Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 27.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 176/2025
Вид
Решение № 209
Подписан
27.08.2025
В сила
27.08.2025
Състав
Мирослав Милчев Начев, Евгения Христова Стамова, Ваня Драганова Богоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кюстендил, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500176 по описа за 2025 година

С решение №638 от 05.12.2024г. постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.№1543/2024г., по искове с правно основание чл.143 СК и чл.127а, ал.2 СК Е. Б. Н., ЕГН ********** с адрес гр.Б., ул.“****** ****** ******“№** е осъдена да заплаща на непълнолетното си дете М. Е. Н., ЕГН **********, чрез неговата баба и законен представител К. А. А., ЕГН **********, с адрес: с.П., ул.“******* ******* *******“ * месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на предявяване на иска – 04.07.2024г. до настъпване на законна причина, налагаща изменение или прекратяване на издръжката, платима до 15-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка. Замества се съгласието на Е. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“***** ****** ******“№** за пътуване на детето й М. Е. Н., ЕГН **********, извън територията на Република България – до всички държави – членки на Европейския съюз, за срок до навършване на пълнолетие от детето 29.01.2027г. със съгласието на бабата К. А. А., ЕГН ********** или изрично упълномощено от нея лице два пъти годишно за периода от 60 дни, без да се променя местоживеенето на детето. Замества се съгласието на Е. Б.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“***** ****** ******“№** за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето й М. Е. Н., ЕГН ********** за пътувания на детето в чужбина. Е. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.Б., ул.“***** ****** ******“№** на основание чл.78, ал.6 ГПК е осъдена да заплати в полза на бюджета на РС – Дупница сумата 216.00 лв- държавна такса върху опредЕ.та издръжка. По молба на ответницата Е. Б. Н., ЕГН ********** постановеното по делото решение е изменено в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, като е постановено, че ответницата не 1 следва да заплаща в полза на бюджета на РС – Дупница сумата 216.00 лвдържавна такса върху опредЕ.та издръжка.

В законоустановения срок, по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Е. Б. Н., ЕГН ********** чрез упълномощения адвокат Е. А. П..В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се прави искане за отмяна на решението, в частта за присъдената издръжка за сумата над 235.00 лв, в частта представляваща заместващо съгласието на майката Е. Б. Н., съгласие за издаване паспорт по реда на ЗБЛД, както и в частта по отношение на постановения период за пътуване на детето в чужбина, два пъти годишно за 60 дни , без да се променя местоживеенето на детето.Искането се основава на твърдения за процесуална незаконосъобразност на действията по конституиране на ищеца в производството, във връзка с извършен доклад по спора, необоснованост и неправилност на решаващите изводи по основателността на предявените искове предвид събраните по делото доказателства.Пунктуално е посочено, че в първото по делото заседание в нарушение на процесуалните правила е прието, че ищцата М. Е. Н., действа лично и със съгласието на нейната баба и законен представител К. А. А., явила се лично и с представител по пълномощия – адв.М. З..Във второто проведено открито заседание съдът неправилно е приел, че ищцата М. Е. Н. непълнолетна, действаща лично и със съгласието на баба си К. А. А. и адв.М. З., с пълномощно по делото, тъй като адв.М. З. не е била надлежно упълномощена да представлява ищцата по делото, исковата молба както и пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие са изготвени и подписани от бабата, като законен представител на детето.В направения доклад по спора, след като е указал на ищцата, че по предявения иск с правно основание чл.143 СК следва да установи:1.

Обстоятелството, че ответницата е нейна майка, 2. Обстоятелството, че претендираният размер на издръжката е необходим за нуждите на детето и 3.

Обстоятелството, че ответницата разполага с доходи за заплащане на претендирания размер на издръжката впоследствие е „отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата по т.1, т.2 и т.3, едновременно предоставя възможност на страните да ангажират доказателства за получаваните от ответника месечни доходи( в.ч. заплати пенсии и пр).По същия начин, след като е указал на ищцата, че по предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 СК е нейна доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че т.1 с влязло в сила от 05.02.2024г. решение №553/01.12.2023г. по гр.д. №1875/2023г. Районен съд – Дупница ищцата М. Е. Н. била настанена, на основание чл.26, ал.1 вр. ал.4, ал.1 т.2 ЗЗДет в семейството на баба си К. А. А. до навършване на пълнолетие или до настъпване на промяна в обстоятелствата 2.

