Решение № 77 от 27.09.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20232001000141 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12 от 30.03.2023 г., постановено по т.д. № 26/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, е отхвърлен искът на “ГЕЯ – ДЕК” ЕООД, ЕИК 121608124, против “АТМ България” ООД, ЕИК 128042320, за сумата 50 000 лв., частичен иск от дължимата сума от 156 255,75 лв. без ДДС, представляваща платена цена по договор от 01.11.2007 г. за доставка и монтаж на два броя ветрогенератори AN BONUS 600/41, първо стартиране 1995 г., заедно със законната лихва. Присъдени са разноски в полза на ответника.

Недоволен от решението е останал ищецът “ГЕЯ – ДЕК” ЕООД, който го е обжалвал с въззивна жалба.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост вследствие на неправилно установена фактическа обстановка.

Неправилен бил изводът на съда, че искът на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е отпаднало основанието за получаването на сумата. Безспорно било, че ответникът не изпълнил доставката, а ищецът му платил сумата 156 466,40 лв. без ДДС. Ответникът не доказал наличието на правно основание за задържане на сумата. Договорът бил развален с нотариална покана от 15.07.2020 г., изпратена след приключването на спора по предходното дело между страните. Неправилен бил изводът на съда, че и по този начин договорът не е развален, тъй като дружеството-изпълнител не 1 изпълнило задълженията си по причина, за която не отговаря. Изпълнението на насрещните задължения на страните по договора, макар срокът му да бил свързан с един начален момент – демонтажа на ветрогенераторите, не било обусловено от изпълнението на другата страна. Ето защо с нотариална покана от м. юли 2020 г. на ответника бил даден допълнителен срок за изпълнение, но такова не последвало. Когато е настъпила изискуемост на задълженията и на двете страни и всяко от задълженията не е обусловено от изпълнението на другата, и не е предложено изпълнение в хода на процеса, се считало, че и двете страни са неизправни. Не били събрани доказателства, че ответникът не е изпълнил задълженията си по причина, която не може да му се вмени във вина. От синалагматичната природа на двустранния договор, изразена чрез пряката функционална връзка между насрещните задължения, следвало, че всеки е и кредитор, и длъжник едновременно, от което се извеждала възможността всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна да развали едностранно договора. По тези съображения облигационната връзка между страните следвало да се приеме за развалена.

Връщането на авансово платена сума, на която не съответства насрещна престация, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД не би могло да бъде осуетено чрез възражение за неизпълнен договор. Това била една от разликите между авансовото плащане и плащането на задатък или отметнина. Ако изпълнителят е претърпял вреди от прекратяване действието на договора, той би следвало да ги заяви изрично за прихващане, а не да се ползва от общото възражение за неизпълнен договор с цел отпадане на задължението му за връщане на аванса.

След приключването на предходното дело ответникът не предприел никакви действия, сочещи намерение за продължаване на изпълнението на договора – не доплатил цената на ветрогенераторите на своя доставчик, не ги е получил или заприходил, не се е свързал с ищеца.

На следващо място съдът не обсъдил изобщо твърденията на ищеца и събраните доказателства, сочещи постигнато съгласие между страните за прекратяване на договора. Установените в случая обстоятелства давали основание да се приеме, че страните са се съгласили с конклудентни действия договорът да бъде прекратен. В отговор на изпратената от ищеца покана от м. юли 2020 г. ответникът съобщил, че не дължи изпълнение по договора и че е прекратил всякакви търговски отношения с ищеца. Това становище било поддържано и в отговора на исковата молба. След като ищецът претендира реституция на даденото по договора, са налице съвпадащи насрещни волеизявления на страните за нежелание да бъде продължена съществуващата облигационна връзка. След като облигационната връзка е отпаднала по този начин, липсва основание за задържане на даденото по договора. Дори да се приеме, че ответникът няма вина за неизпълнението на задълженията си, то с оглед изразеното от него съгласие за прекратяване на договора, няма основание за задържане на платената като аванс сума.

2

Въззивникът отправя искане да бъде отменено обжалваното решение и да се уважи искът му. Претендират се сторените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника “АТМ България” ООД в срока по чл. 263 ГПК. Според въззиваемия жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение – правилно.

Поддържа се, че за да е основателен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание, било необходимо освен да е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца, това да е станало без основание – поради отпадане на основание за престирането. Основанието в случая било сключен договор, за който съда в предходно дело между страните приел, че не е развален и ищецът не може да претендира разваляне на договора, тъй като е бил уведомен, че трябва да заплати цената на двата ветрогенератора и неплащането на сумата ще доведе до загуба на авансовата вноска.

Към момента на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът оставал неизправен по договора. Разваляне можела да предприема само изправната страна. Реституция на даденото можело да се търси само при изпълнение на задълженията по договора. В случая облигационната връзка продължавала да обвързва страните.

Едновременно с позицията, че обжалваното решение е правилно, в отговора се поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като правото на иск не съществува. Същият правен спор бил решен с влязло в сила решение – чл. 299, ал. 1 ГПК.

Апелативен съд – Бургас, като взе предвид съображенията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 03.07.2023 г. е приета за разглеждане по същество.

