Протокол № 12 от 19.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 12 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Красимир В. Папаризов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600516 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

Жалбоподателят - подсъдимият С. Д. А., се явява лично и с адв. М. Р., редовно упълномощен от по-рано за негов защитник.

По делото след образуването му е постъпило допълнение към въззивната жалба от адв. Р., в качеството му на защитник на подсъдимия С. Д.

А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запознат съм с допълнението към въззивната жалба.

АДВ. Р.: Моля да се приеме допълнението ми към въззивната жалба и да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Да се даде ход на делото. Да се приеме допълнението към въззивната жалба.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, както и че към материалите по делото следва да бъде приложено допълнението към въззивната жалба от адв. М. Р. в качеството му на защитник на подсъдимия С. А..

1

С оглед на изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГА към материалите по делото допълнението към въззивната жалба от адв. М. Р. в качеството му на защитник на подсъдимия С. А..

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови искания.

АДВ. Р.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея.

Нямаме искания за отводи към съдебния състав, секретаря и представителя на прокуратурата. Нямам и доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ С. А.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея. Нямам отводи и доказателствени искания.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз ще ви помоля да оставите жалбата без уважение. Касае се за сравнително отдалечено във времето деяние – през септември 2019г., но според мен причината е в общи линии опитите и на досъдебното производство, и на първата инстанция да установи основно причините за извършване на деянието, тъй като доколкото от фактологията е ясно, по авторството няма спор, че подсъдимият е извършил деянието, за което е изправен пред нас. Бих казал конфликтен момент, който е бил център на досъдебното производство и на съдебното производство, е относно причините. В единия случай и това защитата изтъква в допълнителната жалба, че сме изправени пред случайно деяние, а в другия – непредпазливо деяние, под формата на небрежност, т.е. че подсъдимият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Разковничето в конкретния случай е наличието на установената „С. а.“ по отношение на подсъдимия, което е обективен факт и се касае за заболяване най-често провокиращо внезапно заспиване. Всъщност и тезата на 2 защитата е, че в конкретния случай сме изправени точно пред това, че подсъдимият не е имал знание и проявни форми по време на управление на МПС към този момент, следователно той не е бил длъжен да се съобрази с него при управление на моторното превозно средство и съответно именно, че при така внезапно възникналата и провокирала това състояние „С. а.“ всъщност се било стигнало до тези общественоопасни последици.

Според мен съдът е подходил и много прецизно в конкретния случай, защото предмет точно на това състояние са били три експертизи на досъдебното производство, а след това една съдебна и повторна експертиза.

Съдът е анализирал всички, даващи възможност, заключения, становища на експертите и е стигнал според мен до еднозначен извод, че все пак се касае за виновно извършено деяние или подходът на съда е бил да стигне въз основа на обективно изследване, с лични прегледи и на цялата история на заболяването, свързана с проявните форми и с конкретната ситуация деяние и след това, въз основа на експертното становище, да се изчистят възможните алтернативи. Защото, в крайна сметка, тройната експертиза стига до извод, че да – той изпада в С. а., но е малко вероятно, изключва тази теоретическа вероятност, която съществува, именно в резултат на това заболяване да е извършено деянието. Тоест съдът приема заключението в частта, че много повероятно е това да е непредпазливо престъпление и много по-малко вероятно е да се касае за случайно деяние.

По-нататък съдът анализирайки и експертизата, и вече гласните и другите доказателства по делото според мен абсолютно аргументирано е изключил първият механизъм, тоест на случайно деяние и какво в това отношение ни казва съдът. Стига до това заключение на експертите, което съдът приема за достоверно, защото то не може да бъде сто процента сигурно, поради тези обстоятелства. От там нататък съдът продължава своите разсъждения въз основа на събраните доказателства, а именно, за да стигне до извода, че на 08.09.2019 г. поведението на подсъдимия не е било обосновано от о. с. а. са приети обективните доказателства, а именно, че се дължи на заспиване на водача, поради други фактори, изхожда от следните обстоятелства:

Безспорно е, че път „**-6“ така нареченият „П.“ в този участък, от слизането от „Х.“ в посока запад е прав. На такова място е станало и 3 деянието. Правият участък поначало е монотонен и създава по-малко обостряне на сетивата на водача, тоест по-лежерни като ситуация. След това е изходил съда от обстоятелството, че деянието е извършено по принцип в едно такова време, в което много хора почиват, а именно около 15.30 ч. следобед и при такава температура на въздуха, на климатика, която е била около 24-25 градуса. Съответно, изходил е от обстоятелството, че автомобилът „С.“ е бил с автоматична скоростна кутия, което изисква по-малко внимание, съответно по-спокойно поведение изначално при така, чисто механичното поведение на водача заради наличието на скоростна кутия.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, че към този момент всички пътуващи лица в автомобила, това са общо трима човека, в т.чл. и пострадалият. Ясно е, че по това време било установено, че пътят не е бил натоварен. Съответно, това създава още по-голямо спокойствие от страна на водача, когато извършва това движение.

Съдът е стъпил на едно обективно обстоятелство, което е било анализирано от експертизата по-нататък, като казва, че е необходимо да се отбележи, че о. с. а. е хронична болест, която се изявява основно по време на сън и че ексцесивната дневна сънливост, характерна за тази апнея, е едно от най-честите и най-тежки симптоми на това заболяване, но не е специфичен симптом. Тя може да бъде наблюдавана и при други болестни състояния.

