Решение № 150 от 18.05.2023, Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№150 гр. Враца 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично съдебно заседание на 25.04.2023 г. /двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря МАРГАРИТКА

АЛИПИЕВА и с участието на прокурора

ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 94 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „А. Б. И.“ ООД, с ЕИК ******, депозирана чрез пълномощник адв. М. С., против Решение № 341/10.11.2022 г., постановено по АНД № 479/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200033/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца. С потвърдения санкционен акт на дружеството касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевирани са доводи за неправилно формирани от районния съд изводи за липса на нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, респективно на издаденото НП, както и неправилно е заключението на съда за престиране на работна сила, базирано единствено на показанията на служителите от ИТ и попълнена декларация от лицето, която няма правна стойност.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде изцяло отменено.

В с.з. касаторът редовно призован не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирана писмена молба за даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството касатор, а по съществото на спора изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца, чрез процесуалния си представител ст.ю.к. М.К. в с.з. и представена по делото писмена защита изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсутско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че не е нарушено правото на защита, тъй като е налице надлежно упълномощаване на лицето, представило документи от името на дружеството, във връзка с изясняване на обстоятелствата по случая. Деянието е доказано с писмени доказателства и гласни доказателства, които установяват извършването на конкретни строителни дейности, доказващи трудови правоотношения. Отправя искане решението да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд -

Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 341/10.11.2022 г., постановено по АНД № 479/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200033/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца, като с последното на дружеството касатор, в качеството му на юридическо лице - работодател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел за установено, че оспорващото дружество е имало качеството на работодател по смисъла на § 1., т. 1 от ДР на КТ и като не е сключило трудов договор с лицето Б. С. Г., което е заварено да извършва строителни дейности в обекта като „*“ и полага работна сила при установено работно време, седмична почивка и уговорено трудово възнаграждение, с което е извършено именно нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Съответна на така квалифицираното нарушение е и санкцията по чл. 414, ал. 3 от КТ, която приложена в минималния предвиден размер е достатъчна за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените с касационната жалба доводи за противното са неоснователни.

Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тяхното обсъждане поотделно и съвкупно правилно е установена фактическата обстановка.

Направеното от дружеството касатор и пред въззивната инстанция възражение за допуснати нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната му отговорност на посоченото в НП правно основание, е обсъдено в решението и мотивирано е прието за неоснователно от районния съд, който извод се споделя в пълнота и от касационната инстанция.

Споделят се също така изводите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и за доказаността на визираното в НП административно нарушение на посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в съответствие с повелята на закона. Напълно неоснователни са доводите в касационната жалба, че дружеството няма качеството на работодател по отношение на установеното в момента на проверката лице, домогвайки се да докаже гражданско правни отношения, както и че за установяване на това обстоятелство са взети единствено показанията на служител в Инспекция по труда – Враца, игнорирайки факта, че завареното да полага труд в обекта лице, собственоръчно е попълнило декларация, в която посочва всички белези индивидуализиращи трудовоправно отношение с дружеството. Лицето е информирано, че предоставя тези данни за целите на съвместни проверки от компетентните контролни органи, както и че при посочване на неверни такива носи наказателна отговорност.

Правилно в решението не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Наложената санкция е в минимално предвидения в закона размер и на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не подлежат на допълнително редуциране от съда, като е неприложимо действието на чл. 415в от КТ за маловажно нарушение, доколкото в ал. 2 от същата разпоредба законодателят изрично е изключил приложението ѝ, по отношение на нарушения по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2.

Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от

Закона за правната помощ /ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, който съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът определя в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 341/10.11.2022 г., постановено по АНД № 479/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200033/13.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца.

ОСЪЖДА „А. Б. И.“ ООД, с ЕИК ******, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.