Решение № 477 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600668 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 04.10.2023г. по НЧХД № 3767/22г.. на СРС, НО, 94 с -в е признал подс.А. П. Т. за невиновен за това, че в качеството на длъжностно лице, на 07.12.2021г. в гр.София, в докладна записка от 03.12.2021г., адресирана до гл. комисар И.Й. – директор на ГДИН да е разгласил неистински позорни обстоятелства за тъжителя Р. Г. Д. – престъпление по чл.148 ал.1 т.4 вр. чл.147 ал.1 пр.1 НК, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му частно обвинение.

Срещу присъдата е постъпила жалба от частния тъжител Р. Г. Д. с отправено искане за отмяната на същата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление.В депозираната въззивна жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата – основният защитен довод се изразява в неправилна оценка на инкорпорирания доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В тази вр. тъжителката излага свой собствен коментар на приобщените доказателства, в частност развива се тезата за доказаност на повдигнатото частно обвинение на база приобщените писмени доказателства (преимуществено съдебните решения по трудов спор) и показанията на свидетелите И. и А., от които доказателствени източници се установява фактът на реално извършени от подсъдимия действия по разпространение на неверни позорящи твърдения 1 пред много по-широк кръг лица, извън адресатите на докладната записка.

Депозираната въззивна жалба и допълнение се приемат за процесуално допустими – подадени са от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и против съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл. 321 НПК.

В хода на въззивното съдебно следствие са приобщени нови доказателства, в частност от адв.Б., повереник на частния тъжител Р. Д. представи Определение № 2631/30.05.24г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.

В хода на съдебните прения адв.Б. релевира аргументи касателно доказаната съставомерност на инкриминираните с частната тъжба действия на подс.Т.. Твърди се, че подсъдимият в съставената от него докладна записка не е излагал предположения, а клеветнически твърдения, достигнало до знанието на по-широк кръг лица, които факти по мнение на повереника са доказателствено обезпечени, с оглед показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели.В заключение се отправя искаен за отмяна на атакуваната присъда, като неправилна, незаконосъобразна и немотивирана и вместо същата, да се постанови нова осъдителна такава.Прави се и възражение за прекомерност на претендираните от подсъдимия разноски за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание частният тъжител Р.Д. се придържа към заявеното от повереника й.

По същество на процесния спор адв.Ц., упълномощен защитник на подс.Т., навежда доводи за законосъобразност на проверяваната присъда – аргументира се твърдение за липса на допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила; за съответстващ на събраната фактическа информация доказателствен анализ и за формиран от основния съд правилен правен извод за липса на извършено престъпление, доколкото не се доказа реализацията на съставомерни елементи както от обективна, така и от субективна страна.При тези съображения защитата пледира да се потвърди присъдата на СРС и жалбата да се остави без уважение. Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в тежест на ЧТ.

Самият подсъдими А. Т. в предоставеното му право на лична защита и последна дума се придържа към заявеното от защитника му, акцентира на липса на извършено от него престъпление, като действията му следва да се ценят единствено за израз на изпълнявани служебни задължения.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД дължи цялостна проверка досежно правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност, съобразно изискванията на чл.314 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно 2 следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраната и проверена по реда на НПК доказателствена информация са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. П. Т. е роден на ****г. в с. Първенец, обл.Пловдив, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, работи, живущ в гр.Пловдив ж.к.****, с ЕГН **********.

Към 2021г. подс. А. Т. работел като „инспектор IV-та степен“ към Затвора в гр.Пловдив към ГДИН. В същия период ЧТ Р. Д. – К. работела като „Лекар-ординатор“ в Затвора в гр. Пловдив.

