Решение № 342 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ.

Делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска" № 19, чрез пълномощника си юрк. З. Х. Б., със съдебен адрес гр.П., п.к. 4000, ул."Х. Г. Д." №6, Банка ДСК АД, срещу М. И. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „А.“ №, по реда на чл.422 от ГПК.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 27.07.2022г. ищецът „Банка ДСК" ЕАД предоставила кредит в размер на 43 000 лева на лицето М. И. Р., с ЕГН **********, съгласно договор за кредит за текущо потребление от същата дата, при условия, подробно уговорени в договора за кредит. Сочи се, че „БАНКА ДСК" ЕАД изпълнила задълженията си по договора за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 43 000 лева. Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя М. И. Р. на 27.07.2022 година, извлечение от която се представя с исковата молба.

Твърди се, че по силата на чл.2 от договора страните били постигнали съгласие, срокът за издължаване на кредита да е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата 20-то число на месеца, както и че кредитът се погасявал съгласно погасителен план приложение №1, в който дължимите суми били описани подробно по падеж и компоненти, съдържащи главница и лихва, крайният падеж.Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и погасителен план, които кредитополучателят получил и приел с подписването им.

1

Сочи се, че кредитът бил усвоен изцяло по разплащателна сметка на М. И. Р., а съгласно Общите условия за предоставяне на кредити на физически лица, неразделна част от Договор за кредит от 27.07.2022г. кредитът се считал като "изискуем" поради наличие на следните предпоставки:Вземането било предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост на кредита била настъпила на основание чл.16.2 от Общите условия от Договора за кредит, за което длъжникът /кредитополучател/ бил надлежно уведомен, което било видно от представените към заявлението уведомления, като по кредита липсвало плащане на повече от три дължими вноски, общо в размер 12 броя неплатени дължими вноски за главница и/или лихви, подробно посочени в исковата молба, в общ размер на 5321,44 лева, като поради неплащане от страна на ответника на задълженията по договора за кредит Банката предприела действия за принудително събиране.

Цитира се разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като в съответствие с последната, а също и с разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК на 01.11.2023г. „БАНКА ДСК" АД била подала срещу длъжника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред PC-Панагюрище, с което претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми. Образувано било ч.гр.д.

№775/2023г. по описа на PC-Панагюрище, издадена била заповед за изпълнение срещу длъжника М. И. Р., с която съдът е осъдил ответника да заплати на кредитора „Банка ДСК" АД сумата от 42 402,25 лева - дължима главница, 2120,01 лева-неплатена договорна лихва за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 181,49 лева - обезщетение за забава за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 231,81 лева - лихва за забава за периода 16.10.2023г. до 30.10.2023г., 120,00 лева представляваща дължими разноски при изискуем кредит; 901,11 лева-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023г. до изплащане на вземането.

Сочи се, че съдебните действия срещу длъжника били предприети при спазване на всички законови изисквания и установената, задължителна съдебна практика.

Във връзка с изложеното и полученото на 02.02.2024 г. определение на съда по ч.гр.д. №775 по описа на 2023г. на Районен съд Панагюрище, и издадена заповед за изпълнение по чл.417 и чл.418 и във връзка с чл.5 от ГПК и на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, т.1 от ГПК се твърди, че за „Банка ДСК“ АД възниквал правен интерес от предявяване на установителен иск срещу ответника.

Моли се, съдът да постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че към 01.11.2023г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в Районен съд - гр. Пловдив, ответника М. И.

Р., с ЕГН **********, дължи на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, следните суми:

42 402,25 лева - дължима главница, 2 120,01 лева- неплатена договорна лихва за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 181,49 лева - обезщетение за забава за периода от 20.10.2022г. до 15.10.2023г.; 231,81 лева - лихва за забава за периода 16.10.2023г. до 30.10.2023г., 120,00 лева представляваща дължими разноски при изискуем кредит;

901,11 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, законна лихва върху главницата, считано от 02.11.2023г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски - държавна такса и юрк. възнаграждение съгласно чл. 78, ал.1, във връзка с 2 ал.8 от ГПК в размера съгласно Наредба за заплащането на правната помощ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от М. И. Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., бул. „А. С." № , ет. , оф. , адв. Д.

М. М., в който се твърди, че искът е процесуално допустим, но частично основателен.

Ответникът твърди, че процесният договор бил нищожен на основание чл.10, ал.1, във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Сочи се, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.11, ал. 1, т.10 във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Излагат се съображения, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, във вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва, такса разглеждане и застраховка/ водели до различен размер на ГПР от посочения.

Цитира се Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС.

Сочи се, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и в договора не била посочена каква е договорната лихва, която ответницата следва да заплати.

В процесния договор било уговорено, че заемателят дължал такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит и такса за експресно разглеждане на искане за кредит, без същите разходи да бъдат включени в ГПР. Клаузите предвиждащи заплащането на двете такси противоречали на закона и същите били нищожни.

Твърди се, че в Глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В тази насока се цитира съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета с твърдения, че срещу залегналите в договора две такси ответникът не престирал реална услуга, а упражнявал задължението си да прецени дали да кредитира лицето или не.

Счита се, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1 пр. 2 от ЗЗД. Прави се анализ на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал. 1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не били включени в ГПР разходите за заплащане на такса разглеждане, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, поради което трябвало да е част от 3

ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, се излагат съображения, че действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия. Било налице и нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Счита се, че с тези действия ищецът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като се цитира нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК с твърдения, че приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 година, относно договорите за потребителски кредити.

Ответникът твърди, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставяла и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не могъл да сравни продуктите адекватно. Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата имала и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка"/ безспорно попадали в изискванията на Директивата твърди се, че същите са предвидими общи разходи, които обуславяли сключването на договора при тези условия и били предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изисквали размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.

Сочи се, че неправилното изчисляване и посочване било самостоятелно основание за недействителност и следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК целият договор.

Твърди се също така, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.Цитира се решение от 15.03.2012 г. по дело 2-453/10 на СЕС.

Развиват се подробни съображения. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следвало на ясен и достъпен език да е описано визираното в законовата норма на чл.11 от ЗПК съдържание. Липсата на някои от съществените реквизити водило до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, последица от което било връщане само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита.

От това следвало, че неизпълнението на задължението на кредитодателя /банка или пък небанкова финансова институция/, който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв бил и по-силната страна в правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, водило до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.

Ето защо се твърди, че клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.Не били спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. В процесния договор не била посочена 4 последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, което било същественото нарушение на изискванията на чл. 11 ЗПК.Налице били и явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.