Решение № 30 от 10.02.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1263/2020
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 10.02.2021
- В сила
- 10.02.2021
- Състав
- Владимир Астарджиев, Виолета Магдалинчева, Петър Гунчев
Цитирани разпоредби
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11 · Наказателен кодекс
- чл. 11, ал. 3, предл. I · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 3, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 49, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 67, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 102, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. София , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Петър Гунчев в присъствието на прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601263 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 4.02.2020г. по н.о.х.д. № 133/2019г. на СГС, НО, 8 състав подсъдимата Т. И. Ч. е призната за виновна в това, че на 24.04.2018г., около 15.30 часа, в гр. София, ул. "Ген. Константин Константинов", в района на блок 007, при управление на л.а.
"Фолксваген Поло" с рег. № *** и в нарушение на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинила смъртта на Р. Д. П., на 82 г., като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. "б", вр. с ал. 1, б.
"в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, а също и на лишаване от правоуправление за срок от четири години.
На основание чл. 67, ал. 3 от НК по време на изпитателния срок съдът е постановил по отношение на подсъдимата да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК - включване в програма за обществено въздействие "формиране на умения за безопасно шофиране".
С присъдата на основание чл. 189 от НПК подсъдимата Ч. е осъдена да заплати разноските по делото, включително и тези за повереник, а също и държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу първоинстанционната присъда в срока по НПК са подадени въззивни жалби от защитника на подсъдимата и от повереника на частните обвинители.
1
В жалбата на адв. Е. Е. - повереник на частните обвинители Г. П., Р. Д. и М. Е., се твърди, че определеното на подсъдимата наказание от три години лишаване от свобода, поради неоснователното му снижение, е явно несправедливо. Обоснова твърдението си с обществената опасност на деянието и на подсъдимата. Акцентира върху поведението на последната след произшествието и върху отказа й да се върне на мястото на инцидента, въпреки двукратния апел на свидетеля Ж. В.. В ущърб на подсъдимата посочва, че произшествието е реализирано до тротоара, на пешеходна зона, в близост до детска площадка и кафене. Повереникът смята, че градският съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 66 от НК. Твърди, че безотговорното поведение на подсъдимата след местопроизшествието налага поправянето и превъзпитанието й да се реализират в местата за лишаване от свобода. Моли въззивният съд да увеличи наказанието на четири години лишаване от свобода и да отмени условното осъждане. Алтернативно пледира за увеличение на определения изпитателен срок и на наказанието лишаване от правоуправление.
В жалбата на адв. Е. Й. - защитник на подсъдимата, не се отрича участието на последната в пътния инцидент, но се изразява несъгласие с осъждането й за квалифициращото обстоятелство бягство от местопроизшествието. Застъпва се тезата, че подсъдимата не е възприела настъпването на инцидента, а последващото й поведение е резултат от психическа незрялост, уплаха и смущение. Моли се въззивният съд да оправдае подсъдимата за квалифициращото обстоятелство по алинея 3 на чл.
343 от НК.
В двете въззивни жалби не е поискано събиране на доказателства пред тази инстанция.
Такива не се е наложило да бъдат събрани и по служебна преценка на въззивния съд.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП заема позиция за основателност на жалбата на частното обвинение и неоснователност на жалбата на защитата. Изтъква се значението на генералната превенция и се посочва, че заради нея, а и предвид поведението на подсъдимата след произшествието, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно.
Редовно преупълномощеният повереник - адв. Б. Б., поддържа жалбата на частното обвинение и защитава теза за по-голяма строгост на наказанието. Смята, че подсъдимата не е проявила критичност към извършеното, а бягството й след произшествието показва, че тя има престъпни наклонности. Акцентира върху генералната превенция и нарастващите случаи на подобни като процесната престъпни прояви.
