Решение № 100 от 15.04.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.17 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4119/13.03.2025 г. на С. Н. В., чрез пълномощника му адв.А. П., против Решение № 145/06.03.2025 г. по гр.д.

№ 410/2025 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е уважена подадената от Ю. Д. С. молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

На първо място се посочва, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че на С. В. не е предоставена възможност да ангажира доказателства за оборване на изложените в молбата на Ю. С. твърдения, което е довело до непълнота на доказателствения материал.

Въззивникът счита, че молителката не е ангажирала доказателства, от които да се установява действителното настъпване на описаните в декларацията по ЗЗДН обстоятелства. Посочва, че от разпита на св.С. не се установяват никакви релевантни обстоятелства, тъй като твърденията на същия са неясни и твърде общи и не става ясно нито кога са се развили посочените от него събития, нито дали те имат нещо общо с изложените в молбата твърдения.

На следващо място сочи, че от показанията на св.Г. също не се доказва извършването на описаните в молбата действия. Изтъква, че повечето твърдения на този свидетел не касаят описаните в ЗЗДН дати, както и че същият споделя косвени впечатления, а по отношение на лично придобитите такива от 04.01.2025 г. и три седмици по-късно излага твърде общи и 1 некореспондиращи с молбата твърдения. Въззивникът счита, че изложените от свидетеля твърдения, че е заплашвал Ю. С., не са подкрепени с посочване на конкретни думи и изрази, а доколкото в показанията му все пак се посочват някакви конкретни изрази, те не съвпадат с изложеното в молбата по ЗЗДН.

Акцентира, че свидетелят живее на семейни начала с ищцата, което влияе на обективната му преценка и на достоверността на изложеното от него.

В жалбата се посочва, че от изложеното в молбата и от разпита на свидетеля се създава впечатление, че С. В. е посещавал фермерския базар в гр.Видин единствено за да осъществява контакт с Ю. С., но всъщност той посещава базара в качеството си на производител. Твърди се, че инициирането на настоящето производство от молителката е свързано именно с професионалната му дейност и цели ограничаването му в тази насока.

Въззивникът обръща внимание на съда, че е уважаван в обществото човек, който не е упражнявал насилие над молителката, а настоящето производство опетнява неоснователно името му. Оспорва изложеното в молбата и в декларацията и твърди, че е поставен в невъзможност да контактува със сина си, поради поведението на майката, като инициираното производство по ЗЗДН има и още една цел – да бъде поставен в изолация от детето си.

Прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена депозираната молба за защита от Ю. С.. Претендира се присъждане на направените разноски.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Ю. Д. С..

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с молба на Ю. Д. С., с която се иска по отношение на С. Н. В. да бъдат наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

В молбата се посочва, че страните са живели на семейни начала от 2015 г. до 24.08.2023 г. в с.***, общ.Годеч, като от връзката си имат родено дете - С.

С. В.. Твърди се, че причината за раздялата е упражнявано домашно насилие о ответника С. Н. В. спрямо молителката Ю. Д. С..

Според изложеното в молбата, след раздялата на страните насилието не е било преустановено. Посочва се, че във връзка с работата си молителката посещава фермерски пазар в гр.Видин, където предлага продукти на работодателя си. Твърди се, че по време на престоя й там ответникът я причаква и й отправя заплахи и обиди. Посочват се два конкретни такива случая от 04.01.2025 г. и 25.01.2025 г. Освен това се сочи, че ответникът й звъни постоянно, за да я заплашва.

Молителката заявява, че изпитва изключителен страх от ответника, поради което за нея е налице правен интерес да потърси защита на правата си по реда на ЗЗДН.

При тези фактически твърдения иска издаване на заповед за защита по чл.18 ЗЗДН срещу ответника, като му бъдат наложени следните мерки: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана извършителят да я приближава на по-малко от 100 метра, както и жилището в гр.Враца, в което живее и пазара в гр.Видин; забрана да осъществява контакти с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, електронна или 2 обикновена поща, факс и всякакви други средства и системи за комуникация.

Въз основа на подадената молба е образувано гр.д.№ 410/2025 г. по описа на РС-Враца и е издадена Заповед за незабавна защита № 5/05.02.2025 г.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът признава, че е живял с молителката на семейни начала и че имат общо дете. Оспорва изложените твърдения за отправяни от него обиди и заплахи. Обяснява, че действително двамата са се виждали на пазара в гр.Видин, но е реагирал, тъй като е бил възмутен, че молителката няма договор с мандрата, а превозва стоки с личния си автомобил.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, чл. 3 ЗЗДН, в която Ю.