Обстоятелството, че ответницата е нейна майка и 3. Всички обстоятелства на които основава твърденията си, че е в неин интерес да пътува в чужбина впоследствие „неправилно и незаконосъобразно постановява „отделяне като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата по т.1 т.2 и т.3“ .По същество за размера на издръжката, становището на въззивницата е ,че така определения размер не е съобразен с установените по делото в тази посока факти- поради недоказаност нужди на ищцата над и извън обикновените такива.Неправилно са преценени и възможностите на жалбоподателката, тъй като по делото е установено, че ответницата по делото няма възможност и нейното материално състояние не позволява доставяне на издръжка в уважения размер и съобразно претендираното с исковата молба , респективно постановеното със съдебното решение на първоинстанционния съд.Жалбоподателят поддържа становище, че за преценка възможностите на родителите по принцип имат значение : доходите на двамата родители, здравословното състояние на родителите и неговото отражение върху доходите им, наличието респ. отсъствие на задължения за издръжка към други лица, притежавано имущество от което да 2 се реализират доходи и тяхната обективна възможност да ги реализират, останалите разходи, които всяко домакинство по необходимост прави ежемесечно не се обсъждат, тъй като по хипотеза те се приемат за еднакви за всички.При определяне на възможностите за заплащане на издръжка , винаги трябва да се имат предвид други парични задължения за издръжка към други лица, каквито са установени по делото.Сочи се обстоятелството, относно доказаност на факта, че ответницата Е. Н. има малолетен син – И. И. Х., на 6 години, който редовно посещава ДГ №** в гр.Б., в предучилищна група.През учебната 2025/2026г. ученик в І- ви клас.Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за материалното положение на бащата на И. Х., като заявява, че бащата не работи и няма сключени трудови договори, за което представя удостоверение за декларирани данни изд. от ТД на НАП.Подчертава, че не реализира никакви доходи , не притежава движимо и недвижимо имущество, няма и не участва в търговски дружества.Жалбоподателкта счита, че обстоятелството, относно задължения за издръжка към друго дете, рефлектира върху извода за размера на дължимата издръжка, тъй като принципът който се следва при определяне на издръжката е определяне нуждите на търсещия издръжка и възможностите на дължащия.Оспорват се твърденията в исковата молба, относно трайно увеличени нужди на детето и се акцентира на необходимостта те да бъдат съпоставени с възможностите на ответницата, която доказано се грижи и за друго малолетно дете, няма доходи от труд и не притежава движимо и недвижимо имущество, а мъжът с която живее на съпружески начала също не реализира доходи от трудова дейност.Ответницата счита за справедлива сума 235 лв месечно, като се имат предвид и доходите на бабата, възлизащи месечно на 493.48 лв, както и получавана месечна подкрепа по ЗХУ в размер на 36.82 лв и на основание чл.7, ал.1 ЗСПД сума 50 лв.Ответницата възразява по решението за заместване съгласието й за издаване на документ, за пътуване на детето до всички страни от Европейския съюз, предвид факта, че тези пътувания се осъществяват с лична карта, право да получи каквато, възниква с навършване на 14 годишна възраст и притежава такава.Необходимост от издаване на паспорт според ответника липсва.Решението за пътуване на детето до навършване на пълнолетия на детето ( 29.01.2027г) със съгласието на бабата или изрично упълномощено от нея лице два пъти годишно за период от 60 дни , се оспорва като несъобразен с необходимостта и задължението детето да посещава училище, като счита, че периодът за пътувания следва да бъде съобразен с учебната заетост на детето, фиксиран за 15 дни през лятната ваканция на детето, пет дни през Коледната ваканция и 5 дни през Великденската ваканция.В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, в частта , относно възложената на ответницата, на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса , поради наличие на основания по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от внасянето й.В съответствие с изложеното е искане, за отмяна на решението, в частта относно присъдената издръжка за сумата над 235.00 лв, в частта за заместеното съгласие за издаване на задграничен паспорт по реда на ЗБЛД и определения период за пътувания на детето в чужбина за период от 60 дни. С жалбата по делото са представени следните доказателства: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, 27.12.2024г.( във връзка с искане на основание чл.83, ал.2 ГПК) ,удостоверение за декларирани данни изх.

