Решение № 161 от 04.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 253/2025
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 04.06.2025
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Орлин Найденов Летов, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.60 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.275, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 161 гр. Стара Загора, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20255500500253 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „А.-М.“ ООД със седалище гр.С.З., представлявано от Ж.Ж., чрез адв. В. Ц. от АК Стара Загора против Решение № 979 от 19.11.2024г., постановено по гр.дело № 2206/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е осъден „А.-М.“ ООД да заплати на наследниците на П. П. П. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на общия им наследодател настъпила на ***г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми считано от ***г. до окончателното плащане. Въззивното дружество е осъдено да заплати и адвокатското възнаграждение определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с начислено ДДС, както и държавна такса в полза на съда.
Въззивникът не е доволен от постановеното решение, като счита, че същото е постановено при неправилно установена фактическа обстановка, при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения в тази насока. Считат, че първоинстанционният съд необосновано е дал вяра на показанията на св. З.Г. в частта, в която тя отрича да е изпълнявала задълженията на длъжностно лице, на което е възложено да провежда инструктаж въпреки, че същата е водила книгите за инструктаж и се е подписвала за това основавайки изводите си на безвиновната отговорност на работодателя и неизпълнение на задълженията за осигуряване на достатъчно мерки за безопасни условия на труд.
1
Въззивното дружество счита, че извода на съда, че предприетите от страна на пострадалия действия са в интерес на работодателя е необоснован, тъй като почива на показанията на ангажираните и задължени в изпълнението на този процес лица, а именно разпитаните свидетели оправдаващи своето противоправно поведение.
Въззивникът счита, че постановеният съдебен акт в частта, в която не е прието направеното възражение за допуснатото от общия наследодател съпричиняване на трудовата злополука причинила смъртта му е незаконосъобразен.
Молят съда да отмени първоинстанционното решение и постанови друго по съществото на спора, като приеме че пострадалият е допринесъл с 50% за настъпването на процесната трудова злополука в резултат, на което претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат редуцирани до този размер, а предявеният от тях частичен иск бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Молят да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите страни Й. И. П., К. И. П., П. П. П. и Р. П. П., чрез адв.П. К. от САК, в който вземат становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана, поради което молят да бъде оставена без уважение. Излагат подробни съображения в тази насока. Правят възражение относно претендираният размер на адвокатското възнаграждение. Молят съда да присъди адвокатско възнаграждение с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ишците Й. И. П., К. П. П., П. П. П. и Р. П. П. от гр.Казанлък са предявили искове срещу “А.-М.“ ООД гр.С.З.. В исковата молба се твърди, че съпругът на първата ищца и бащата на другите трима ищци П. П. П. е работил в ответното дружество като „Пазач- невъоръжена охрана“, като на ***г. е изпълнявал служебните си задължения в селскостопанския двор на с.Д., ***.
Качил се на товарно ремарке с цел да помогне при разтоварване на зърно в склад. Тракторът е потеглил рязко с вдигнато ремарке и ремаркето се е опряло на бетонен трегер на покрива на навеса. Пострадалият се е оказал притиснат между ремаркето и трегера, като вследствие на притискането е получил травми в гръдния кош и е починал. Работодателят декларирал инцидента като трудова злополука и с разпореждане на НОИ било прието, че злополуката е трудова по чл.55, ал.1 КСО. Ищците твърдят, че настъпилата смърт на техния наследодател е в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука на ***г. Считат, че са налице всички предпоставки за отговорност на 2 работодателя по реда на чл.200 КТ. Ищците твърдят, че смъртта на техния близък е причинила мъки, душевни болки и страдания. Твърдят, че изключително тежко преживяват загубата му. П. П. П. бил опора за семейството си, и на тях им било много трудно да преодолеят загубата му.
