Решение № 11115 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11115 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110137277 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „***“ АД да заплати на Л. Д. С. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от Л. Д. С. в резултат от ПТП от 27.08.2018г., настъпило на бул. „***“ в гр. София, в района на № 116, по вина на водача на товарен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2018г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 27.08.2018г. в качеството си на пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека на бул. „***“ в гр. София, в района на № 116, претърпяла ПТП, при което била блъсната от товарен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА, гражданската отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Поддържа, че в резултат от ПТП получила травма на главата, както и травми на левия глезен и на дясното коляно, съпроводени с оток, синина и ограничение на движенията. След инцидента била с ограничени движения почти месец, поради което се наложило нейни близки да й помагат, като извършват вместо нея обичайни дейности като пазаруване, готвене. Наред с това приемала болкоуспокояващи медикаменти и си правела компреси.

През продължителен период след ПТП имала главоболие, гадене и изпитвала нестабилност.

Общото й здравословно състояние било трайно влошено. В резултат от инцидента изживяла силен стрес и уплаха, които били допълнително подсилени от притесненията й от настъпване на усложнения с оглед на обстоятелството, че била със сменени тазобедрени стави. Поддържа, че и понастоящем изпитва страх да пресича, вкл. на пешеходна пътека, чувства се притеснена и несигурна, има неприятни сънища. С оглед на това поканила ответника като застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач да й изплати обезщетение за неимуществени вреди, което последният не сторил. Поради това претендира такова обезщетение в настоящия процес, ведно със законната лихва от датата на 1 пътния инцидент. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, да е осъществил виновно и противоправно поведение, довело до инцидента, като оспорва в тази връзка описания от ищеца механизъм на ПТП, включително настъпването на съприкосновение между пострадалия и МПС. В условията на евентуалност спрямо довода в последния смисъл поддържа, че изключителен принос за настъпване на удара имал пострадалият, който предприел внезапно пресичане на необозначено за това място на пътното платно и при забранителен сигнал на светофарната уредба. В условията на евентуалност определя това поведение на пешеходеца като съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за ПТП. Счита, че в случая не се установява ищцата да е получила описаните в исковата молба травматични увреждания и емоционален дискомфорт. Евентуално, счита, че същите са резултат не от ПТП, а от съществували при пострадалата преди ПТП дегенеративни заболявания. В условията на евентуалност спрямо така изложените доводи оспорва иска и по размер, поддържайки, че размерът на претендираното обезщетение е силно завишен с оглед критерия за справедливост. Поддържа, че в случай че се установи дължимост на обезщетение, законна лихва върху него се следва от датата на уведомяването му от пострадалия за ПТП- 09.11.2018г., съобразно нормата на чл. 429, ал. 3 КТ, а не от датата на вредоносното събитие. Релевира възражение за погасяване по давност на вземането за законна мораторна лихва за период, предхождащ с повече от три години подаването на исковата молба. Претеднира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да докаже, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Между страните не е спорно, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лекотоварен автомобил „*******“ с рег.

№ СВ *** АА е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП № 7-561/28.08.2018г., че на 27.08.2018г., около 20:30 часа, на бул. „***“ № 116 в гр. София водачът на лекотоварен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА не 2 пропуснал пресичащата на пешеходната пътека Л. Д. С., в резултат от което я блъснал с управлявания от него автомобил.

Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда изявления на участниците в ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време на инцидента, наличие на пешеходна пътека на мястото на удара, както и на увреждания по автомобила, респ. по пострадалото лице протоколът се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за установяване механизма на произшествието.

С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.

В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се потвърждава и от показанията на разпитания по искане на ответното дружество Я. Н. Ю., управлявал процесния автомобил към момента на ПТП. Свидетелят си спомня за ПТП, което претърпял през 2018г. с управлявания от него служебен автомобил „*******“ с рег. № СВ *** АА, като уточнява, че същото настъпило в кв. „Овча купел“, в близост до пазарчето на бул. „***“, където имало спирка и пешеходна пътека. На тази спирка, в съседната на свидетеля лента за движение- от лявата му страна, бил спрял автобус, като пешеходците пресичали зад него- по намиращата се там пешеходна пътека. Свидетелят погледнал вдясно, но не видял пешеходците, които идвали по пешеходната пътека от лявата му страна- зад автобуса, при което ударил жена, която се намирала на самата пешеходна пътека. Жената паднала, била контактна след удара, не била губила съзнание. След ПТП били извикани полиция и линейка.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателства за правдиви, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и доколкото същите намират опора в данните в останалата доказателствена съвкупност, вкл. обсъдения вече протокол за ПТП.

