Решение № 1087 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110170271 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С. И. К., Е. И. К. и В. М. К. (съгласно уточнителна молба с вх. № 78870 от 19.04.2022г. – л.52 от делото), за осъждането им да платят разделно, както следва : С. И. К. – 3/8 части, Е. И. К. – 3/8 части и В. М. К. – 2/8 части от следните суми : сумата от 2418,25 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м.04.2019г., до имот на адрес : гр. София, ж.к. „М*“ бл.*, **, ведно със законната лихва от 08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 410,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. - 29.01.2021г., сумата от 19,07 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.01.2018г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от 08.12.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от 3,96 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 03.03.2018г. – 27.01.2021г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Топлоконтрол“ ООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците С. К. и Е. К. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Оспорват през процесния период страните да са били в договорни правоотношения с предмет доставка на ТЕ в имота, както и че ищецът е доставял в имота топлоенергия, отговаряща на утвърдените стандарти на топлопреносната мрежа. Не била спазена писмената форма за валидност на договора за продажба на топлинна енергия. Претендираните суми за доставена топлинна енергия били недължими и съгласно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, тъй като месечната сметка не съдържала информация относно енергийните разходи и тяхната 1 стойност, а освен това топлопреносното предприятие изготвяло прогнозни сметки за презумирано количество топлоенергия. Оспорва претенциите по размер, защото разпределението на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост не било извършено коректно. Не било доказано доставеното количество топлинна енергия в имота през процесния период. Топлопреносното предприятие не упражнило предвиденото в Общите условия право да спре топлоподаването при неплащане на задълженията за период, по – дълъг от 2 месеца. Оспорва иска за акцесорното вземане с довод, че не е доказано настъпване на изискуемостта на главното вземане. Позовава се на изтекла погасителна давност при приложение на тригодишния давностен срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Ответникът В. К. чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва исковете с доводи, че не е ползвал имота, тъй като не е живял в него.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 02.12.1993г. се установява, че процесния имот е придобит от Л.

Е. Кюукова и М. А. К.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници на М. К. се установява, че същият е починал на 04.04.2016г. и е оставил за свои наследници съпругата си Л. Е.

К. и сина си В. М. К.. От приетото като доказателство удостоверение за наследници на Л. Е. К. се установява, че същата е починала на 21.08.2017г. и нейни наследници са децата й – С. К. и Е. К..

По делото няма данни и твърдения за разпоредителни сделки с процесния имот след договора за продажба от 02.12.1993г. Съдът приема, че имотът е придобит от Л. и М. К.и при условията на съпружеска имуществена общност – чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.). След смъртта на М. К. имотът е бил съсобствен между съпругата му Л. К. – ¾ ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО – чл.27, ал.1, вр. чл.28 и чл.44, т.1 СК, и ¼ ид.ч. по наследствено правоприемство) и В. К. – ¼ ид.ч. – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. След смъртта на Л. К. притежаваната от нея ¾ ид.ч. от имота е наследена поравно от двете й деца – С. К. и Е. К. – по 3/8 ид.ч. – чл.5, ал.1 ЗН. При това съдът приема, че през процесния период имотът е притежаван от ответниците при следните права : Стилиян К. и Е. К. – по 3/8 ид.ч. и В. К. – 2/8 ид.ч. От това следва, че през процесния период ответниците имат качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това ищецът, от една страна, и ответниците – от друга, са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Писмената форма на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди не е форма за действителност, а форма за доказване. В случая качеството на ответниците на клиенти на ТЕ за битови нужди се определя единствено от притежаваното от тях вещно право на собственост върху процесния имот – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.146, ал.1, т.6 ЗЕ, на която се позовават ответниците, предвиждаща сключване на писмен договор между доставчик на топлинна енергия и клиент на топлинна енергия, не намират приложение в случая, защото ищецът е топлопреносно предприятие, а не доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл.149а, ал.2 ЗЕ, чийто статут за пръв път е предвиден с изменението на Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006г. Ищецът като топлопреносно предприятие експлоатира топлопреносната мрежа (чл.129, ал.1 ЗЕ) и има задължение да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа (чл.130, т.1 ЗЕ). Доставчикът на топлинна енергия е лице, което по решение на етажните собственици продава топлинна енергия на клиенти на ТЕ в сграда – етажна собственост, като сключва писмен договор с топлопреносното предприятие - чл.149а, ал.1 и ал.2, чл.149, ал.1, т.5 ЗЕ и чл.40 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). В случая 2 снабдяването на клиентите в сграда – етажна собственост се извършва от ищеца – топлопреносно предприятие, а не от доставчик на ТЕ по смисъла на чл.149а. ал.2 ЗЕ, арг. чл.37 от от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), поради което в случая за топлоснабдяването не е необходимо сключване на писмен договор с клиентите в сграда - етажна собственост. Ирелевантно е възражението на ответника В. К. относно това, че не е ползвал имота, защото качеството му на клиент на ТЕ произтича от установените собственически права върху имота.

Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 2433,44 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 2146,90 лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 286,54 лева. Вещото лице е посочило, че за първия отоплителен период (м.05.2017г. – м.04.2018г.) топлинната енергия за отопление на имота е изчислена на база отдадената топлинна енергия от щранг лира в банята, на която липсва възможност за монтаж на измервателен уред, поради което доставеното количество ТЕ се определя по изчислителен път, както и че за същия период е отразено, че 3 бр. радиатори в жилището са затапени. Количеството ТЕ за подгряване на вода за същия период е определено на база реален отчет на 1 бр. узаконен и изправен водомер за топла вода. През втория отопителен период (м.05.2018г. – м.04.2019г.) топлинната енергия за отопление на имот е изчислена на база отдаденото количество ТЕ от щранг лирата в банята, определено от изчислителен път, както и на база служебен отчет поради неосигурен достъп за отчет на 3 бр. радиатори в имота. За същия период е начислено количество ТЕ за подгряване на вода на база служебен отчет при двама потребители поради неосигурен достъп за отчет на водомера за топла вода. През двата отоплителни сезона е начислявана и ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

Съдът приема, че за периода м.05.2018г. – м.04.2019г. неправилно е начислявана ТЕ за отопление на имот на база служебен отчет поради неосигурен достъп. От приетия като доказателство талон за отчет на лицето, извършващо дяловото разпределение (третото лице – помагач) – л.179 от делото, се установява, че при направен отчет за сезони 2016/2017г., 2017г./2018г., 2021/2022г. радиаторите са затапени. За отоплителни сезони 2018г./2019г.., 2019г./2020г. и 2020г./2021г. няма изрично отбелязване за извършен отчет. Съдът приема, че след като се установи, че през отоплителните сезони 2017г./2018г. и 2021/2022г. радиаторите са били затапени и няма данни да са били отново монтирани в периода 2018г. – 2021г., то и за отоплителния сезон 2018г./2019г. радиаторите са били затапени. При това неправилно количеството ТЕ за отопление на имот за посочения период е изчислено на база служебен отчет по реда на чл.70, ал.4 от Наредба за топлоснабдяването 16-334 (отм., но приложима през процесния период). Посочената норма намира приложение, когато до радиаторите е доставена ТЕ, но количеството й не може да се установи поради неосигурен достъп за отчет или поради липса на монтирани уреди. Посочените хипотези не са налице, защото при затапени радиатори до същите не може да се достави никакво количество ТЕ. При това съдът възприема различна от посочената в заключението стойност за доставеното количество ТЕ за периода м.05.2018г. – м.04.2019г. и 3 приема, че същата се равнява на прогнозната консумация от 1031,75 лева, без да се дължи сумата по изравняването, която е за доплащане.