Решение № 617 от 20.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №199/19.12.2022г., постановено по Гр.д.№207/2022г. по описа на РС – Свищов е отхвърлен предявеният от "Е-П.П" АД със седалище гр.В, с ЕИК ..., иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че О. П. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.С, ул.Х.Д № ..., му дължи сумата от 179,66 лв., представляваща главница за доставена и консумирана ел. енергия за периода от 06.03.2019г. до 24.06.2019г., сумата от 38,80лв. – мораторна лихва от датата на падежа на всяка една фактура до 20.08.2021г., законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №355/30.08.2021г. по ч.гр.д.№673/2021г. по описа на РС – Свищов, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото "Е-П.П" АД със седалище гр.В, чрез процесуален представител ЮК В. М., с която го обжалва изцяло, като релевира оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Оспорва като неправилни изводите на първостепенният съд, че ищецът не е доказал облигационните правоотношения с ответника, както и качеството му на потребител на ел. енергия. Сочи се, че с влязло в сила на 23.10.2018г.

Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.09.2018г. на ЧСИ Д.К процесният имот е възложен на И.П.К – П.а – новият собственик. Сочи се, че първостепенният съд не е взел предвид, че съгласно издадено Удостоверение от ЧСИ Д.К към цитираното Постановление за възлагане, новият собственик е въведена във владение на имота на 13.06.2019г., т.е. след процесният период на консумация на ел. енергия, от което според въззивника било видно, че ел. енергията се дължи от стария собственик О. П. К.. Сочи се, че имотът е започнал да се ползва от новия собственик след датата на въвода във владение – 13.06.2019г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените установителни искове. Претендира направените по настоящото дело съдебно – деловодни разноски и ЮК възнаграждение.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника О. П. К., чрез назначения му особен представител по чл.47 ал.6 ГПК.

В СЗ въззивникът "Е-П.П" АД, чрез пълномощника си ЮК В.М., с писмена молба от 11.10.2023г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение, в случай, че такова е заплатено от насрещната страна.

В СЗ въззиваемата страна О. П. К., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Ст. Т. – ВТАК, с писмена молба от 16.10.2023г. оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло като валидно, допустимо и правилно.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане пред РС – Свищов са били предявени от ищеца "Е-П.П" АД със седалище гр.В, чрез ЮК В. М., против ответника О. П. К. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 179, 66лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника за обект на потребление, заведен с аб.№0585463062, находящ се на адрес: гр.С, ул.Х.К № ..., по фактури, издадени в периода 19.04.2019г. – 26.06.2019г., както и сумата от 38,80лв. – мораторна лихва върху главницата, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.08.2021г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /30.08.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендирал е направените съдебни разноски по делото, ведно с ЮК възнаграждение.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът О. П. К., чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Ст. Т. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените установителни искове, които е оспорил изцяло с искане да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Оспорил е между ищеца и ответника да съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ за процесния имот, находящ се на адрес: гр.С, ул.Х.К ..., както и ищцовото твърдение, че О. П. К. е потребител на ел. енергия през исковия период.

Правно – релевантните за спора факти са изяснени правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният 2 съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за неоснователност и недоказаност на предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 30.08.2021г. до окончателното изплащане, които въззивният съд споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Ищецът претендира ответникът да е длъжник по вземането му срещу него за неплатена цена за консумирана ел. енергия по редовен отчет за обект на потребление, заведен с абонатен №0585463062, находящ се на адрес в гр.С, ул.Х.К ..., по издадени за исковия период - от 06.03.2019г. до 24.06.2019г. четири процесни фактури № №0279475058/19.04.2019г. за сумата от 75,28лв., ***/20.05.2019г. за сумата от 61,75лв., **********/20.06.2019г. за сумата от 30,68лв. и ***/26.06.2019г. за сумата от 11,24лв., всички на обща стойност 178,95лв. Безспорно от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че по силата на влязло в законна сила на 23.10.2018г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.09.2018г. по ИД №20147280400725 по описа на ЧСИ Д.К с район на действие ВТОС, процесният електроснабден имот, находящ се на адрес в гр.С, ул.Х.К ..., бивша собственост на Н.Н.К.а и ответника О. П. К., е възложен на обявения за купувач с постановление на ЧСИ от 05.09.2018г. И.П.И – П.а. Прехвърлянето на собствеността върху процесния електроснабден имот в гр.С, ул.Х.К ... – 23.10.2018г., въз основа на влязлото в сила на 23.10.2018г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.09.2018г. по ИД №20147280400725 по описа на ЧСИ Д.К, предхожда исковия период по процесните фактури – от 06.03.2019г. до 24.06.2019г., като спорът по делото е концентриран върху въпроса дали ответникът има качеството на потребител на ел. енергия през исковия период и дали цената на консумираната ел. енергия по процесните четири фактури се дължи от стария собственик – ответник по делото О. П. К., или от новия собственик – купувача по публичната продан. С решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. по описа на ВКС, ГК, III гр.о., съобразено с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д.№2/2017г., ОСГТК на ВКС, е даден отговор на правния въпрос за това, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката кой дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание. Прието е, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл.97 ал.1 т.4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на §1 т.2а или т.33а от ДР на ЗЕ. Отговорът не обхваща хипотезите, в които имотът е предоставен за ползване по силата на договорно отношение от стария, респ. от новия собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот. Продажбата на ел. енергия се осъществява въз основа на сключен между крайния снабдител и потребител на ел. енергия договор за продажба на ел. енергия при публично известни общи условия, като по делото ищецът, в чиято тежест е, не доказва ответникът О.

П. К. да има качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди “ за исковия период от 06.03.2019г. до 24.06.2019г. по смисъла на чл.4 ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Е-П.П" АД /ОУДПЕЕ/, одобрени с Решение ОУ 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, т.к. К. не е собственик на процесния електроснабден имот през исковият период, нито е доказано от ищеца ответникът да е ползвател на имота през исковият период, който ползва ел. енергия за домакинството си, поради което и ответникът не дължи заплащане на ищеца на претендираната цена за консумирана ел. енергия по 3 процесните четири фактури в доказан общ размер от 178,95лв. По делото не се твърди и не е доказано за исковия период от 06.03.2019г. до 24.06.2019г. да е бил сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител – ищец и ответника О. П. К. като ползвател на процесния имот на договорно основание, поради което и ответникът, в качеството му на стар собственик на процесния електроснадбен имот, не дължи на ищеца – краен снабдител цената на доставената електрическа енергия за битови нужди през исковия период от 06.03.2019г. до 24.06.2019г., следващ прехвърляне на собствеността върху имота – 23.10.2018г., до какъвто правилен и законосъобразен правен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което следва да бъде отречено съществуването на вземане на ищеца против ответника за претендираната главница от 179,66лв. за консумирана ел. енергия от ответника по фактури, издадени в периода 19.04.2019г. – 26.06.2019г., както и с оглед неоснователността на главният иск и акцесорният характер на предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, следва да бъде отречено и вземането на ищеца против ответника за мораторна лихва върху главницата в общ размер от 38,80лв., представляваща сбор от мораторната лихва от падежа по всяка фактура до 20.08.2021г., както и за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /30.08.2021г./ до окончателното изплащане.