№010192405187185/13.12.2024г. ТД НАП относно липсващ, актуален към 13.12.2024г. за И. Б. Х. – трудов договор и се прави искане за предоставяне възможност за представяне на служебна бележка от ДГ №** в гр.Б.д, за установяване на обстоятелството, че непълнолетното дете – И. Х. редовно посещава ДГ №**в гр.Б.,в предучилищна група.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от М. Е. Н., ЕГН ********** действаща лично и със съгласието на баба си К. А. А., чрез 3 упълномощения адвокат М. З..В подадения отговор е мотивирано становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение.В отговор на доводите в жалбата е противопоставено становище, че непълнолетната ищца се е явила и потвърдила всички действия осъществени в производството вместо нея от нейната баба К. А. и упълномощения адвокат М. З., както е предвидено в ЗЛС,за лицата от 14 години до навършване на 18 годишна възраст, да извършват правни действия лично и със съгласието на техните родители.Излага правни съображения относно значението на процесуалната легитимация в процеса и за разликата между процесуална и материалноправна легитимация, като поддържа, че по делото са налице всички положителни, респ. отсъстват отрицателни предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.Ищцата М. Е. Н. , действаща лично и заедно със своята баба и законен представител К. А. А., представлявана от адв.М. З. – упълномощена надлежно е извършила напълно легитимни процесуални действия, като е поддържала исковите претенции.Представляването на детето от неговата баба е обосновано с постановеното влязло в сила на 05.02.2024г. решение , за настаняване на ищцата, на основание чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ,а л.1 т.2 от ЗЗакрД в семейството на бабата К. А..В отговор на оплакванията за некоректност на направения доклад се изтъква, отсъствие на доводи за неправилност на констатацията, за безспорни ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по т.1, т.2 и т.3 : че по силата на влязло в сила на 05.02.2024г. решение ищцата е била настанена в семейството на баба си К. А. А., на основание чл.26, ал.1 вр. с ал.4, ал.1 т.2 ЗЗДет, относно факта, че ответницата е майка на ищцата и всички обстоятелства, на които се основават твърденията , че е в неин интерес да пътува в чужбина.Като лишени от всякаква логика и абсурдни са коментирани доводи, относно съществуваща възможност да се търси издръжка и от бащата на детето, предвид факта, че според акт за раждане – бащата на ищцата е неизвестен.Срещу възраженията по размера на издръжката, предвид задължението на въззивницата за издръжка на още един малолетен е противопоставено становището, че опредЕ.та издръжка 300 .00 лв, надхвърля установения минимум незначително с оглед актуалния, считано от 01.01.2025г. размер на минималната работна заплата.Значими за определяне размера на издръжката се сочат обстоятелствата, че майката не полага никакви грижи за дъщеря си, бабата е пенсионер и получава пенсия в размер на 193.48 лв, подпомагана от ДСП – Б. с месечна финансова подкрепа в размер на 36.82 лв и сума 50.00 лв, получавана от М. Н. на основание чл.7, ал.1 ЗСПД.Обстоятелството, че майката няма действащ трудов договор е обсъдено в първоинстанционното решение при определяне на дължимата издръжка.В жалбата е изразено пълно съгласие с изложените съображения за уважаване на иска, за заместване съгласието на майката Е. Б. Н. за издаване паспорт по реда на ЗБЛД, обусловени от интереса на детето – да опознава нови култури, да обогати мирогледа си, да посещава различни държави, развивайки по този начин потенциала си.Заместващото съгласието на майката по чл.127, ал.2 СК е определено, като изцяло благоприятно за интересите на детето.В отговора са изложени съображения и по оплакванията за недължимост на присъдената държавна такса 216.00 лв., които не намира за необходимо да обсъжда, тъй като, както става ясно, след подаване на жалбата – отговора е постановено определение за изменение на решението в тази част, жалба срещу което не е постъпила. Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.