Факт, който също е обсъден според мен адекватно от съда, подсъдимият, поне според находките, страда от тази С. а. в много, много продължителен период от време. И че не е логично един водач с неговия стаж – около 30 години зад волана, при управляване ежедневно на практика на автомобила, както е установено, да не получи тези симптоми, съответно да се направи извод за здравословното състояние от тази гледна точка, тоест наличие на тази апнея, която провокира внезапно заспиване. Казва съдът, че няма логика, водач на автомобил от 30 години да няма такива проявни форми, тоест да не се прояви до този момент, каквото се твърди.

По-нататък съдът е стъпил на чисто тези въпросници, тестове, които са извършвани, за да се установи състоянието на подсъдимия. Това са скали, които касаят това заболяване, които чисто експертно са били приложени и също водят до изключване на възможността точно в този период, точно в този момент да е налице такава проявна форма на тази апнея.

4

Като цяло това са доказателствата, които съдът е съпоставил с експертизата и точно в тази част, че е малко вероятно да би могло да се касае за проява на С. а. с тези фактори, които са обективни, външни и доказани по делото, според мен е отхвърлена и тази, леко съществуваща и навята вероятност от страна на експертите.

Така формално и грубо казано, групирано казано, това са доказателствата по делото. На практика няма други извън това, което се опитах да скицирам, но те са налице и за мен те са абсолютно основателни групирано дават възможност да се направи извод, какъвто на практика С. окръжен съд е направил.

Не се обсъждат, освен проблема за виновността, други във връзка с проверка на първоинстанционния акт като наказание и ред други, затова аз считам, че същото е съобразено с близките отношения със съпругата на подсъдимия и семейството на пострадалия и ред други обстоятелства, които са адекватно преценени от съда, за да се стигне, общо взето, до сравнително справедливо, но леко наказание при този общественоопасен резултат.

Изправени сме пред хипотезата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и цялата алтернатива се сведе до това имаме или го нямаме, а именно задължението на водача да контролира непрекъснато управляваното от него МПС, което при наличието на заспиване, но не дължащо се на сънната апнея, на проявната й форма, според мен говори за виновно поведение. До този извод е стигнал Окръжен съд - С. и аз го споделям и ще ви моля в този смисъл моля да постановите вашия съдебен акт.

АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да уважите въззивната жалба, като приемете, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като при нейното постановяване С. окръжен съд не е подложил на обективен, всестранен и пълен анализ доказателствата по делото, като е тълкувал същите, включително и експертните заключения, в разрез с действителното им съдържание. Приел е от фактическа страна, че водачът А. е заспал без обективна причина по време на управление на автомобила, загубил е контрол и това е довело до пътния инцидент. Приел е, че към датата на инцидента А. е страдал от обструктивна С. а., без да знае това, но заспиването му не е продиктувано от заболяването.

За да достигне до този извод, първоинстанционният съд се е позовал на 5 заключението на вещите лица по повторната тройна съдебно-медицинска експертиза в състав М., Т. и .Ч. , като е приел,че „това заключение е съобразено с всички доказателства, направените специфични изследвания са детайлно анализирани и експертните изводи са подробно обосновани“ – цитат от лист 9 от мотивите към съдебния акт. Извинявайте, в обезличения вариант посочвам, тъй като не разполагах с друго копие. Нещо повече, съдът приема, че това заключение е компетентно, мотивирано е и го възприема изцяло – справка в мотивите, стр. 14, абзац 4-ти, отново в обезличения му вариант.

Затова и считаме, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно заключението на тази съдебномедицинска експертиза, тъй като вещите лица сочат не само, че А. към датата на инцидента е страдал от обструктивна С. а., която не само е хронична, но и нелечима, но счита, че нейният дебют, нейното начало, е значително преди пътния инцидент, като от друга страна вещите лица сочат и акцентират, че ексцесивната дневна сънливост е един от найчестите и най-тежки симптоми на о. с. а., като именно сънната атака водеща до внезапно заспиване, е внезапна проява на висока сънливост, при която, според вещите лица пациентът не може да усети това заспиване, че му се доспива, нито може да се съпротивлява на това заспиване. При такава сънна атака болният заспива внезапно и не можа да контролира волево своите действия, нито да възприема околната среда. Затова и основен акцент в тяхното заключение е, че такава проява на внезапна сънна атака дневно и внезапно заспиване зад волана е напълно възможно в конкретния случай, с оглед категоричните данни за наличие на такова заболяване, датирано преди датата на инцидента.

Акцентирали са и върху още едно обстоятелство, че сънливостта като симптом на о. с. а. не се проявява в пропорционална зависимост от тежестта на заболяването. Тоест, даже и при една по-лека степен на заболяването преди, тоест към 2019 г., то това не означава по никакъв начин че А. тогава е бил по-малко сънлив, отколкото към датата, когато те са провели своите експериментални изследвания и са депозирали своето заключение. Тоест и при едно нормално ниво на будност и липса на сънливост, сънните атаки, като феномен при о. с. а., са напълно възможни, като това обстоятелство важи в пряка степен по отношение на А..