Определение № 1763 от 08.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1763 гр. София, 08.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002103452 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ж. Н. Й., чрез адвокат Д. К., срещу въззивно решение № 98 от 24.04.2024 г., постановено от Великотърновския апелативен съд, по в.гр.д. № 38/2024 г., в частта, в която искът му против Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство, е отхвърлен за разликата над 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022 г. до окончателното издължаване.

Касаторът излага съображения за неправилност. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Счита, че то не е съобразено с действителните вреди, настъпили в причинна връзка с незаконно воденото наказателното производство и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Великотърновски апелативен съд, като изменил решението на първостепенния Плевенски окръжен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. Н.

1

Й. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2022 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски по чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с постановление от 04.05.2018 г. на прокурор при Апелативна прокуратура - Велико Търново е било образувано досъдебно производство № 814/2018г. по описа на Районна прокуратура - П. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316 вр. чл.312 ал.1 от НК; с постановление от 26.11.2020 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление (за това, че на 26.10.2015 г. в [населено място], в сградата на Районен съд-Плевен, по НОХД № 985/2015г. по описа на съда, съзнателно се ползвал от неистински официален документ амбулаторен лист № 2044/30.10.2022г., удостоверяващ лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност). Със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение „подписка“, след което проведен разпит в това му процесуално качество. На 27.01.2021 г.

Районна прокуратура-П. внесла в съда постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Ж. Н. Й. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Проведени са две съдебни заседания с участието на ищеца и неговия защитник в наказателното производство, като във второто заседание съдебното производството било прекратено на основание чл.378 ал.3 от НПК и делото върнато на прокурора за последващи процесуални действия. С постановление от 25.08.2021 г. обвинението спрямо ищеца било прецизирано, като същият бил обвинен, че е извършил гореописаното деяние в условията на продължавано престъпление - в периода 25.06.2015 г. - 26.10.2015 г. и опосредено, чрез упълномощен от него повереник, посредством депозирана молба до Районен съд-Плевен по НОХД № 985/2015г. от адвокат Б. И. П.-Й.. На същата дата отново бил проведен разпит на ищеца в качеството на обвиняем. На 30.09.2021 г. в Районен съд - Плевен бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - П. срещу ищеца за гореописаното престъпление по чл.316 вр. чл.312 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК; образувано е НОХД № 1801/2021 г. по описа на съда. По делото били проведени четири съдебни заседания с участието на обвиняемия и неговия защитник. С решение № 189/31.03.2022г. съдът признал обвиняемия Й. за невиновен по повдигнатото му обвинение и го оправдал по него изцяло. Срещу решението е постъпил протест от прокурора и с влязло в сила решение № 119/27.06.2022 г. по ВНОХД № 390/2022г. на Окръжен съд - Плевен първоинстанционното решение било потвърдено.

Съдът приел, че в периода, в който е продължило воденото срещу Ж. Й. наказателно производство и в резултат на същото, последният претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалното му състояние. Затворил се в себе си, чувствал голям срам, бил подтиснат, не излизал.

Съдът, при определяне паричния еквивалент на обезщетението за причинените неимуществени вреди взел предвид следните обстоятелства: характерът на престъплението – не става дума за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; взетата му мярка за неотклонение - „подписка“, която не е довела до ограничаване на личната му свобода; продължителността на наказателното производство – около година и седем месеца, който 2 срок не е неразумен; това, че производството е преминало през досъдебна и съдебна фаза, като в съдебната фаза ищецът е взел участие в седем открити съдебни заседания; отчетено е, че ищецът е бил неосъждано лице, като което обосновава висок интензитет на негативните изживявания, предизвикани от наказателното производство; съобразено е, че наказателното производство е имало негативен ефект върху здравето на ищеца, макар и не тежък - ищецът е имал хипертонични проблеми и преди началото на воденото наказателно производство, а негативното отражение на последното върху тях не се отличава значително в сравнение с подобни случаи; в случая не е налице и уронване на доброто име и престижа на лицето; липсва и медийно разгласяване на наказателното производство.