Пред САС - защитникът адв. Е. Й., моли първоинстанционната присъда да бъде ревизирана, като подсъдимата бъде оправдана за квалифициращото обстоятелство бягство от местопроизшествието. Твърди, че подсъдимата не е съзнавала, че е участник в пътно произшествие, а когато е разбрала това от свидетеля В., не се е върнала на мястото, поради уплаха и стрес. Посочва, че решаваща при индивидуализация на наказанието (по вид, размер и начин на изтърпяване) е не само генералната, а и индивидуалната превенция. С оглед данните за личността на подсъдимата определя като безсмислено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в пенитенциарно заведение.
2
В лична защита подсъдимата Т. Ч. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В последната си дума изразява съжаление за сторено, като твърди, че си е взела поука от станалото.
След като прецени изложените в двете въззивни жалби доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Първостепенният съд е провел всеобхватно съдебно следствие, събирайки възможните доказателствени материали за разкриване на обективната истина по делото. Производството е проведено по общия ред, като градският съд е основал фактическите си констатации на следните доказателствени материали: гласни обяснения на подс. Т. Ч., показания на свидетелите И. И., включително изцяло прочетените по реда на чл.281, ал. 5 НПК - л. 54-55, Н. Ч., включително частично прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - л. 56-57; Ж. В., включително изцяло прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК - л. 49-50 от д.п., Л. Б.; експертизи: съдебно-биологични експертизи (л. 81-84, л. 88-92 т. 1 от д.п.), автотехническа експертиза (л. 108-110, т. 1 от д.п.), предварително заключение на СМЕ на труп (л.118119, т.1 от д.п.), СМЕ на труп (л.124-133, т.1 от ДП), комплексна медикоавтотехническа експертиза (л. 136-148, т.1 от д.п.), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ (т. 11 л. 96-101 от д.п.), съдебно психолого-психиатрична експертиза на подсъдимата (л. 145146 от с.д.), съдебно - медицинска експертиза (л. 167-195 от с.д.), СМЕ на ВД чрез ДНК анализ (л.96-101 от ДП); писмени - от досъдебното производство - констативен протокол № К-264 (л. 30, т. 1); протокол за доброволно предаване от 24.04.18г. (л. 45, т. 1), протокол за доброволно предаване от 25.04.18г. и снимка (л. 51 и л. 52, т. 1), протокол за доброволно предаване от 27.04.2018г. (л. 30, т.2), констативен протокол от 30.04.2018г. (л. 32, т. 2), удостоверение за родствени връзки на Р П. (л. 7-8, т.2,), препис - извлечение от акт за смърт на същото лице (л. 9, т. 2), справка за съдимост на подсъдимата (л. 16, т. 2), справка за административни нарушения на подсъдимата (л.
16, т. 2), протокол за доброволно предаване на записи от охранителните камери (л. 30, т. 2); от съдебното дело - справка за съдимост на подсъдимата, епикриза от УМБАЛ "Царица Йоанна"- ИСУЛ ЕАД за Р П. (л. 113), писмо с изх. № 07-01.121/19 от НЗОК (л.
154), трудова характеристика на подсъдимата (л. 196).
Въз основа на изброените доказателства първостепенният съд е възприел вярно относимата за доказателствения предмет фактология. След собствен анализ на тези доказателствени материали, САС прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Т. И. Ч. е правоспособен водач на МПС. На нейно име е издадено свидетелство за правоуправление № 282804421 за категории В и М. Като водач се води на отчет в ОДМВР ***. Преди процесното деяние е санкционирана по административен ред еднократно с глоба от 50 лева за административно нарушение по чл. 137а от Закона за движение по пътищата.
На 24.04.2018г. следобяд подсъдимата Ч. управлявала лек автомобил „Фолксваген”, модел „Поло” с peг. № ***. В автомобила били свидетелите И. И. и Н.
Ч. - съответно приятелка и братовчедка на подсъдимата. Трите имали договорка да свършат конкретна работа в магазин "Фантастико" в ж.к. "***", след което да се приберат. Ч. паркирала автомобила на улица „Ген. Константин Константинов” в 3 района на бл. 007, успоредно на платното за движение от лявата му страна до тротоара.