Д. С., под страх от наказателна отговорност, декларира, че С. Н. В., с когото е била във фактическо съжителство и от когото има дете, е извършил спрямо нея актове на домашно насилие – психическо, а също така принудително ограничава личния й живот, свобода и личните й права, както следва:

- на 04.01.2025 г. между 09:30 ч. и 10:00 ч. С. В. я е намерил на пазара в ***, приближил се е до нея и е започнал да й отправя закани и заплахи с думите "ти не разбра ли, че няма да работиш, че ще те унищожа", "предупредих ли те да не идваш тук", "ако още веднъж дойдеш няма да си жива", като тези заплахи са били придружени с агресия и отправяни обиди като "Боклук" и "нищожество";

- на 25.01.2025 г. около 09:30 ч. – 10:00 ч. С. В. отново е дошъл на фермерския пазар в гр.Видин, където тя е продавала продукти, произведени от фирмата, в който работи, бил е много агресивен и е започнал да вика "ще те унищожа", "ти няма да си жива", "ти какво правиш тук ма", "казах ли ти, че няма да работиш", "ще видиш какво ще ти се случи скоро".

С молбата е приложено удостоверение за раждане, от което е видно, че страните Ю. Д. С. и С. Н. В. имат дете С. С. В., роден на *** Представено е и заверено копие от протокол от съдебно заседание, проведено на 07.03.2024 г. по гр.д.№ 3335/2023 г. по описа на РС-Враца, от който е видно, че между страните е била сключена и одобрена спогодба, по силата на която родителските права по отношение на детето С. С. В. са предоставени за упражняване на майката Ю. Д. С., а на бащата С. Н. В. е определен режим на лични отношения с детето и същият се е задължил да му заплаща месечна издръжка.

Районният съд е изискал и по делото са представени справки за съдимост, от които е видно, че страните не са осъждани , както и справка от ЦПЗ-Враца, от която е видно, че не се водят на психиатричен отчет.

В рамките на първоинстанционото производство молителката е ангажирала и гласни доказателства чрез разпит на доведените от нея свидетеля Т. С. С., който е нейн приятел от детските години, и Г. Д. Г., с когото живее на съпружески начала от края на 2023 г.

От показанията на свидетеля Т. С. се установява, че през м.01.2025 г. молителката и детето й са били на гости в дома му, когато ответникът се е обадил на сина им и му е казал "Дай оная курва майка ти", след което детето се е разплакало. Заявява, че е бил свидетел на още 4-5 случая, при които ответникът е звънял или е изпращал на молителката съобщения, като й е 3 отправял заплахи и обиди. Според свидетеля, пред него молителката е споделяла, че ответникът я е биел и я е тормозел, докато са живели заедно, както и че заплахите продължават и до момента, а на пазара в гр.Видин е отправял обиди спрямо нея и сегашния й съжител. Впечатленията на св.С. са, че молителката и сина й се страхуват от ответника.

Свидетелят Г. установява, че в периода от година и половина, откакто живее с молителката, ответникът не е престанал да я обижда, като я нарича "проститутка", "курва" и др. подобни. Разказва, че на 04.01.2205 г. е бил с молителката на пазара в гр.Видин, когато към 9:30 часа е дошъл ответникът и е започнал да я обижда и заплашва с думите: "курва, ще видиш какво ще се случи". На третата седмица от този случай отново е дошъл на пазара и по същия начин я е обиждал и заплашвал. Свидетелят обяснява, че Ю. С. се страхува от ответника, поради което се налага да ходи с нея на пазара, тъй като не знае какво може да се случи. В показанията си Г. Г. обяснява също, че ответникът звъни на молителката по телефона и тя го пуска на високоговорител, при което се чува, че той й казва: "проститутка, ще те закарам на магистралата да работиш". Свидетелят установява, че това е наложило молителката да блокира номера на ответника, след което той е започнал да звъни на сина им. Според показанията му, след тези случаи молителката е разстроена, плаче и вдига кръвното налягане.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Подадената молба е с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, а с оглед безспорното обстоятелство, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство в продължителен период от време преди това, ответникът попада в кръга на лицата, посочени в чл.3, т.2, пр.2 ЗЗДН, спрямо които молителката може да търси защита.

B производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК - документи, свидетелски показания, експертизи, признания и т. н., както и изрично посочени в чл.13, ал.2 и 3 ЗЗДН доказателствени средства. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретния насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който в рамките на специалното производство по ЗЗДН притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от общия исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила само ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който същият е описан в молбата за защита. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът може да издаде заповед за защита и само въз основа на приложената към молбата декларация. Тази специална материална доказателствена сила и облекчения режим на доказване са обясними с факта, че често актовете на насилие се извършват без преки очевидци. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. B случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери тези 4 доказателства за противоречащи на декларацията и за по-убедителни от нея, следва да отхвърли молбата за защита (т. е. материалната доказателствена сила на декларацията е оборена). При направено от ответника оспорване, в негова тежест е да проведе доказване на твърдените от него факти и обстоятелства.