Решение № 201 от 31.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Росица В. Трендафилова в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600508 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв. И. А., в качеството му на защитник на подс. Т. И., срещу присъда №247 от 02.10.2023г. по НОХД №1558 по описа за 2022г. на Районен съд – Варна.

С атакуваната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата през 2019г., след дата 13.05.2019г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – полуремарке, марка „КРОНЕ SDF 27”, с номер на рама ***********, на стойност 12 626,44 лева, собственост на „ТС – Лизинг Ауто“ ООД, гр. София, с представляващ дружеството Т. Н.а Ц. – Г., която владеел - престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на осн. чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На осн. чл. 304 от НПК, съдът е признал подсъдимия Т. И. за невиновен в това да е присвоил чужда движима вещ на стойност 12 736,44 лева, поради което и го оправдал по първоначално възведеното му обвинение.

На осн. чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е извършил групиране на така наложеното на подс. И. наказание, с наказанието по НОХД №1441/2021г. на Районен съд – Варна, като е наложил най-тежкото 1 от тях, а именно една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На осн. чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец „Т.С.

Лизинг - Ауто“ ООД сумата от 12 626,44 лева, представляващи претърпени в резултат на деянието му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от „Т.С.

Лизинг - Ауто“ ООД против подсъдимия Т. Д. И. гр. иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди за горницата над 12 626,44 лева до претендираните 12 736, 44 лева.

На осн.чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски са определени в тежест на подсъдимия.

С подадената въззивна жалба се претендира, присъдата да е постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се нейната отмяна и отхвърляне на предявения граждански иск. В подкрепа на искането се развиват доводи в следните насоки: Подсъдимият е пълномощник на фирмата представлявана от майка му, поради което било недопустимо той, в качеството си на упълномощено лице да носи отговорност за това къде се намира лизинговата вещ, която е собственост на лизингодателя. Според защитата, подсъдимият многократно е предоставял възможност на собственика да прибере сам вещта си, тъй като неговите права, като пълномощник били прекратени, договорът за наем също. Сочи се, че ремаркето не било обслужвано, нямало технически преглед и платена застраховка „Гражданска отговорност“, нямало и гуми, поради което било невъзможно придвижването му до гр. София. Твърди се, че подсъдимият не е възпрепятствал прибирането на вещта от лизингодателя. Възразява се срещу кредитираните от съда показания на св. И Оспорва се посочения от този свидетел период, за които се твърди, че инкриминираната вещ е била на паркинга на „Транскар”, тъй като в този период свидетелят е бил извън пределите на Р. България, съответно няма как да е възприел действителното му местонахождение. В подкрепа на тези твърдения, се посочват приложени по делото фактури, от които се установявало, че ползването на този паркинг било преустановено месеци преди посоченият от св. И..

Изразява се несъгласие със заключението изготвено по съдебнооценителната експертиза, съгласно която стойността на вещта била завишена.

С допълнение към въззивната жалба, се излагат пространни твърдения, че процесното ремарке не било в изправно техническо състояние, поради което не е имало възможност да бъде придвижено. Излага се, че продължение 2 на една година активът бил изоставен, както от лизингополучателят, така и от лизингодателят. Лизингодателят бил информиран за състоянието на ремаркето, като лизингополучателят е заявил готовност да посочи мястото, където е изоставено ремаркето. Собственикът не е обявил вещта за открадната и не е поискал да получи застрахователната й стойност. Дружество „Транскар България“ ЕООД, не разполагало с никакви документи или права – не е вписано в талона на ремаркето, като лизингополучател, нямало сключен договор за застраховка, уведомил е лизингодателя за щетата. При финансов лизинг, сключен за процесното ремарке от „Коосен Ауто“ ООД, същият е следвало да придобие собствеността върху него. Сочи, се че активът е останал за ползване от „Коосен Ауто“, което било ясно за всички страни. „Т.С. ЛизингАуто“ ООД, не е предавал на подс. И. процесния актив, тоест не му е предаван за пазене или управление, поради което не е изпълнен състава на чл. 206, ал.1 от НК. Оспорва се приемно-предавателния протокол, който удостоверявал неистински обстоятелства - предаване, но на „Транскар България“ ЕООД, а не на подс. И.. Не ставало ясно, как при остатъчен размер на неплатените лизингови вноски от 3 354, 64 лева, щетата за лизинговото дружество е определена на 12 626, 44 лева. Не са провеждани оперативно-издирвателни мероприятия. Иска се отмяна на постановената присъда, отхвърляне на гражданския иск и осъждане на гр. ищец да заплати сторените съдебноделоводни разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С. Лизинг Ауто“ ООД, чрез адв. М. Т. от АК – Бургас, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Моли присъдата, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Излага се, че е неоснователно твърдението, съдържащо се във въззивната жалба, че инкриминираната вещ е предоставена на търговското дружество, собственост на майката на подсъдимия, тъй като това обстоятелство не е от значение за факта, кое е лицето, което действително е упражнявало владение и е пазело вещта, а именно подсъдимия, действайки като пълномощник.