Ямболският окръжен съд е бил сезиран с искова претенция от “ГЕЯ – ДЕК” ЕООД против “АТМ България” ООД на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за връщане на авансово плащане по договор от 01.11.2007 г., който ответникът няма намерение и възможност да изпълни. Ищецът предявил частичен иск за сумата 50 000 лв. при общо вземане в размер на 156 255,75 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска до изплащането.

Ответникът оспорил иска. Възразил, че претенцията е недопустима, тъй като с влязло в сила решение по предходно дело бил отхвърлен искът на ищеца за сумата, платена на отпаднало основание, и била формирана сила на пресъдено нещо. По същество искът бил оспорен като неоснователен, тъй като претенцията била погасена по давност, а наред с това ищецът бил в неизпълнение по договора, тъй като не платил остатъкът от уговорената цена, без което не е било възможно машините да бъдат изпратени в България.

3

С обжалваното решение окръжният съд приел, че основанието, на което ищецът е платил процесната сума – договор от 01.11.2007 г. – не е отпаднало, поради което отхвърлил иска.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка и приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Възражението на ответника, че искът е недопустим, което би означавало, че решението също е недопустимо, е неоснователно по следните съображения:

Страните не спорят и се установява от документите по приложеното т.д. № 68/2014 г. на Окръжен съд – Ямбол, че между тях е сключен договор от 01.11.2007 г., по силата на който ответникът се задължил да закупи, достави и прехвърли собствеността на ищеца, монтира и приведе в действие и поддържа общо шест броя вятърни генератори, между които 2 броя AN BONUS 600/41.

Няма спор, че договорът е изпълнен по отношение на другите четири ветрогенератори. Няма спор, че за доставката на последните два – AN BONUS 600/41 – ищецът-възложител е платил авансово през 2008 г. сумата 156 255,75 лв. без ДДС. В договора е била уговорена обща цена за шестте агрегата в размер на 824 000 евро без ДДС, която следвало да се изплаща на вноски, като цялата сума е следвало да се изплати не по-късно от три седмици от демонтажа. Видно от разменената между страните кореспонденция ищецът е следвало да изплати остатъкът от цената за последните два генератора в срок до 08.06.2009 г. Няма спор, че остатъкът от цената не е платен.

На 26.10.2010 г. ищецът изпратил до ответника нотариална покана, с която поискал връщане на сумата, платена за двата недоставени генератора. В поканата се съдържат изявления на възложителя, че изпълнителят е в невъзможност да изпълни задължението си и че поради забавата на изпълнителя възложителят вече нямал интерес от изпълнението.

След като не получил обратно сумата ищецът на 10.10.2014 г. предявил претенцията си по съдебен ред. По иска му било образувано т.д. № 68/2014 г. на ЯОС. Ищецът претендирал връщане на сумата 156 466,40 лв., като платена на отпаднало основание – договор от 01.11.2007 г., който е бил развален с нотариалната покана от 26.10.2010 г.

С влязлото в сила решение по т.д. № 68/2014 г. на ЯОС искът е бил отхвърлен. Съдът приел, че договорът не е развален, както и че искът не е погасен по давност. Решението е влязло в сила на 01.11.2016 г.

На 15.07.2020 г. ищецът изпратил до ответника нотариална покана, връчена на 21.07.2020 г., с която поискал в двуседмичен срок ответникът да представи писмени доказателства за готовността и възможността си да изпълни задълженията си по договора за доставка на два броя вятърни генератори AN BONUS 600/41 и в срок до 10.09.2020 г. да ги достави, прехвърли собствеността, монтира и приведе в действие. Ответникът отговорил, че ищецът-възложител се е отказал от договора и е изцяло нередовна страна; че ищецът е прекратил договора; че ответникът е прекратил всякакви търговски взаимоотношения с ищеца, не му дължи 4 изпълнение по договора за доставка и няма да му достави двата вятърни генератора (отговор от 27.07.2020 г.).

На 07.03.2022 г. ищецът предявил настоящия иск. Тази претенция е основана на фактически твърдения, които са различни от тези, на които е бил основан предходния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. По настоящото дело претенцията се основава на факти и обстоятелства, настъпили след приключването на устните състезания по предното дело – изпратена покана за изпълнение от 15.07.2020 г. и отказ да се изпълни. Спорът е различен, следователно възражението за непререшаемост по чл. 299 ГПК е неоснователно.

По същество:

Страните не спорят по фактите с правно значение, установени правилно от първоинстанционния съд и резюмирани по-горе.

За да се прецени основателността на иска на ищеца, е необходимо да се отговори на въпроса дали е отпаднало основанието, на което той е извършил плащането, и дали (ако основанието е отпаднало) вземането на ищеца е погасено по давност.

При безспорните между страните факти, установени от първоинстанционния съд и изложени накратко по-горе, настоящият въззивен състав приема, че между страните е сключен двустранен договор, който към момента на влизане в сила на решението по т.д. № 68/2014 г. на ЯОС е продължавал да обвързва страните, като и двете страни са имали неизпълнени задължения. Ищецът-възложител е дължал част от цената, а ответникътизпълнител – доставка, прехвърляне на собствеността, монтаж и привеждане в действие на два вятърни генератора.