснователно:

Процесуалната легитимация на ответника следва от изложените в исковата молба твърдения, а в случая ищецът твърди нищожност на договор за кредит /а не на договор за гаранция/, сключен с ответника и съдържащ процесната клауза, предвиждаща задължение за предоставяне на поръчителство от трето лице, за което сочи, че е свързано с кредитора 2 ответник.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожност на клаузата по чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит № 674750 от 19.08.2018 г. за предоставяне на поръчителство, както следва при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т.

19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие, съединени с частичен осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – част от вземане в общ размер на 924 лв., представляващо платена без основание сума по нищожна клауза.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото като признати и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че страните са в облигационни правоотношения, възникнали по силата на сключен договор за потребителски кредит № 674750, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1200 лв., кредитополучателката се задължила да върне заетата сума в срок от 12 месеца на погасителни вноски, като е следвало да върне сумата с лихва 23 % или 276 лв., общо – 1476 лв., като в договорът бил посочен годишен процент на разходите в размер на 49,11%., а според чл. 5 от сключения договор кредитът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от “Ferratum Bank”.

В тежест на ищеца по установителния иск е да установи всички възражения в исковата молба за неравноправност и нищожност на клаузата за възнаграждение за предоставяне на поръчителство, а именно - твърдяното противоречие на закона, твърдяното заобикаляне на закона, твърдяната липса на съгласие.

В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ. получаване на сочената парична сума като възнаграждение по договор за поръчителство, както и че същата клауза е индивидуално уговорена.

В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже, че е заплатил на ответника претендираната в исковата молба сума от 10 лв., представляваща част от общо заплатеното възнаграждение за поръчител, както и получаването й от ответника.

В тежест на ответника по осъдителния иск е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, за което не сочи доказателства.

По доказателствените искания:

Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Искането на ищеца с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е частично основателно – относно справка от счетоводството и извадка от счетоводните книги за 3 всички извършени плащания, платежни документи за погасени вноски по договора за кредит, погасителен план и договор за допълнителна услуга, а в останалата част подлежи на отхвърляне, защото договорът за кредит и СЕФ са представени с исковата молба и отговора.

Следва да бъдат уважени исканията на ищеца за снабдяване със съдебни удостоверения по т. ІV.1., т. V, т. VІ, т . VІІ и т. VIII следва да бъдат уважени, защото с тях се цели събиране на относими писмени доказателства, а исканията на ищеца по т. ІІІ и т.

ІV.2. са свързани със събирането на неотносими доказателства и подлежат на отхвърляне.

Исканията на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза са частично основателни – по отношение на всички задачи в исковата молба без тази, касаеща размера на усвоената сума, и по задача № 1 и № 2 от отговора на исковата молба. Задачата в исковата молба относно размера на усвоената сума не е необходима, защото касае безспорно обстоятелство, а задача № 3 от отговора представлява правен въпрос.

Искането на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза е частично основателно – само по отношение на задачи № 1, № 3 и № 4, които са допустими, относими към направените от страните твърдения и възражения и необходими за изясняване на делото от фактическа страна. По отношение на задача № 2 искането е неоснователно, защото касае неотносими обстоятелства и отношения с лица, които не са страни по делото.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.01.2023 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в заверени преписи с 1 бр. преписи за връчване на ищеца следните документи: справка от счетоводството, извадка от счетоводните книги и платежни документи за всички погасени вноски по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 674750/19.10.2018 г. и погасителен план към него, както и договор за допълнителна услуга във връзка с този договор за кредит, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства.

ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца след таксуване поисканите в т. ІV.1., т. V, т. VІ ,т. VІІ, т.

VIII от исковата молба съдебни удостоверения.

УКАЗВА на ищеца, че следва своевременно да се снабди със съдебните удостоверения и с документите, относно които те са издадени, така че непредставянето на 4 съответните документи да не става причина за отлагане на делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по всички задачи в исковата молба с изключение на тази относно размера на усвоената сума и по задача № 1 и № 2 в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 350 лв. /200 лв. – от ищеца, и 150 лв. – от ответника/, вносим в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице СТЕЛА РУСЕВА ИВАНОВА, коqто да се призове след внасянето на определения депозит.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза по задача № 1, № 3 и № 4 от отговора на исковата молба при депозит в размер на 400 лв., вносим от ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.