Намира заключението по изготвената съдебнооценителна експертиза за обективно, пълно и извършено от компетентно вещо лице. По категоричен начин било установено, че не са налице плащания в срок и в цялост на лизонговите вноски, което след уведомяване на подс. И. е наложило връщане на вещта на лизингодателя, което не е сторено. Намират за несонователни твърденията на защитата за липса на задължения, вменени в полза на подсъдимия, тъй като е сключен договор за лизинг, сключен с „Транскар“ ЕООД, видно от който подсъдимият е бил солидарен длъжник по него и на това основание е владял процесната вещ.

Моли се присъдата да бъде потвърдена изцяло, както и за присъждане 3 на направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание подс. Т. И. участва лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А., който поддържа изцяло въззивната жалба по наведените в нея обстоятелства и преповтаря част от изложеното в нея. Прави анализ на събраните по делото доказателства и изразява становище, че от тях не може да се направи извод за виновно поведение от страна на подсъдимия.

Представителят на ВОП изказва становище, че постановената присъда е мотивирана и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Повереника на гражданския ищец се присъединява изцяло към казаното от представителя на прокуратурата. Счита, че пред първоинстанционния съд е доказана и установена в пълен обем вината на подсъдимия, поради което моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

В правото си на лична защита, подс. И., не се признава за виновен и не счита, че е извършил нещо незаконосъобразно. Оспорва факта да е бил информиран на 09.05.2019г. за прекратяването на договора и предоставения му тридневен срок за връщане на активите. Твърди, че липсват доказателства да се е разписвал на такъв документ, а това е сторено от неговата майка. Не бил информиран за прекратяването на договора и за връщането на активите.

Сочи, че това се е случило две седмици по-късно, когато заедно с нея отишли на среща с „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД, на която станало ясно, че лизингодателят не си търси активите, а паричните средства. Посочва, че в мотивите на съда е пропусната кореспонденция по Вайбър, в която той ясно е заявил, че няма пари с които да докара камионите, всички активи се намират на паркинга и ако искат да пратят човек да си ги вземе. Възразява, срещу приетото от съда за намерението да се разпореди с процесното ремарке, което обстоятелство се извеждало единствено от показанията на св. И. И който обаче бил заинтересован от изхода на делото поради влошените им отношения.

Твърди, че през цялото време е съдействал на лизингодателя за връщането на активите, но нямал шофьори и фирмата била изпаднала в неплатежоспособност. Оспорва към дата 25.06.2019г. да е имал информация къде се намира процесното ремарке.

Подсъдимият в последната си дума моли да бъде оправдан поради липса на престъпление.

Съобразявайки посоченото по-горе и доказателствата по делото настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за 4 неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Наведените фактически обвинения са били подложени на проверка в първоинстанционното съдебно следствие, въз основа на което, както и на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, настоящият състав на съда се солидаризира с безспорно установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка, която е следната:

Дружество „Транскар България“ ЕООД било регистрирано на 16.06.2014г., със седалище и адрес на управление в гр. Белослав. През 2016г. за негов управител и едноличен собственик на капитала била вписана св. И.

И.а. Основната дейност на дружеството била свързана с извършване на превози на товари с автомобилен транспорт, а дейността се ръководела от сина на свидетелката - подс. Т. И.. Той действал като пълномощник при сключване на съответните сделки, намирането на шофьори и други работници. Във връзка с дейността на фирмата и престоя на товарните автомобили до месец септември 2018г. дружеството ползвало наети паркоместа в обект в Западна промишлена зона, стопанисван от „Марк 777“ ЕООД, управлявано от св. К. П., в периода 29.09.2018г. – 03.05.2019г. места в обект, намиращ се в района на стария домостроителен комбинат, стопанисван от „Ви Ем Ес Партнърс“ ЕООД, собственост на св. В. П., а след това две паркоместа в обект в гр. Девня, стопанисван от „ДАД Инвест 2016“, с управител св. Д. А.. За осъществяване на транспортната дейност на дружеството, в качеството си на пълномощник подс. И., сключил няколко договора с лизинг, като взел на изплащане товарни автомобили – влекачи и ремаркета, които използвал.

Подсъдимият се познавал със св. С. П., който бил управител на „Коосен Ауто" ЕООД. Дружеството било закупило на лизинг от „Т.С. Лизинг - Ауто" ООД - гр.София, хладилно полуремарке, марка „КРОНЕ SDF 27", с номер на рамата ***********, и с регистрационен номер № *******. Съгласно сключения договор, след изплащане на лизинговите вноски собствеността на ремаркето трябвало да премине от „Т.С. Лизинг -Ауто" ООД към „Коосен Ауто" ЕООД. Дружеството изплатило всички вноски, но реална промяна на собствеността не била направена и като собственик на ремаркето в сектор „Пътна полиция“ - София продължавало да бъде лизингодателят. Св. П. от своя страна имал други задължения към лизинговото дружество, поради което решил формално да продаде ремаркето на „Т.С. Лизинг - Ауто" ООД гр.София, като с получените средства да погаси другите си задължения.

5

Правоотношения със същия лизингодател съществували и за подс. И., който който взел на лизинг товарните превозни средства ползвани от „Транскар“ ЕООД.