Решение № 3327 от 23.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3327 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330107640 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против И.Р.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 19.10.2015 г. – 30.11.2022 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1811,40 лева за собствен/ползван обект, находящ се в ***. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 493,65 лева за периода 31.12.2015 г. – 30.11.2022 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 26, ал.1 ОУ, т.к. измервателното устройство в имота не отговаряло на изискванията на ЗИ, за което било връчено известие.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 174/10.01.2023 г. по ч.гр.д. № 18244/22 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете, в т.ч. – качеството на потребител; в карнетите и 1 известието за нередовен водомер липсвали подписи на потребителя; оспорва същите, както и правилността на определеното месечно количество изразходвана вода; самото потребление и начина на отчет; възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д.,, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр.с ал. 1 ГПК. Исковете са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ***/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възражението за давност, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за 2 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***.

Ангажирани са доказателства за притежавано право на собственост от страна на ответника, съгл. представената декларация по чл. 14 ЗМДТ от Община Пловдив. Само за пълнота се посочва, че принципно е без значение за изхода на спора, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се част от разходите за общата вещ /постановките в ТР 2/2017 на ОСГК ВКС не намират приложение, т.к. касаят потребители на ТЕ и конкретно тълкуване на норми от Закона за енергетиката, който не е относим в настоящото производство/. С оглед изложеното, ответникът има качеството на потребител на предоставените услуги.

По делото обаче не се установяват пълно и главно други елементи от ФС на претенцията, необходими за уважаването й.

В исковата молба се заявява, че, тъй като измервателното устройство в имота не отговаряло на изискванията на ЗИ, за което било връчено известие, месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 26, ал.1 ОУ.

Няма ангажирани доказателства за нито едно от тези твърдения, свързани с начина на начисляване на описаните количества, съответно – претендираните суми, респ. изобщо за наличието на предпоставки за служебно вписване на такива по Тарифа.

Ответникът, чрез назначения особен представител, изрично оспорва дължимостта на търсените суми в заявения размер и вписаните количества. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период, начина на отчитане на 3 консумираните услуги и, че дължимите суми възлизат на търсения размер.

Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства не са налице. Въпреки изричните указания до ищеца по реда на чл.

146, ал. 2 ГПК в доклада – надлежни и своевременни искания за събиране на доказателства за същите не бяха направени. Не бе заявено искане за допускане на СТЕ, нито представено соченото да е връчено „известие за нередовен водомер“, като отправеното такова за допускане събиране на гласни док. средства, чрез разпит на свидетел – инкасатор за имота, беше оставено без уважение – като преклудирано – направено в третото поред о.с.з., при липса на предпоставки за допускането му, вкл. по реда на чл. 147 ГПК.

Следователно, не са ангажирани доказателства относно начина, по който е определено отразеното като ползвано количество вода. Не се установи защо именно сочените в карнетите куб. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали са били правилно определени.

Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора. Да се приеме априори, че стойността на служебно начислените количества от 10 кубика вода месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за възникването им, което не е допустимо и законово оправдано. Ответникът изрично оспорва тези количества да са потребени и дължими, като същевременно следва да се посочи и, че в представените карнети – на редица места има отбелязване, че соченият потребител „отказва подпис“, което отрязва несъгласие с определените и вписани количества.

Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на абоната за процесния период, т.к. представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. Според заключението на ССЕ, претендираните суми са изчислени правилно, за което са издадени и съответните фактури, сумите в тях обаче са определени съобразно отразените в карнетите записвания, които не се установява да са извършени законосъобразно. Ищецът не доказва да са били налице предпоставките за начисляване именно на описаните в карнетите количества вода, нито такова реално потребление да е имало, както и да са били налице условията за служебното начисляване в описаните размери и евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на посочените елементи от ФС на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Предвид изложеното, предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.

4

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не е направил такива. Предвид отправеното от особения представител искане, което се приема за основателно, и по аргумент от чл. 7, ал. 9 НМРАВ, за явяване в повече от 2 о.с.з. – следва да му бъде определено доп. възнаграждение от 200 лева, вносимо от ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против И.Р.М. /с предишни имена И.С.С./, ЕГН **********, обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 1811,40 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 19.10.2015 г. – 30.11.2022 г. за обект, находящ се в ***; 493,65 лева - обезщетение за забава за периода 31.12.2015 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 15.12.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 174/10.01.2023 г. по ч.гр.д. № 18244/22 г. по описа на ПРС.