Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 29.12.2023, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Административно наказателно дело 187/2023
Вид
Решение № 91
Подписан
29.12.2023
В сила
24.01.2024
Състав
Жаклин Георгиева Димитрова Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Козлодуй, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д.а Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д.а Алексиева Административно наказателно дело № 20231440200187 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С наказателно постановление №22-0288-000****** от 06.01.2023г. на Началник РУ Козлодуй към ОДМВР ВРАЦА е наложено на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.К административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.8 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, като се излагат и доводи по същество, в насока не представяне доказателства относно авторството на нарушението в лицето на жалбоподателя, както и всички други обстоятелства определящи наличието на твърдяното в НП нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.Р. М. - ВАК , който поддържа жалбата.В пледоарията си релевира факти, основаващи искането за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна-началник РУ Козлодуй, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

От приложеният АУАН Единственото което може да се разчете е датата на съставяне08.12.2022г. В последващото го НП е записано, че жалбоподателя в гр.К., по ул.”Х.Б.” 1 управлява лек автомобил “Ситроен С4 Пикасо” с рег. № ВР ****** СМ, негова собственост, като паркира на автобусна спирка, и не представя СУМПС, с което си деяние е нарушил чл.98, ал.2, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Приложени по делото са писмени доказателства и са изслушани са в с.з. актосъставителя, свидетелите при издаване на АУАН и водени от страна на жалбоподателя свидетели.

Предвид на така събраните доказателства съдът намира жалбата за основателна и доказана, поради което следва да се уважи, а наказателното постановление, предмет на разглеждане в процеса следва да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано.

МОТИВИ:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът счита, че е основателна.При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение развитие на административно наказателното производство преди да се произнесе по преписката, административно наказващия орган следва да направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост. Административно наказващият орган проверява съставения акт като преценява събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства.В този ред на мисли следва да се има в предвид, че наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно наказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. Административният процес е строго формален, като констатираното нарушение следва да бъде доказано по категоричен начин.

Настоящият съдебен състав възприема твърденията от страна на процесуалният представител на жалбоподателят за незаконосъобразност, като по силата на последващ контрол приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно, както следва:

Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно наказателна компетентност. Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение.В тази връзка по отношение развитие на административно наказателното производство преди да се произнесе по преписката, административно наказващия орган следва да направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост. Административно 2 наказващият орган проверява съставения акт като преценява събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства.

Върху актосъставителят лежи отговорността и тежестта на доказване на твърденията съдържащи се в съставения от него акт. Когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно се издава наказателно постановление. В тази насока са и ППВС № 5 / 28.10.1968г. и ППВС № 10 / 28.09.1973г.Дори да се приеме, че констатациите на наказващите органи са верни, то те следва да спазват процедурата по установяване и прилагане. Целта на административното наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства предупредително към останалите граждани. Не следва обаче да се забравят целите на самия закон, да осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите.

Неправилен е изводът на АНО за безсъмнена доказаност на нарушението.

Отговорността на жалбоподателя, както бе посочено по-горе е ангажирана на основание чл.98, ал.2, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. От правна страна обвинението се основава на нарушаването на горе цитираната забрана - водачът на МПС да не паркира на спирка от редовните линии за обществен транспорт и да носи СУМПС. От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано в АУАН и в НП с констатацията, че на в гр.К., по ул.”Х.Б.” управлява лек автомобил “Ситроен С4 Пикасо” с рег. № ВР ****** СМ, негова собственост, като паркира на автобусна спирка, и не представя СУМПС.Приетото от наказващия орган, че поведението на водача сочи на "паркиране на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници" е фактически необосновано. Нито в производството пред АНО, нито в съдебната фаза на процеса са събрани убедителни доказателства за извършването на посоченото нарушение. Разпитаните от районния съд свидетели в с. з. не потвърдиха по убедителен начин фактическата обстановка в наказателното постановление.С показанията на свидетеля на нарушението и актосъставителя не се изясниха обстоятелствата, при които е извършено нарушението.В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "паркиране на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано.Събраните в съдебно производство гласни доказателства не потвърждават посоченото в АУАН за поведението на И..

При така установеното по делото обвинителната теза е неясна и не съответства на предвидените в закона деяния, съставляващи административни нарушения. Констатираният доказателствен дефицит и възприета фактология на базата на предположения са основания за отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен, поради което съдебният състав прие, че неправилно е подведена отговорността на жалбоподателят към конкретния 3 административно наказателен състав.

Доколкото по делото не е установено в изискуемата от закона степен по безсъмнен и категоричен начин извършването на процесното нарушение то съда намира, че следва да отмени като недоказано наказателното постановление.

Водим от изложените съображения Козлодуйски Районен Съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №22-0288-000****** от 06.01.2023г. на Началник РУ Козлодуй към ОДМВР ВРАЦА, с което е наложено на Р. П. И., ЕГН ********** от гр.К. административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.8 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.3 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________

4