Присъда № 304 от 10.12.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 304, постановена на 10.12.2024г. по н.о.х.д. № 1967 по описа на Районен съд – Варна за 2022г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение по досъдебно производство № 420 по описа за 2019г. на ОД на МВР – гр. Варна на М.В.П. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, а именно за това, че на 22.10.2014г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у германския гражданин Н.

Ф., роден на 04.04.1950 г. - че ще изпълни строителството на жилищна сграда в поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община „Приморски“, ж.к. „Изгрев“, УПИ № *** в квартал № 5, и с това му причинил имотна вреда в размер на 199 301,92 лв. /сто деветдесет и девет хиляди триста и един лева и деветдесет и две стотинки/, като причинената вреда е в големи размери.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като пояснява, че виновността на подсъдимия е категорично доказана от обективна и субективна страна. Основава това свое виждане на разпита на свидетелите Ф., Ал. и К., както и на заключенията на назначените съдебно-технически и оценителни експертизи.

Излага, че цялостното поведение на подсъдимото лице сочи на това, че той никога не е имал намерение да завърши строителството на къщата, макар пострадалия да му е осигурил всички средства за това, като през цялото време намерението му е било да се облагодетелства неоснователно, като възползвайки се от качеството си на управител на „Екобау М“ ООД е теглил от паричните суми за задоволяване на свои лични нужди. От субективна страна, не било необходимо към датата на сключване на договора, а именно 22.10.2014г., подсъдимият да е имал субективна представа за това с каква точно сума ще ощети пострадалия, като достатъчно е единствено у него вече да е била утвърдена именно посочената цел – да се облагодетелства с чуждите финансови средства. Обективно не били налице никакви пречки за завършване на строежа, икономическите условия били като цяло благоприятни, като обстоятелството, че подсъдимият бил инвестирал част от сумата в изграждането на строежа не променял измамливия характер на действията му, като твърди, че тази инвестиция имала формален характер и била направена единствено с цел да затвърди измамливия характер на действията му. Акцентира на обстоятелството, че интензивен процес на строителство е имало до месец декември 2015г., като след това без всякаква видима причина строителните дейности са били преустановени и имотът е бил оставен да запустее. Счита, че в случая се касае за едно провалено от подсъдимия бизнес начинание , за което свидетелствало и неговото поведение от 2016г., когато престанал да търси контакт със свидетеля Ф. и не му давал никакво обяснение за прекъсването на дейността. Поради това пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което предвид чистото му съдебно минало следвало да бъде отложено с пет годишен изпитателен срок.

Повереникът на частния обвинител Ф. адв. Х. на свой ред поддържа казаното от представителя на ВРП, като акцентира на това, че в случая подсъдимият се бил възползвал от инвестираните от доверителя му занапред средства, като впоследствие с цел това да се прикрие страните се договорили да бъдат прехвърлени 77% идеални части от дружеството.

Вследствие именно на това обстоятелство подс. П.в през 2015г. абдикира от задълженията си усвоява парите и не довършва започнатото строителство. Твърди, че представените от П.в в хода на съдебното следствие документи – строително разрешение, книжа, документи, които не били официални такива били нарочно съставени за целите на процеса, като всички официални документи по повод на строежа били издадени преди 2015г. или фактически преди да бъдат прехвърлени идеалните части от дружеството на г-н Ф.. С оглед на 1 посоченото се пледира подс. П.в да бъде осъден за повдигнатото му обвинение по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимия от своя страна посочва, че престъплението „измама“ е типично резултатно увреждащо престъпление. Механизмът на настъпване на вредата е свързан с поведението на измаменото лице, което представлява директно следствие от създадена у него невярна представа относно основанието и условието на разпореждането. С настъпването на имотната вреда измамата следва да се счита за довършена, като ако вредата не настъпи директно, а е поставена в зависимост от настъпването на други, бъдещи фактори, то очевидно не е налице наказателноправна измама. В настоящия случай реализирането на имотната вреда е било поставено в зависимост от действията на строителя „Архи Индъстри“ ЕООД, с когото е бил сключен договорът за строителство, т.е. от поведението на трето лице.

В момента на имущественото разпореждане на св. Ф. с инкриминираната парична сума (06/07.11.2014г.) същата е била преведена на „Екобау М“ ООД – дружество в което самият той е бил съдружник, а настъпването на вредата е било поставено в зависимост от поведението на трето лице – строителната фирма. Наред с това, се излага и че вреда в размер на сумата от 199 301,92 лева въобще не е настъпила в резултат на действия на подсъдимия П.в извършени на 22.10.2014г., тъй като на тази дата св. Ф. не е превел никаква сума по сметка на „Екобау М“ ООД, като това се е случило в последващ момент, а именно на 06/07/11.2014г., като тогава са превеждани парични суми на два транша от по 97575 лева всеки, чиито сбор не прави инкриминираните 199 301,92 лева. Твърди, че в случая отношенията между страните е следвало да се разрешат на плоскостта на гражданското право. Акцентира на факта, че св. Ф. не е останал ощетен от съвместното начинание с подс.

П.в, като е придобил собствеността на процесния недвижим имот върху който е следвало да бъде изградена процесната жилищна сграда.Посочва, че съставомерността на деянието по основния състав на чл. 209 НК е останала недоказана и от субективна страна, тъй като не се доказва изначално (още към момента на сключване на договора) намерение да не изпълни задълженията си, като в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, че подс. П.в е извършил редица действия, свързани със строежа на процесната сграда, както и че същата е била изградена в немалка степен и дори в по-голяма от първоначалните планове. Дори да се приеме, че първоначалната преценка на П.в за необходимите средства за довършване на строежа да е била погрешна, то само по себе си това обстоятелство не е достатъчно да изведе нито наличието на измамливи действия, нито на користна цел у него. Посочва, че действителният „виновник“ за преустановяване на строителния процес бил св. Ф., който отказал да дофинансира строителните работи. Поради изложеното пледира подс. П.в да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.