Предната част на колата сочела към бул. „Сливница“, а задната част се намирала в началото на улица без име - перпендикулярна на улица „Ген. К. Константинов“, представляваща товарен вход-изход към магазина.
След като свършили планираната работа и пили кафе подсъдимата и двете свидетелки решили да се прибират. Около 15.30 часа подсъдимата се качила на шофьорското място в колата, свидетелката И. седнала на предната седалка вдясно, а свидетелката Н. Ч. на задната седалка. Подсъдимата искала да обърне посоката на движение на автомобила, за да се върне обратно по улица „Ген. Константин Константинов”. С тази цел предприела маневра движение назад и наляво, като стартирала двигателя, включила на задна предавка и постепенно привела автомобила в движение. Преди маневрата подсъдимата се огледала в страничните огледала и в огледалото за обратно виждане, но не си осигурила видимост назад през прозорците на колата. В момента, в който извършвала маневрата, улицата без име била пресечена от пострадалия Р П., на 82 г. При движението на заден ход с около 10 км/ч колата на подсъдимата бутнала пешеходеца. Мястото на удара било на 2,5 - 4,5 метра вдясно от десния край на платното за движение по ул. „Ген. Константин Константинов“ в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоана“ и на 1,5 - 2,5 метра след първия бордюр на улицата без име в същата посока. Първоначалният контакт между автомобила и тялото бил в областта на лява гръбна половина за пешеходеца и в задна дясна зона за автомобила. Вследствие на удара пешеходецът паднал на земята.
При удара се чул характерен звук, който привлякъл вниманието на стоящите в близкото кафене хора, които започнали да жестикулират към подсъдимата. Въпреки това тя се оттеглила с колата в посока бул. "Сливница".
Сред притеклите се на помощ на пострадалия хора бил и свидетелят Л. Б., който позвънил на Спешен номер 112 и подал съобщение за инцидента. Същият свидетел уведомил преминаващия през мястото с лек автомобил "Мерцедес" свидетел Ж. В., че автомобилът на подсъдимата е причинил произшествието. Тъй като подсъдимата напуснала мястото на инцидента, свидетелят В. я последвал с автомобила си, като й подавал звукови и светлинни сигнали. Застигнал я след първия десен завой и през отворения прозорец на колата й казал да се върне, защото "е прегазила" човек.
Подсъдимата казала, че ще го направи, но вместо към мястото на произшествието тръгнала в обратна посока - към бул. "Панчо Владигеров". Свидетелят отново я настигнал, в движение изравнил автомобила си с нейния и я призовал да не бяга.
Подсъдимата казала, че "не бяга, а отива при родителите си" и въпреки намесата на свидетеля, продължила движението на автомобила си и се прибрала вкъщи. Там била открита от пристигналия по-късно полицейски екип.
Вследствие на удара с автомобила на подсъдимата пострадалият Р П. получил комбинирана черепно-мозъчна и коремна травми, довели до силно изразен оток на главния и малкия мозък и хеморагичен шок. Смъртта му настъпила на 25.04.2018г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“, в която след произшествието бил транспортиран по спешност.
Според заключението на СМЕ на труп при огледа и аутопсията на Р П. били установени слабо изразено насиняване над левия лакет; единични кръгловати насинявания по вътрешната повърхност на дясната мишница; счупване на черепния покрив и основа в дясно; масивно кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка, по-силно изразено в дясно; кръвоизлив над и под твърдата мозъчна 4 обвивки; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор; насинявания по лявото рамо; охлузване, кръвонасядане и цепковидна рана в дясната гръбна половина, с подлежащ подкожен хематом; счупване на 3-4 ребра в ляво, в следствие на КПР; счупване на 3-4-5-6 ребра в дясно; масивна кръвна колекция в коремната кухина; двустранен ретроперитонеален хематом; масивен субкабсулен хематом на черния дроб, с разкъсване на капсулата; множествени камъни в жлъчния мехур; поликистоза на десния бъбрек; отрицателна проба за мастна емболия; отрицателна проба за пневмоторакс; отрицателна проба за белодробна емболия.