В служебните задължения на подсъдимия се включвало и предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпления и дисциплинарни нарушения на територията на затворническото заведение. Във връзка с горното, през есента на 2021г. при подс.Т. постъпил сигнал за допуснати нарушения на служебните задължения от страна на ЧТ Д. и по този повод той предприел проверка, включваща беседи със лишени от свобода лица, а също и със служители в Затвора в гр.Пловдив. В хода на проверката подсъдимият установил множество практики на ЧТ Д., водещи до предположения за осъществени нелоялни дейности от нейна страна (вкл., че са изписвани множество медицински направления, при реално един проведен преглед, че се е завишило изписването на психотропни и сънотворни лекарства, че пациенти са задържани на територията на медицинския стационар, без реално да им е проведено лечение или изследване, с оглед диагностика и др.).За така направените констатации подс. Т. изготвил докладна записка на 03.12.21г., адресирана до Гл.директор на ГДИН – гл. комисар И.Й. чрез ст.Ц.Ц. – зам. – гл.директор на ГДИН и гл.инспектор П.К..Същата била входирана с вх.№ 18748/07.12.2021г.В резултат на получената докладна записка била назначена проверка от гл. директор на ГДИН със Заповед № 4430/13.12.21г., като в състава на проверяващата комисия бил включен и св. Е.М. – инспектор в VI-та степен в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН. След приключване на проверката били установени множество нарушения на трудовите задължения на ЧТ Д., с оглед на което на същата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.Заповедта за дисциплинарно уволнение била оспорена от тъжителката и с Решение № 1386/28.03.23г. по описа на РС-Пловдив, XI гр.състав, същата била отменена с довод за 3 незаконност на наложеното дисциплинарно наказание и Д. била възстановена на работа. Цитираното решение било потвърдено от ОС – Пловдив, а ВКС с нарочно определение от 30.05.24г. не допуснал касационното обжалване на постановеното въззивно решение и респ. същото влязло в законна сила.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията на подс.Т., както и от множеството писмени доказателства, приложени и приети в хода на първоинстанционното и въззивното производство.За прецизност на настоящото изложение се подчертава, че в обясненията на подсъдимия се съдържат конкретни фактически данни относно извършената от него проверка и последователността на действията във вр. с получен сигнал против тъжителката Д..В съдържателен план показанията на разпитаните свидетели носят следната информация – св.Е.М. участва в екипа, извършил проверка на тъжителката и в тази вр. навежда данни за издаваните медицински направления, като изрично сочи факта на издавани такива дори и в период на ползван от нея отпуск, а така също сочи и обстоятелството на безконтролно раздаване на психотропни лекарства (дава конкретен пример за затворник приел 20 хапчета, като на този осъден също така са изписвани лекарства, но без предварителна консултация); св.И. е надзирател в затвора и често придружава тъжителката и разказва за нейната работа (но показанията са изключително общи и лишени от конкретика), а наред с горното твърди, че подс.Т. споделял данни за констатирана деятелност на тъжителката по извършване на търговия със скъпоструващи лекарства (отново липсва конкретика кога, как, къде и пред кого са заявени тези данни); а св.А. сочи обстоятелството, че в периода м.януари – м. февруари 2022г. лично възприема изречени от подсъдимия думи, че тъжителката е „крала лекарства“ (тук следва да се има предвид, че предметът на доказване по делото обхваща изявлението на подсъдимия в изготвената писмена докладна, а не устното му вербално изразяване с горното съдържание; респ. показанията в тази им част са несъотносими и е излишна преценката за достоверност на същите; но въпреки това се подчертава твърдението на свидетелката за образувано против нея дело за подкуп и то по подадени от подсъдимия данни; т.е. налице са определени отношения между свидетелката и подсъдимия, създаващи предпоставки за липса на обективност в дадените показания).

С доказателствена легитимност се ползва и приложената по делото Докладна, съставена от подс.Т. на 03.12.21г., в която действително се излагат данни и констатации относно работата на Д., в частност сочи се обстоятелството на издадени „24 бр. направления за психиатър, които по оперативна информация са усвоени“ и в тази вр. подсъдимият твърди, че „анализът на получените данни дава основание да се направи извод, че извършените прегледи са фиктивни … “; сочи се и факта на изписване на значителен брой сънотворни и психотропни медикаменти (което е съпътствано и с конкретен пример); правят се и изявления за „лишаване на 4 лишените от свобода от полагащите им се скъпоструващи лекарствени препарати … назначаване на стационарно лечение на лишени от свобода за продължителен период от време, без съответните медицински показатели“ и получени „непроверени данни“ за това, че тъжителката не завежда всички получени лекарства, част от които продава в аптечната мрежа в града.В заключение в инкриминираната Докладна подсъдимия вписва и следното „считам, че е целесъобразно да се образува дисциплинарно производство … да бъде проверена получената информация“.Така приобщеното писмено доказателство се ползва за такова за установяване датата и мястото на изготвяне на самата докладна (в случая 03.12.21г. в гр.Пловдив) и за установяване конкретните изявления на подсъдимото лице, които изявления са цитирани по-горе.

Горната фактическа обстановка е правилно изведена от доказателствената съвкупност, като СРС е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с авторството и механизма на извършване на деянието.Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна корелация, последователност и вътрешно-логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства, направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция, поради което и съдът не би могъл да се съгласи с възраженията на ЧТ Д., че първият съд е провел неправилен доказателствен анализ, въз основа на който и е достигнал до неправилни изводи по фактите.