209, ал. 1 НК.

В предоставено право на реплика адв. Х. посочва, че дружеството ангажирано със строителните дейности в имота е с едноличен собственик на капитала майката на подс. П.в, която е участвала в цялата операция по вземане на парите на неговия доверител.

Адв.А. на свой ред посочва, че частният обвинител е бил наясно от самото начало, че именно строителното дружество е било на майката на подсъдимия и не е възразил, като спрямо нея няма и не е имало повдигнато обвинение за измама.

Подсъдимият М.В.П. посочва, че частният обвинител Ф. и той са се запознали няколко години преди да се случи съвместното им начинание, като той се впечатлил от строителната дейност която извършвал П.в около мястото, където живеел и пожелал да реализират съвместен проект, който бил на негов приятел, като неговата идея била да вземе част от печалбата като бонус. Този проект бил завършен и Ф. си получил парите, като едва след това възникнала идеята за процесното съвместно начинание. Излага, че Ф. сам посочва, че не е дал всички пари за строежа, като е бил наясно, че трябва да строи фирмата на майката на П.в, като всички преведени от него пари били вложени в изпълнените 2 строителни дейности. Счита, че експертизата некоректно е определила стойността на изпълненото в обекта, като неправилно не са включени сторените разноски за ВиК и ел.присъединяване и др. Сочи, че не е успял да довърши строителството поради спиране на плащанията от страна на частния обвинител, като към момента той дори е лишен от собствеността върху собствения си имот. Счита, че той е увреден от действията на св. Ф. и на св. К., които уредили документално нещата така, че П.в да дължи връщане на суми, които уж са били дадени в заем на „Екобау М“ ООД от Ф. в качеството му на физическо лице, каквато не била първоначалната им уговорка. Той следвало единствено да координира дейността и да възложи на друго лице от името на дружеството, което управлява и което било собственост на св. Ф., да извърши строителството в обекта. Посочва, че в нито един момент не е имал намерение да заблуждава св. Ф. както преди започването на строежа, така и по време на изграждането му.

В предоставеното им на основание чл. 297, ал. 1 НПК право на последна дума, подсъдимият П.в моли да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение за измама.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.В.П. е роден на 05.08.1975г., в гр. Омуртаг, живущ в гр. Варна, български гражданин, с висше образование, разведен, работи като управител на „И Ай Ри“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелят Н. Ф. бил немски гражданин, роден на 04.04.1950 г. в гр. Туринск, Руската Федерация, който развивал бизнес на територията на Република България. През 2012 г. в гр. Варна той се запознал с подсъдимия М.В.П., като двамата установили добри бизнес отношения.

През есента на 2014 г. П.в и св. Ф., решили да предприемат съвместно бизнес начинание, включващо изграждането на жилищна сграда за три семейства. За целта подс.

П.в споделил на св. Ф., че притежава поземлен имот, находящ се в гр. Варна, община „Приморски“, ж.к. „Изгрев“, УПИ № *** в квартал № 5, и му предложил двамата заедно да построят жилищната сграда върху този имот.

П.в разяснил на св. Ф., че това би могло да стане като двамата учредят търговско дружество, в капитала на което П.в да апортира поземления си имот, след което новоучреденото дружество да сключи договор за строителство на сграда с „Архи Индъстри“ ЕООД, с ЕИК: 201698720 (чийто собственик била майката на обвиняемия - Ив. Д. Ив.).

Подсъдимият предложил на св. Ф. да финансира изцяло строителството, в замяна на което щял да придобие 67 % от собствеността на новата сградата, на колкото щяло да се равнява и дяловото му участие в новоучреденото дружество, като П.в не участвал чрез инвестиция на финансови средства, а единствено чрез апортната вноска в капитала на новоучреденото дружество и с личните си действия по управление и представителство на същото, в това число в рамките на строителния процес срещу което трябвало да придобие 33 % от собствеността на общото им дружество.

След като обмислил предложението на П.в, св. Ф. го приел, тъй като имал добри впечатления от неговата работа по предходни изпълнявани от него проекти.

В резултат на това на 17.10.2014 г. те учредили „Екобау М“ ООД, ЕИК: 203258730, чийто управител станал подс. П.в, като той, както бил обещал на св. Ф., апортирал в капитала на дружеството гореописания поземлен имот (който в договора за строителство бил описан на стойност 69000 евро, а впоследствие при покупко-продажбата от „Екобау М“ ООД бил продаден, поне официално, на стойност от 15 000 лева).

На 22.10.2014 г. в гр. Варна П.в и св. Ф. се срещнали, като подсъдимият уверил св.

Ф., че намеренията му са напълно сериозни и че посредством дружеството „Архи Индъстри“ 3

ЕООД ще бъде реализирано изцяло строителството на жилищната сграда в поземления имот, находящ се в гр. Варна, община „Приморски“, ж.к. ..Изгрев“, УПИ № *** в квартал № 5.

Свидетелят Ф. бил изцяло съгласен със съдържанието на съвместния проект и така на същата дата бил сключен договор за строителство на къща между „Екобау М“ ООД и „Архи Индъстри“ ЕООД чрез пълномощника си М. П.в /л. 19-23 от ДП/. Свидетелят Ф. подписал договора като представител на възложителя „Екобау М" ООД. Съобразно предвиденото в договора, къщата следвало да бъде въведена в експлоатация 12 месеца след издаване на разрешение за строителство.