Решение № 840 от 01.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110204270 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20 и посочен съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Солун“ № 15 срещу Наказателно постановление № 03 – 2200512 от 22.06.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на жалбоподателя М., на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за това, че на 13.05.2022 г. в строителен обект – жилищен комплекс „Сезони“ – магазин № 7, находящ се в гр. Варна, ж.к.

„Възраждане I“, ул. „Ана Феликсова“ № 18, Д. Н. М., в качеството си на работодател, е допуснал лицето К. С. Н., с ЕГН: ********** да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудови функции като „общ работник“ при определено работно място – строителен обект – жилищен комплекс „Сезони“ – магазин № 7, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане I“, ул. „Ана Феликсова“ № 18, определено работно време, декларирано от лицето, уговорено трудово възнаграждение в размер на 500 лева, преди да е сключен в писмена форма трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

1

Жалбоподателят Д. Н. М. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като счита, че отношенията между него и св. К. С. Н. са изцяло от гражданскоправен характер, доколкото св. Н. е извършвал почистване на помещение и пренасяне на материали за времеви период от една седмица. Допълва, че св.

Н. не е имал фиксирано работно време и фиксирано трудово възнаграждение, поради което и отношенията между двамата би следвало да се уредят въз основа на разпоредбата на чл. 258 от Закона за задълженията и договорите.

Поради гореизложените съображения отправя молба за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

В проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4270 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Д. Н. М. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

М. Г. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, акцентирайки в своята пледоария върху характера на правоотношенията между неговия подзащитен и св. К. С. Н., които са с облигационноправен характер и които изключват възможността да се ангажира отговорността на неговия подзащитен за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В проведеното на 01.02.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4270 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Богомил Н., който оспорва жалбата, намирайки за законосъобразно наказателното постановление, считайки, че нарушението е безспорно установено и в хода на административно – наказателното производство не е било допуснато нарушение на процесуалните правила. Ст. юрисконсулт Н. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2022 г. в гр. Варна бил сключен граждански договор между жалбоподателя Д. Н. М., в качеството му на възложител и св. К. С. Н. в качеството му на изпълнител, по силата на който контракт възложителят 2 възложил, а изпълнителя приел да извършва ежедневно почистване на помещение № 7, приземен етаж с административен адрес: гр. Варна, ж.к.

„Възраждане I“, ул. „Ана Феликсова“ № 18, жилищен комплекс „Сезони“, като възложителят се съгласил да изплати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на 450 лева за срок от 10 дни по 45 лева на ден.

На 13.05.2022 г. св. Н. изпълнявал своите задължения по сключения граждански договор, като на обекта пристигнал св. Б. А. Д. – инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол върху спазването на нормите на трудовото законодателство.

Св. Д. предоставил на св. Н. декларация да впише елементите на своето трудово/ гражданско правоотношение, като св. Н. вписал, че работи на обекта, считано от 12.05.2022 г., възнаграждението в размер на 500 лева ще му бъде заплатено от Д. Н. М., има работно време от 08:00 до 17:00 часа, като възнаграждението ще му бъде изплатено след свършване на работата.

Преценявайки, че правоотношението, което е възникнало между св. Н. и Д. Н. М. е трудово, но същевременно между тях не е бил подписван трудов договор, св. Д. преценил, че Д. Н. М. има качеството на „работодател“, но със своето поведение е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на 30.05.2022 г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за извършеното административно нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 22.06.2022 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на Д. Н. М. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за 3 установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

От обективна страна, за наличие на съставомерност на деяние по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда е необходимо да бъде установено, че работникът полага труд в полза на работодателя при наличието на характерните за трудовото правоотношение елементи, а именно: наличие на работно място, наличие на уговорено трудово възнаграждение, наличие на фиксирано работно време.

От събраните в хода на административно – наказателното и съдебното производство доказателства не се установява св. К. С. Н. да е изпълнявал трудови функции в полза на Д. Н. М. на длъжност „общ работник“. Напротив – от показанията на самият св. Н., дадени в хода на съдебното следствие, които съдът няма причина да не кердитира и от съдържанието на приложения на л. 36 от НАХД № 4270 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд граждански договор, се установява, че отношенията между Д. Н. М. и св. Н. са гражданскоправни, в частност облигационноправни и са уредени от писмен граждански договор, който е бил приложен към възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, т.е. е бил представен на вниманието на административно – наказващия орган.

За разлика от трудовия договор, чийто предмет е престация на труд на работник и/ или служител, предмет на гражданския договор е постигането на конкретен резултат, който е свързан с предоставянето на определена услуга при пълна самостоятелност на изпълнителя. Основната разлика между тези два договора се състои в техните елементи: работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархична зависимост на работника спрямо работодателя, характерни при трудовия договор, докато при договора за предоставяне на услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т. е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на 4 изпълнителя, за това че последният се е отклонил от уговореното, нито пък има право да упражнява върху него някакъв йерархичен контрол.

В конкретния случай св. Н. обясни, че преди започване на работа е сключил граждански договор, не е имал фиксирано работно време, като той сам е решавал кога точно ще отиде на обекта, като е следвало да работи по 3 – 4 часа на ден, като почиства строителния обект, като следва да се почертае, че сумата от 500 лева, която е вписана в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не представлява месечно трудово възнаграждение (както са възприели актосъставителя и административно – наказващия орган), а възнаграждение за изпълнението на работата на св. Н., която е траела общо 10 дни.

Ето защо според съда липсват предпоставки правоотношението между жалбоподателя М. и св. Н. да бъде квалифицирано като „трудово“, поради което и не е възниквало задължение за жалбоподателя „да го облече“ в писмена форма на трудов договор.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая жалбоподателят М. не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което Наказателно постановление № 03 – 2200512 от 22.06.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора следва дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна да бъде осъдена да заплати на Д. Н. М. парична сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 4270 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, съгласно представената разписка на л. 38 от НАХД № 4270 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2200512 от 22.06.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на 5 труда, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за това, че на 13.05.2022 г. в строителен обект – жилищен комплекс „Сезони“ – магазин № 7, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане I“, ул. „Ана Феликсова“ № 18, Д. Н. М., в качеството си на работодател, е допуснал лицето К. С. Н., с ЕГН: ********** да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудови функции като „общ работник“ при определено работно място – строителен обект – жилищен комплекс „Сезони“ – магазин № 7, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане I“, ул. „Ана Феликсова“ № 18, определено работно време, декларирано от лицето, уговорено трудово възнаграждение в размер на 500 лева, преди да е сключен в писмена форма трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда

Осъжда Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20 парична сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 4270 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6