Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1615 от 08.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8078/2024
Вид
Решение № 1615
Подписан
08.07.2025
В сила
06.08.2025
Състав
ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120108078 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД срещу М. Р. Л., с която се иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 5 399,97 лв., за която има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 3418/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, от която:

•

93,31 лева - сбор от месечни абонаментни такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.04.2022 г., •

98,63 лева - сбор от месечни абонаментни такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.04.2022 г., •

2182,75 лева - сбор от лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *** от 15.04.2022 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 128GB Green,

•

2325,77 лева - сбор от лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *** от 21.04.2022г. за устройство марка APPLE iPhone 13 Pro 256GB Silver,

• 158,40 лева - сбор от лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *** от 15.04.2022г. за базови аксесоари,

1

• 130,25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.04.2022г., представляваща три стандартни месечни такси /по 44,99 лв. всяка/,

• 141,45 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.04.2022г., представляваща три стандартни месечни такси /по 49,99 лв. всяка/,

•

237,47 лв. - неустойка, представляваща разликата (316,14 лв.) между стандартната цена за устройство SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 128GB Green без абонаментен план (2499,90 лв.) и преференциалната цена (2183,76 лв.) по сключения договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.04.2022г.,

•

31,94 лв. - неустойка, представляваща разликата (42,14 лв.) между стандартната цена за устройство APPLE iPhone 13 Pro 256GB Silver без абонаментен план (2489,90 лв.) и преференциалната цена (2447,76 лв.) по сключения договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 21.04.2022г. както и законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението - 29.05.2024 г. до изплащане на вземането.

Сочи се, че между страните са били сключени следните договори:

За предпочетен номер +***: На 15.04.2022 г. са били сключени Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг на устройство марка SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 128GB Green, а на 21.04.2022 г. е бил сключен и Договор за лизинг на пакет базови аксесоари.

За предпочетен номер +***: На 21.04.2022 г. са били сключени Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг на устройство марка APPLE iPhone 13 Pro 256GB Silver, по които ответникът не е изпълнявал редовно задълженията си.

Заявено е, че задълженията на ответника са индивидуализирани в следните фактури:

• № 7335325856/05.05.2022 г. с отчетен период 15.04.2022 г. - 04.05.2022 г., издадена за сумата от 316,54 лв., представляваща сбор от неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, по която е налице частично плащане в размер на 103 лв., поради което се претендират 213,54 лв., •

№ 7336542743/05.06.2022 г. с отчетен период 05.05.2022 г. - 04.06.2022 г., 2 издадена за сумата от 274,56 лв., представляваща сбор от неплатени абонаментни такси и лизингови вноски,

• № 7337894509/05.07.2022 г. с отчетен период 05.06.2022 г. - 04.07.2022 г., издадена за сумата от 179,58 лв., представляваща неплатени лизингови вноски,

• № 7339175876/05.08.2022 г. с отчетен период 05.07.2022 г. - 04.08.2022 г., издадена за сумата от 4 732,29 лв., представляваща сбор от неплатени лизингови вноски, суми за мобилни устройства и неустойки.

Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 3418/2024 г. по описа на Районен съд Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия иск.

Така предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал.

1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявени по реда на чл.

422 от ГПК, като същите са допустими.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати по делото.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по основание и по размер. Сочи се, че съдържащите се в договорите на страните клаузи за неустойка са неравноправни, следователно нищожни, тъй като излизат извън присъщите за неустойката функции, не отговарят на изискването за добросъвестност, създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, не са индивидуално уговорени и водят до неоснователно обогатяване на търговеца. С оглед на това се моли претенцията за заплащане на неустойки да бъде отхвърлена. Изложени са подробни доводи в подкрепа на твърдението за нищожност на неустоечните клаузи. Липсва обосноваване на оспорването на иска в останалата му част. В заключение се моли предявеният иск да бъде отхвърлен в частта му относно претендираните неустойки. Към отговора не са приложени доказателства, не са направени 3 доказателствени искания.

