Определение № 5046 от 08.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5046 гр. Варна, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 68154/28.08.2026 г. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С., срещу Определение № 10703/19.08.2026 г., постановено по гр.д. № 12488/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 57410/16.07.2026 г., подадена от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2756 от 07.07.2026 г., постановено по гр.д. № 12488/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, чрез редуциране на присъдените такива в полза на насрещната страна за разликата над сумата от 952,50 евро до сумата от 1016,48 евро, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се навежда оплакване, че общият размер на дължимите в полза на ищеца разноски възлиза на 952,50 евро, които включват депозит за вещо лице от общо 400 евро, адвокатско възнаграждение от 460 евро и 92,50 евро – държавна такса. Навежда се довод, че независимо от това каква сума е внесъл ищецът по сметка на съда и е претендирал като извършени разноски, то държавната такса от 4% върху сумата от 2312,57 евро се равнява на 92,50 евро, а не на 156,48 евро. Поддържа се, че в случай че ищецът е надплатил суми, той следва да ги изиска за възстановяване от съда, а не същите да се възлагат в тежест на ответника. При тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на определението в обжалваната част и изменение на решението в частта за разноските посредством намаляване на присъдените в полза на З. Т. Х. до сумата от 952,50 евро, като за разликата до присъдения размер от 1016,48 евро искането бъде оставено без уважение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – З. Т. Х., чрез адв. Й. А., с който се изразява становище за основателност на жалбата. Потвърждава се, че действително на ищцата се следват разноски в общ размер на 952,50 евро, тъй като държавната такса по исковата молба е надплатена.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 12488/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е 1 образувано по подадена искова молба на З. Т. Х. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, като първоначално претенцията е предявена като частичен иск за сумата от 51,13 евро (100 лв.) от общо заявен размер от 3118,88 евро (6100 лв.), като в проведеното на 05.06.2026 г. открито съдебно заседание по искане на ищцата е допуснато изменение на иска по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, при което размерът му е увеличен до сумата от 2312,57 евро, предявена като частичен иск от общо заявения размер от 3118,88 евро.

От страна на ищеца са представени доказателства за заплащането държавна такса на 50 лв. с платежно нареждане от 09.12.2025 г., депозит за вещо лице в размер на 300 евро с платежно нареждане от 03.04.2026 г., държавна такса за увеличение на иска в размер на 130,92 евро с платежно нареждане от 04.06.2026 г., адвокатско възнаграждение от 460 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.06.2026 г., както и доплащане за възнаграждение на вещо лице от 100 евро с платежно нареждане от 05.06.2026 г.

С Решение № 2756 от 07.07.2026 г. предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен изцяло за заявения размер от 2315,57 евро, като в полза на ищцата са присъдени съдебни разноски в общ размер на 916,48 евро, представляващи сбор от заплатена при образуване на делото държавна такса от 25,56 евро, държавна такса по допуснатото увеличение в размер на 130,92 евро, депозит за вещо лице в размер на 300 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро.

Ответната страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез упълномощения й процесуален представител, е депозирала молба с вх. № 57410/16.07.2026 г., с която е отправено искане за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.

248, ал. 1 ГПК. Изложено е, че дължимите на ищцата съдебни разноски възлизат на общо 916,48 евро и включват: 92,50 евро – държавна такса (4% върху сумата от 2312,57 евро), депозит за САТЕ 300 евро и адвокатско възнаграждение от 460 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ищцата З. Т. Х., чрез адв. Й. А. не е депозиран отговор на искането.

Постъпила е молба с вх. № 57424/16.07.2026 г., подадена от ищцата З. Т. Х., чрез адв. Й. А., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 2756 от 07.07.2026 г., чрез присъждане на сумата от още 100 евро, представляваща допълнителен депозит за вещо лице. Излага се в молбата, че от страната е заплатена допълнително сумата от 100 евро, представляваща допълнителен депозит за вещо лице за изслушаната по делото САТЕ, поради което следващите й се разноски възлизат общо на 1016,48 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С. е постъпил отговор на искането, в който е изразено становище за неговата неоснователност. Поддържа се, че претендираният от насрещната страна размер на разноските надвишава реално сторените по делото такива, поради което търсената сума не следва да бъде присъждана.

С обжалваното Определение № 10703/19.08.2026 г. молбата на ответника е оставена без уважение, като е уважено искането на ищцата за увеличаване на присъдените в нейна полза разноски до сумата от 1016,48 евро. Първоинстанционният съд е съобразил представените по делото доказателства за заплащането на съдебни разноски от страна на ищцата и е присъдил пълния претендиран размер.

При така констатираните обстоятелства досежно основателността на частната жалба въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

2

В конкретния случай предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен изцяло за заявения частичен размер от 2312,57 евро, поради което дължимата държавна такса от 4% върху цената на иска възлиза на 92,50 евро, съгласно чл. 71, ал.

1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В действителност заплатената държавна такса от ищцовата страна е в размер на 156,48 евро, но подлежи на възмездяване от ответника дължимата държавна такса по иска, която е в размер на 92,50 евро, като надвнесената разлика може да бъде възстановена от съда при поискване от правоимащата страна. Следователно, по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК общият размер на дължимите от ответника съдебни разноски, които следва да се присъдят в полза на ищцата, възлиза на сумата от 952,50 евро, представляваща сбор от заплатена и дължима държавна такса от 92,50 евро, депозит за САТЕ от 400 евро и адвокатско възнаграждение от 460 евро.

В заключение въззивният съд приема, че частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която е оставена без уважение молбата на ответника по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез редуциране на присъдените такива в полза на насрещната страна за разликата над сумата от 952,50 евро до сумата от 1016,48 евро, респ. в частта, в която присъдените в полза на ищцата разноски са увеличени за сумата над 952,50 евро до присъдената сума от 1016,48 евро, а искането в тази част следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10703/19.08.2026 г., постановено по гр.д. № 12488/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молба с вх. № 57410/16.07.2026 г., подадена от ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, чрез адв. Т. С., с искане за изменение в частта за разноскитена Решение № 2756 от 07.07.2026 г., постановено по гр.д. № 12488/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, чрез редуциране на присъдените такива в полза на насрещната страна за разликата над сумата от 952,50 евро до сумата от 1016,48 евро, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, както и В ЧАСТТА, в която присъдените разноски в полза на З. Т. Х., ЕГН **********, са увеличени за разликата над 952,50 евро до присъдените 1016,48 евро, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 57424/16.07.2026 г., подадена от ищцата З. Т. Х., чрез адв. Й. А., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2756 от 07.07.2026 г., постановено по гр.д. № 12488/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, чрез увеличаване на същите за разликата над сумата от 952,50 евро до сумата от 1016,48 евро, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съобразно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3