При определяне паричната стойност на обезщетението, съдът е взел за база и конкретните икономически условия в страната.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът: „когато в едно и също производство са предявени кумулативно обективно съединение искова с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва ли да се присъди отделно обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца да бъде решено и разгледано делото в разумен срок, както и отделно обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение, доколкото при последното обезщетение подлежат на преценка и вредите в резултат от продължителността на наказателното производство“, е включен в предмета на делото и относим към постановеното от съда. Не е налице обаче хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска, защото разяснение по въпроса е дадено с Тълкувателно решение № 1/2022 г., обявено на 27.11.2023 г. по ТД № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, по задължителен за всички съдилища и правни субекти в страната начин. Постановено е, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с даденото тълкуване. Изрично е изложил съображения, че наказателното производство е приключило в разумен срок, поради което не е включил и допълнително сума в окончателно определеното обезщетение поради „бавно правосъдие“; самият период, в който е продължило производството е съобразен като обстоятелство от значение за справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Касаторът се е обосновал с две решения на ВКС, постановени през 2010 г., без да съобрази задължителното и за съда, и за него, тълкуване, дадено с цитирания по-горе тълкувателен акт.

Въпросът: „как се прилага законът, когато въззивният съд (АС-Велико Търново) е сезиран с нововъзникнало обстоятелство - заболяване захарен диабет, и са приложени по делото необходимите медицински документи, както и своевременно поискана тройна съдебномедицинска експертиза, за установяване на наличие на заболяване у ищеца, вследствие на неправомерното обвинение“, предполага произнасяне по съществото на спора. В допълнение, по настоящото дело въззивният съд е приел в открито съдебно заседание 3 представените писмени доказателства, обсъдил ги в решението и намерил, че те не установяват наличие на пряка причинно-следствена връзка между заболяването „захарен диабет“ и незаконното обвинение. Дали този извод е обоснован или не, касационният съд не може да проверява служебно, нито сам да формулира въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Тричленна съдебната експертиза е поискана от страната в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК с въззивната жалба, за установяване на нейни други заболявания, поради несъгласие с даденото от единичната експертиза заключение, прието от окръжния съд. Единичното заключение е оспорено от страната в първата инстанция по твърдения, че експертът не е взел предвид изследване с холтер и амбулаторен лист от 12.06.2023 г. Окръжният съд е отказал да допусне тричленна експертиза по съображения, че посочените доказателства са отчетени от вещото лице. Въззивният апелативен съд, в разпоредително заседание, е намерил за правилно това решение и на свой ред е отказал допускане на тричленна експертиза по чл. 266, ал. 3 ГПК. Във връзка с този извод на въззивния съд също няма поставени правни въпроси.

Последните два въпроса са: как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ, и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; длъжен ли е въззивният съд, по иска с правна квалификация чл. 2 ЗОДОВ, да извърши служебна преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.

52 от ЗЗД при определяне на размера на иска. И двата въпроса по съществото си са по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ЗЗД и по чл. 52 ЗЗД, но зададени по различен начин.

Касаторът, в края на изложението, е изброил съдебни актове, за които твърди, че дадените в тях разрешения са в противоречие на поставените въпроси: определение № 56/17.01.2019 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 273/2009 г., III г.о. и решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., IV г.о., както и в противоречие с ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. II на ППВС № 4/1968 г., ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 268 от 10.11.2017 г. на ОС-Кюстендил, по в.гр.д. № 335/2017 г., решение № 71 от 19.12.2018 г. на ОС-Сливен по гр.д. № 275/2018 г. Решенията на окръжните съдилища не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В другите съдебни актове поставените въпроси са намерили разрешение, което не е в противоречие с постановеното от въззивния съд, т.е. няма основание за допускане на касационно обжалване. В обжалваното решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за справедливост, който се основава на конкретните релевантни, установени по надлежен ред, факти по делото, и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Съдът е обсъдил всички релевантни и допустими доказателства, доводи и възражения на страните, като е установил спорните обстоятелства по вътрешно убеждение. Касаторът не твърди, че апелативният съд е взел предвид обстоятелства, водещи до намаляване на 4 присъденото обезщетение, без тези обстоятелства да са били установени по надлежен ред или да са неотносими към преценката по чл. 52 ЗЗД в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.