Решение № 415 от 03.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. П., 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500477 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №300/ 16.03.2026 г. постановено по гр.д. № 1160/ 2025 по описа на Районен съд – П. е отхвърлен предявения от А. Н. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№44, ет.7, ап.44 срещу Н. Г. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№19, Й. Г. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.Ч.“№48, вх.А, ет.2, М. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№19, ет.9, ап.25, Р. Д. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№115, ет.5, ап.26, А.

И. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№33 и С. И. Т. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№99, ет.6, ап.35 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено , че ищецът е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти:1/поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М.,община П., одобрени със Заповед РД-18-278/27.10.2020г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 1309 кв.м., трайно предназаначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 101, квартал 14, парцел - V при съседи: ***; ***; ***; ***; ***;

***; ***, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор

*** съгласно КККР на с.М., общинаП., одобрени със Заповед № РД-18278/27.10.2020г. на изп.директор на АГКК със застроена площ от 84 кв.м., с предназначение : жилищна сграда-еднофамилна, 2/ поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., общинаП. одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на изп. директор на 1

АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 733 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - XII при съседи: ***; ***; ***; *** и 3/Поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., община П., одобрени със Заповед № РД-18- 278/27.10.2020г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.

М.. ул. „Д.“ целия с площ от 845 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - X I при съседи:

***; ***; ***; ***. С решението съдът се е произнесъл и относно отговорността за съдебно- деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Н. С., който чрез своят процесуален представител поддържа , че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед задължението на съда но чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви затова. На второ място се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива, не съответстващи на доказателствата по делото. Поддържа , се че съдебната практика е константна, че за разлика от сънаследниците, за които се предполага, че държат частите на другите / съгласно ТР № 1 / 2012 г. на ВКС /, при третото лице, какъвто се явава ищеца, а не както е приела първата инстанци, тази презумпция не важи. Тъй като същият не се явява наследник, както е приела първата инстанция, а е син на един от наследниците по закон, тоест не е съсобственик по наследство, затова неговото влизане в имота се счита за начало на самостоятелно владение. Той се ползва от презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността (ЗС) и на чл. 83 ЗС - предполага се, че държи вещта като своя, че имота се владее за себе си и без прекъсване. Намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.Развива се тезата, че синът е "чужд" на наследствената общност, той не е длъжен да кани другите наследници или да им иска разрешение. За тях той е просто "владелец", срещу когото те са имали 10 години да предявят иск (реванднкационен иск по чл. 108 ЗС или друг иска за собственост). Ако не са го направили, те губят правото си да оспорят неговата давност, впоследсвие след изтичане на 10- годишната давност. Защото противопоставянето и оспорването след изтичане па придобивката давност е без значение, тьй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност - ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Поддържа се, че от 1992г./ когато е възстановена собствеността върху двата незастроени поземлени имота / , всички процесни имоти се владеят от ищеца, който е син на наследника - Й. Г. Д. и е възстановил изцяло сумата от 2

3650лв. на Община П., при което със съгласието и без противопоставянето на всички наследници завладял процесните имоти, като оградил същите и ги стопанисвал единствено, като свои до ден днешен. Освен това същият извършил преустройства на съществуващата СГРАДА с идентификатор ***. незастроената част от поземлен имот с идентификатор *** използвал и продължавал да използва за съхранение на автомобили и земеделска техника. В поземлен имот с идентификатор *** отглеждал и продължават да отглежда животни, освен това се установи, че е засадил с дървета, а в поземлен имот с идентификатор ***. се установи, че изградил 500 кв.м. стъклена оранжерия, която и понастоящем стопанисвал. Така едностранно с фактически действия, от 1992г. ищецът завладял, установил фактическа власт върху поземлените имоти и сградата, изключително за себе си. които продължава да владее и понастоящем, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му оспорва това негово право, в продължение на давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, вече повече от 30 години, поради и което е придобил правото на собственост, върху процесиите имоти, на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Поддържа , че тези фактически обстоятелства изцяло кореспондират с притите по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите - Х., С., С. и от части показанията на свидетелите - М. и другият свидетел на ответниците.Излага се подробен анализ на тези доказателства, като се поддържа , че по отношение на ищеца следва да намери приложение презумцията на чл.69 от ЗС. В тази връзка не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота без да има основание затова, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано, непрекъснато, и да е упражнявано в предвидения от закона срок (Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по чл. 290 от ГПК).

Посочената презумпция нс е оборена, тъй като е налице своене на вещта от владеещия от началния момент на установяване на фактическа власт върху нея, и ако владението е осъществявано в срока на придобивката давност, вещта или идеалната част от нея.

Поддържа се, че при преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да нс е установено по скрил начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.

Сочи, че в настоящото производство е безспорно установено, че владението е упражнявано от ищеца непрекъснато през целия исков период, както и че то е било установено спокойно, като ищецът е започнал да упражнява владелчески правомощия върху имотите, който е обработвал и оградил още от 1992 г. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице с осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на 3 владението в продължение на повече от шест месеца. Противопоставянето и оспорването след изтичане на придобивката давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването но давност - ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Сам по себе си факта на добри или лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване и спиране на давността. Моли се съда за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено съдебното решение и вместо него се постанови друго , с което предявеният иск за собственост бъде уважен.

Постъпили са по делото писмени отговори от ответниците по въззивната жалба – А. И. В. и С. И. Т., които чрез техният процесуален представител адв. М., поддържат , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Същото генерално становище се поддържа , в подадения писмен отговор от другите ответници по жалбата – Н.

Г. М., М. Д. Г. и Р. Д. М. , които чрез адв. Б. като техен процесуален представител излагат подробни доводи в защита на тезата си , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде уважено. Излагат възражения по всеки един от пунктовете на въззивната жалба , като тези възражения се обосновават с подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Не се сочат нови доказателства претендират се съдебно- деловодни разноски.

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд П., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК - положителен установителен иск за собственост.

Ищецът А. Н. С. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№44, ет.7, ап.44 чрез пълномощника му адв.Ч. Ч. е твърдял срещу ответниците Н. Г. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№19, Й. Г. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.Ч.“№48, вх.А, ет.2, М. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№19, ет.9, ап.25, Р. Д. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№115, ет.5, ап.26, А. И. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№33 и С. И. Т. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.“№99, ет.6, ап.35, че е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти:1/поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М.,община П., одобрени със Заповед РД-18278/27.10.2020г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 1309 кв.м., трайно предназаначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен 4 план: 101, квартал 14, парцел - V при съседи: ***; ***; ***;

***;

***; ***; ***, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., общинаП., одобрени със Заповед № РД-18-278/27.10.2020г. на изп.директор на АГКК със застроена площ от 84 кв.м., с предназначение : жилищна сграда-еднофамилна, 2/ поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на с.М., общинаП. одобрени със Заповед № РД-18278/27.10.2020г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., ул.“Д.“ целия с площ от 733 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 238, квартал 14, парцел - X I I при съседи: ***; ***;