Наред с това, правдоподобността от техническа гледна точка на установения въз основа на протокола за ПТП и от показанията на свидетеля механизъм на произшествието се установява и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Същевременно, от приобщената доказателствена съвкупност по никакъв начин не се установява поведение на ищцата, което да е станало изключителна причина, евентуално да е способствало за настъпване на пътния инцидент, а още по- малко- конкретно соченото в отговора на исковата молба поведение по внезапно пресичане на необозначено за това място, респ. на забранителен сигнал на светофарната уредба- данни в последния смисъл не се съдържат в приобщените по делото доказателства, вкл. по искане на ответното дружество.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че единствена причина за процесния пътен инцидент е поведението на водача на МПС, който е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската (деликтната) му отговорност е легитимиран да обезщети всички претърпени от ищцата вреди, намиращи се в причинна връзка с инцидента, в тяхната цялост, доколкото по изложените вече съображения в случая не се установява основание за редуциране на отговорността на делинквента, респ. на застрахователя му съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 3

ЗЗД.

Спорен между страните е и въпросът относно справедливия размер на обезщетението, следващо се на ищцата за претърпените от нея във връзка с ПТП неимуществени вреди.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в резултат от процесния пътен инцидент при ищцата са установени повърхностна (мекотъканна) травма на подбедрицата, изкълчване, навяхване и разтягане на (вътрешна) (външна) колатерална ставна връзка на коляното, като след изследванията, които са й проведени непосредствено след инцидента в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, не са предписвани обездвижване на крайника, лечение или контролни прегледи. Вещото лице е констатирало, че сред представените по делото медицински документи няма такива, установяващи провеждано по повод травмата лечение, както и извършвани проследяващи, контролни прегледи. С оглед на това и при липсата на информация в приложената медицинска документация относно вида и размера на нараняванията експертът е изяснил, че в случай че мекотъканното увреждане е по- обширно (на по- голяма площ) и засяга подълбоки тъкани, последиците от него отшумяват за 2- 3 седмици, а при по- повърхностно и ограничено по площ увреждане- за 7- 10 дни. Експертът е посочил, че теоретично, от травмите пострадалата е изпитвала болки, като техният интензитет и сила са били в зависимост от размера и степента на засегнатите тъкани на подбедрицата, за които, както бе изяснено, по делото няма данни. Въпреки последното, обаче, съдебният медик е изяснил, че мекотъканна травма на подбедрица с болки в лява глезенна става могат да се причинят като контактни увреждания от механично травматично въздействие при удар с или върху тъп предмет, като такава травма може да се получи и при ударно съприкосновение с автомобил в условията на ПТП като пешеходец. С оглед на това и доколкото данните за травмата са констатирани след съобщеното ПТП, експертът е достигнал до извод, че процесната травма може да бъде реализирана по време и начин, посочени в исковата молба, т. е. че е налице причинна връзка между нея и пътния инцидент. Въз основа на приобщените като писмени доказателства документи, приложени към медицинското досие на ищцата, вещото лице е установило, че към датата на ПТП същата е страдала от множество авансирали хронични заболявания на сърдечно- съдовата система, на периферно- съдовата система, на опорнодвигателния апарат, на гениталиите, на пикочно- отделителната система, на зрението и слуха с нарушения на вестибуларната функция, като е изяснило, че тези заболявания са хронично рецидивиращи и могат да доведат до нарушения в трофиката на увредени от травма тъкани и да затруднят раздвижването на пострадал, с което теоретично да повлияят негативно възстановяването след травмата, но е подчертал, че в случая дали, как и в каква степен това се е случило е невъзможно да се прецени, тъй като не са налични проследяващи медицински документи след инцидента.