Занапред те нямало да могат да разчитат на неговата подкрепа и морална опора. Това породило за ищците правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Молят съда да осъди ответника да заплати на Й. И. П. сумата от 26000,00лв., представляващи част от цялата претенция от 200000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на ***г., при която е настъпила смъртта на съпруга й П. П. П., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от ***г. до окончателното й изплащане. Молят съда да осъди ответника да заплати на К. П. П. сумата от 26000,00лв., представляващи част от цялата претенция от 200000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на ***г., при която е настъпила смъртта на баща й П. П. П., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от ***г. до окончателното й изплащане. Молят съда да осъди ответника да заплати на П. П. П. сумата от 26000,00лв., представляващи част от цялата претенция от 200000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на ***г., при която е настъпила смъртта на баща му П. П. П., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от ***г. до окончателното й изплащане. Молят съда да осъди ответника да заплати на Р. П. П. сумата от 26000,00лв., представляващи част от цялата претенция от 200000,00лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука на ***г., при която е настъпила смъртта на баща му П. П. П., както и законната лихва върху претендираната сума, считано от ***г. до окончателното й изплащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за трудовото правоотношение между страните и настъпилата злополука на ***г., при която е настъпила смъртта на наследодателя на ищците. Оспорва обаче твърденията, че злополуката е трудова, като твърди, че разпореждането, с което злополуката е призната за трудова не е влязло в сила. Пострадалото лице е заемало длъжността „пазач, невъоръжена охрана“, като в неговите задължения не е влизало управление на моторни превозни средства, нито товаро-разтоварна дейност. Действията на пострадалия са били своеволни и не са били в изпълнение на трудовите му задължения. Ответникът твърди, че пострадалият е имал семейни и емоционални проблеми и, качвайки се на ремаркето, вероятно е искал да се самонарани. Последиците са настъпили в резултат на груба небрежност от страна на пострадалия и водача на трактора. От друга страна ответникът оспорва и претърпените от ищците вреди. Твърди, че пострадалият е живеел изолирано, бил е разделен със съпругата си от години и не е поддържал 3 контакти с децата си. Често е търсил помощ и съдействие от колеги, които са му помагали с облекло, обувки и други вещи. Ищците не са преживели твърдяните от тях емоции. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото пред първоинстанционния съд е установена следваната фактическа обстановка:
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че П. П. П. е работел при ответника по валидно трудово правоотношение, както и че същият е починал вследствие на претърпяната от него злополука на ***г.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на Удостоверение за наследници с изх№278/24.06.2020г. на гр.Р. се установява, че ищците са наследници, съответно съпруга и низходящи на починалия П. П. П. и следователно са процесуално легитимирани да предявят настоящите искове.
От представените и приети като писмени доказателства копия на Декларация за трудова злополука №1/26.06.2020г., Протокол №3/03.08.2020г. на НОИ ТП-С.З., Разпореждане №52/11.08.2020г. на НОИ ТП-С.З., от приложеното адм.дело №651/2020г. по описа на Адм.съд гр.Стара Загора, както и от приложеното копие от преписка във връзка с подадената Декларация за трудова злополука №1/26.06.2020г. на ТП на НОИ гр.С.З., се установява, че на ***г. П. П. П. е претърпял трудова злополука, като на територията на селскостопански двор в с.Д., *** се качил на товарно ремарке с цел да помогне при разтоварването на зърно в склад, тракторът тръгнал рязко с вдигнато ремарке, при което пострадалият се озовал притиснат между ремаркето и бетонния трегер на склада. В резултат на притискането П. П. П. е починал.
С оглед това към настоящия момент обжалваното от ответника разпореждане № 52 от 11.08.2020г., с което на основание чл.60 ал.1 от КСО, декларираната злополука с П. П. е приета за трудова злополука на смисъла на чл.55 ал. 1 от КСО е влязло в сила, поради което се явява неоснователно възражението на ответника, че процесната злополука не е трудова.
С оглед на това въззивният съд приема, че е безспорно, че наследодателят на ищците на *** г. е изпълняват по трудов договор длъжността „пазач невъоръжена охрана" и в това качество е осигуряван за всички социални рискове. Смъртта му е настъпила в резултат на трудова злополука, установена с влязло в сила Разпореждане № 52 от 11.08.2020 г. на ТП на НОИ гр. С.З..
По настоящото дело е приложено НОХД 90/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, от което се установява, че с Присъда №12/17.05.2022г.
В.Д.Д. е признат за виновен в това, че на ***г. в с.Д., ***, по непредпазливост е причинил смъртта на П. П. П. чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност извършване на превоз и товаро-разтоварни работи на земеделска продукция със земеделска техника в нарушение на подробно описани разпоредби, поради 4 което и на основание чл.123, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е осъден на съответно наказание. Присъдата е влязла в законна сила.
Към настоящото производство е приложено и т.дело №1150/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, по което ищците са предявили претенция за обезщетение на неимуществени вреди вследствие смъртта на П.
П. П. срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът по делото - ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е привлякъл като трето лице помагач и работодателя - ответник по настоящото дело. По търговското дело е постановено Решение №130/27.05.2022г., с което е прието, че неимуществените вреди на ищците възлизат на 140000,00лв. за ищцата Й. И. П. и 130000,00лв. за всеки от ищците К. П. П., П. П. П. и Р. П. П., като е прието съпричиняване на вредите от пострадалия в размер на 50%, и застрахователят е осъден да заплати на всеки от ищците съответно 70000,00лв. за ищцата Й. И. П. и по 65000,00лв. за всеки от ищците К. П. П., П. П. П. и Р.
П. П.. Решението е влязло в законна сила.
Механизмът на увреждане е описан подробно в приложените съдебни решения и като такъв е безспорен. На *** г. пострадалият, който се намирал в стопанския двор в с. Д., с цел да помогне за разтоварване на Д., се качил на товарното ремарке. Тракторът потеглил рязко с вече вдигнато ремарке, което опряло в бетонния трегер на покрива на навеса. Пострадалият бил притиснат между ремаркето и бетонния трегер, вследствие на което получил сериозни травми и починал.