С изрична декларация ответникът е удостоверил получаването на приложимите ОУ и преддоговорна информация по чл. 4 ЗЗП. Следователно, процесните договори за мобилни услуги и продажба на изплащане, носещи неоспорените подписи на страните, са валидно сключени.

Ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги.Сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях.

Съдът приема, че фактурите, предмет на делото са осчетоводени в счетоводството на ищеца.

Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2024 г., неизплатените суми възлизат на 5399.97 лева.

Твърди се, че посочените неустойки са дължими поради прекратяване на договора по вина на абоната предвид допусната забава в плащането на дължимите суми повече от 124 дена съгласно ОУ. Съгласно ОУ в такива случаи, абонатът дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси дължими за абонамента по техния стандартен размер без отстъпка, като нейният размер не може да превиши трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В този случай, като допълнение към неустойката, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства закупени и/или предоставени на лизинг, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е допусната забава в изплащане на дължимите суми, , което съгласно ОУ е основание за едностранно прекратяване на договорното правоотношение, което като факт настъпва автоматично. Принципно, установено е, че ответникът не е заплащал дължимите в полза на ответника суми за ползвани услуги.

Характерът на неустоечната клауза е гаранционно-обезпечителен и има за 4 цел да покрие и изначално да определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора, следващ неговото едностранно прекратяване, лимитиран с максимален срок. Ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, приложими в случая са нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП.

Последната дава дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи при преценка действителността на неустоечната клауза за нищожна съобразяват се постановките на т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. В приложение №1 операторът е уговорил максимален размер на дължимата неустойка размер, съизмеряващ се със сбора на три месечни абонаментни такси. Едностранното прекратяване лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход, което засяга съществено неговия интерес. Затова и предвидимите за търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести загубения клиент. Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.

Затова и клаузата регламентираща нейната дължимост е действителна. В този смисъл претенцията за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси за услуга Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 15.04.2022г. и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 21.04.2022г. са основателни.Тъй като абонатът е получил и два бр.лизингови вещи-мобилни телефони SAMSUNG Galaxy S22 Ultra 5G 128GB Green, и APPLE iPhone 13 Pro 256GB Silver, чиито стойности не е заплатил, сумите 2182.75 лева и 5

2325.77 лева са дължими.Още повече, че вещите все още са във владение на длъжника. Настоящият състав на съда не приема дължимост на претендираните суми-237.47 лева и сума в размер на 31.94 лева-ценови отстъпки, тъй като на потребителя за предадени вещи при тези условия, а претенцията за разлеката не е била предварително обективно измеруема в степен, че да е дължима. Този вид неустойка е уговорен като допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване съизмерима в максимален размер на тримесечни абонаменти такси по договора без ДДС. Уговарянето й в размер на отстъпката от пазарната цена на устройството, без абонаментен план, съответна на оставащия срок от договора, съдът приема, че обуславя извод за необосновано висока неустойка по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, поради което и прилагането на такава клауза спрямо потребителя ще следва да се отрече. Процесната клауза е договорена в допълнителното споразумение, касаещо обвързване по дългосрочен (2 г.) абонамент за ползване на мобилни услуги, чието предсрочно прекратяване води реално до негативните последици за оператора измерими с неустойката в трикратния размер на уговорените месечни абонаментни такси, чието уговаряне съдът прие за действително.

Що се отнася до акцесорната претенция за лихва за забава, съдът приема същата за изцяло основателна и доказана по отношение на уважения размер на главницата за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и върху главницата за неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, доколкото не са ангажирани доказателства за заплащането им и начислената лихва касае главницата по всяка фактура от датата на падежа до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) Същото важи и за претенцията за мораторна лихва.

По разноските: Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на исковете поставя въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото производство от общо 2448.68 лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 6 на 2326.50 лева. Ответната страна не претендира разноски, поради което и такива не му се следват.