Решение № 263788 от 09.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 09.06.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ

НАЙДЕНОВА

Мл. с. МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 3491 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 242475 от 14.10.2019 г., постановено по гр. д. № 18194/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 74 състав е уважил предявеният по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „И.С.К.“ ООД срещу И.И.И. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 731,86 евро – представляващи неизплатена главница по Договор за потребителски заем № SO-1777/10.02.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 19.07.2017 г. до изплащане на вземането, за която е сума е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 20.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 50630/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 74-ти състав, като отхвърлил иска за договорна възнаградителна лихва за сумата от 1001,31 евро за периода от 10.03.2016 г. до 10.07.2017 г. лева. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца, сумата от 50,80 лева – разноски в заповедно производство и 218,44 лева – в исковото производството.

В законоустановения срок срещу решението, в частта, с която искът за лихва е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба от „И.С.К.“ ООД, в която се правят оплаквания, че решението в обжалваната част, с която е прогласена за нищожна клаузата на чл. 3.2. от Договора поради противоречие с добрите нрави е неправилно. Сочи, че клаузата е индивидуално уговорена, поради което потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ.

Твърди, че не са налице предпоставките на ТР 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., а кредитополучателят е бил длъжен да даде надлежно обезпечение, което той не е изпълнил и за кредитора е възникнало право да начисли еднократно претендираната неустойка, плащането на което е разсрочено за удобство на потребителя. Ето защо неустойката не излиза извън присъщите ѝ функции.

Прави оплакване, че са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, а съдът не се е произнесъл с такова. Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от И.И.И., чрез aдв. Р.К., в който същата се оспорва като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалваното решение, като поддържа, че оспорената клауза на договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав намира, че същото е недопустимо.

С молба от 24.09.2021 г., постъпила по делото, ищецът в производството е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК срещу ответника. По това искане съдът не се е произнесъл с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, с което да отхвърли искането, като изложи мотиви кои предпоставки не са налице, и е продължил разглеждането на делото по обшия ред. Съгласно Решение № 157 от 29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на I ТО на ВКС, след като ищецът е упражнил своето процесуално право и своевременно е поискал произнасяне от първоинстанционния съд с неприсъствено решение, съдът е следвало да приложи процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 от ГПК и да се произнесе с нарочно определение, след като е счел, че предпоставки за постановяване на неприсъствено решение не са налице.

Тъй като постановено определение не е налице, въпреки въведеното искане за произнасяне с неприсъствено решение от страна на ищеца, първоинстанционното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, като производството по делото следва да продължи от онова процесуално действие на съда, свързано с произнасяне по искането по чл. 238, ал. 1 от ГПК на ищеца с преценка за наличие на предпоставките по чл. 239 от ГПК (така Решение № 157 от 29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на I ТО на ВКС).

Поради констатираната недопустимост на атакуваният съдебен акт, доводите, наведени във въззивната жалба, касаещи правилността на решението, не следва да бъдат разглеждани.

По разноските:

С настоящия съдебен акт не се решава по същество правен спор, а делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради което в производството не следва да бъдат присъждани разноски.

Отговорността за разноски ще се разпредели съобразно изхода на делото при постановяване на съдебен акт по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд Р

Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 242475 от 14.10.2019 г., постановено по гр. дело № 18194/2019 г. на Софийския районен съд, I ГО, 74 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.