Определение № 33699 от 26.09.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67294/2022
- Вид
- Определение № 33699
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 26.09.2023
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33699 гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110167294 по описа за 2022 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:
Предявени са от Е. Г. М. срещу „........“ АД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 836328 от 26.05.2022 г., предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поради противоречието й със добрите нрави и евентуално като неравноправна на основание чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, предявени от „........“ АД срещу Е. Г. М. за заплащане на сумата от 1 200 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 836328 от 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 287,68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.05.2022 г. до 26.05.2023 г.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника „...........“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит № № 836328 от 26.05.2022 г. за предоставяне в полза на Е. М. на паричен заем в размер на сумата от 1 200 лева със задължение за връщането на заемната сума и допълнителни плащания в общ размер от 1 487,69 лева в срок до 26.05.2023 г., при установени ГПР в размер от 42,58 % и ГЛП в размер от 36 %. Твърди също, че съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 от договора за кредитополучателя е възникнало задължение в срок до 3 дни от сключването му да предостави на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от физическо лице. Поддържа се, че гаранцията следвало да съдържа безусловно и неотменимо изявление на търговската банка да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащането им, както и срок на валидност на гаранцията от най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. По силата на чл. 17, ал. 1 от договора, физическото лице – поръчител следва да сключи договор по реда на чл. 138 и сл. ЗЗД с кредитора със задължаване да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя по договора, като както поръчителя, така и банковата гаранция подлежат на одобрение от кредитора по негова преценка. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за кредит, при неизпълнение на задължението си по чл. 17, ал. 1 – за предоставяне в срок на обезпечение кредитополучателят дължи заплащането на 1 неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената заемна сума за всеки ден, през който не е представено обезпечението. В исковата молба се твърди, че ищецът не е предоставил такова обезпечение, поради което от ответното дружество му е начислена като дължима неустойка в общ размер от 1 045,85 лева, чието плащане е разсрочено, чрез включването й в размера на месечните погасителни вноски, при което стойността им, заедно със съответната част от главницата и договорната лихва, възлиза на сумата от по 211,13 лева. Ищецът оспорва клаузата на чл. 27 от процесния договор като недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като последната води до значителна нееквивалентност в престациите на страните и нарушава принципа за добросъвестност и справедливост в гражданскоправните отношения. Заявява, че неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Намира същата и за неравноправна – поради противоречието й с разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като и поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. С тези съображения ищецът Е. М. отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й с добрите нрави, евентуално като неравноправна Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „...........“ АД, чрез пълномощника си адв. Х. Н., оспорва процесните искови претенции като неоснователни. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор и ищеца Е. М., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 836328 от 26.05.2022 г., по силата на който на М. е предоставена заемна сума в размер от 1 200 лева, която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и срокове, съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ – като част системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние и в съответствие с Общите условия на кредитора. Твърди, че в изпълнение на договорните си задължения „...........“ АД предоставило на ищеца заемната сума. Посочва, че договорът е сключен по инициатива на Е. М., който чрез създадения си личен профил, е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние. На последния е представена преддоговорна информация, включваща стандартен европейски формуляр.
Изяснява, че в изпратения на ищеца проект на договор за кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки договора на 26.05.2022 г. Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана неустойка по реда на чл.
27 от договора, както и, че тази клауза е действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Същата е в съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде изпълнение задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се, че няма законовоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не противоречи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да бъде намалена, без обявяване на клаузата за 2 изцяло недействителна. Оспорва в настоящата хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от Е. М. на договорното обезпечение, доколкото последният е имал възможността първо да осигури последното и след това да сключи договора. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковете.
С определение на съда от 28.08.2023 г. за съвместно разглеждане за съвместно разглеждане в производството с първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции от Е. Г. М. срещу „...........“ АД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 836328 от 26.05.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й с добрите нрави, евентуално като неравноправна, е приета насрещната искова молба, обективирана в писмен отговор от 16.06.2023 г., уточнена с молба – заявление от 24.08.2023 г. с предявените със същата искове за осъждане на Е. Г. М. да заплати на „........“ АД сумата от 1 200 лева, представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит № 836328 от 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 287,68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.05.2022 г. до 26.05.2023 г.
В насрещната искова молба „........“ АД посочва, че процесният договор за потребителски кредит от 26.05.2022 г. е сключен между страните след подадена от Е. М. онлайн заявка на сайта на дружеството. Поддържа, че с част от предоставената заемна сума в общ размер от 1 200 лева служебно е погасено задължението на заемателя по предходен договор за кредит № 830944 между страните, а остатъкът от 617,18 лева е преведен на М. в брой на каса на „Изипей“. По този начин дружеството – кредитор е изпълнило договорните си задължения. С договора е уговорено в полза на „........“ АД да бъде заплатена и възнаградителна лихва, като начислената такава възлиза на сумата от 287,68 лева за целия срок на договора от 26.05.2022 г. до 26.05.2023 г. Съгласно уговореното между страните договорът е сключен за срок от 12 месеца и е с краен падеж на 26.05.2023 г., определен от падежа на последната 12 погасителна вноска. Твърди се също, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен процент от 10 %. Посочва се, че Е. М. не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит, като не е извършил никакво плащане за погасяване на задълженията си. Ето защо, „........“ АД отправя искане за осъждане на последния да заплати изискуемите парични вземания за главница и договорна лихва. Претендират се и разноски, направени във връзка с насрещните искови претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова молба ответника Е. М., чрез пълномощника си адв. М. М., оспорва същата с довод, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
Конкретно счита, че същият не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в същия единствено е посочен приложимият ГЛП от 36 %, но липсва описание на условията по прилагането му, както и уточнение дали се касае за фиксиран за целия срок на договора или променлив такъв. Наред с това, договорът не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР, доколкото последният е отразен единствено като процент, без да са посочени конкретните разходи по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК, които включва.
Сключеният между страните договор не съдържа погасителен план съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, който да отговаря на изискванията откъм съдържанието му. Намира, че в процесния договор, при посочване на ГЛП и ГПР неправилно е взета предвид и неустойката, дължима от М. заради непредставяне на обезпечение, при което се стига до заобикаляне изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР. Последната противоречи и на добрите нрави, тъй като по същността си представлява допълнителна печалба за кредитора наред с договорната лихва. Предвид това, ответникът по насрещните искови намира, че в случая се дължи връщане единствено на получената заемна сума. Последният оспорва действителността и на клаузата за възнаградителна лихва с довод, 3 че уговореният размер на последната противоречи на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните по правоотношението. Тези доводи се отправя искане за отхвърляне на насрещните искове.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, вр. ал. 4, вр. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД:
Разпечатката съдържа 17 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2bb416f-2fea-4cf3-8463-f617888761ca