Решение № 1017 от 04.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1017

Бургас, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Членове:

ЯНА КОЛЕВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА канд № 20267040600048 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, чрез юрисконсулт Г. А., против решение № 75 от 13.11.2025 г., постановено по АНД № 457/2025 на РС – Царево, с което е отменено наказателно постановление № 839170-[рег. номер]/28.07.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Час строй“ ООД, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и „Час строй“ ООД е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление. Излагат се подробни съображения, според които решението на районния съд е неправилно. Изразява несъгласие с направения извод за маловажност на нарушението, като счита, че тежестта на нарушението е висока, тъй като това води до неотчитане на реално осъществяваната икономическа дейност и засяга функционирането на данъчната система, злепоставя стабилността и сигурността на държавния бюджет и публичните отношения в сферата на фискалната политика. Не е съгласен и с извода за незабавно отстраняване на нарушението, доколкото това е невъзможно при нарушението неотразяване на продажби чрез фискално устройство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Час строй“ ООД се представлява от адв. В., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление № 839170-[рег. номер]/28.07.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Час строй“ ООД, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и „Час строй“ ООД е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Приел е, че нарушението е отстранено веднага, лицето е оказало пълно съдействие при извършване на проверката, разликата в касовата наличност е на изключително ниска стойност и очевидно се касае до допусната незначителна грешка като се има предвид характера на дейността, която извършва в обекта. Въз основа на тези изводи, е преценил, че конкретното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия вид, с което е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че при извършена проверка на 06.07.2025 г. на търговски обект –дискотека „Cavalli“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Час строй“ ООД било установено, че промяната на касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо фискално устройство, тъй като разчетената касовата наличност от ФУ е в размер на 522 лв., а фактическата наличност-469 лв., сума в началото на деня 0лв., въведени в касата-0лв., изведени от касата-0лв., разлика 53 лв. по-малко парични средства. Отпечатан Х отчет и представен опис на наличните парични средства. Неизпълнението на задълженията е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в минимален размер от 1000 лева Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер [рег. номер] 4000 лв.

Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това, а неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Безспорно е осъществено неизпълнение на задължения към държавата от ответника по касационна жалба, което правилно е квалифицирано с относимата правна норма.

В случая спорът се свежда до приложението на чл.28 от ЗАНН. Настоящият касационен състав счита, че мотивите на първоинстанционния съд обосновават в пълна степен приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях.

За пълнота счита, че следва да бъде добавено следното. Както е отбелязано в касационната жалба обществените отношения, регламентирани в Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са от особена обществена важност. Това обстоятелство обаче не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Наложената от наказващия орган имуществена санкция е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай е в много ниска степен, тази санкция се явява несъразмерна.

Видно от данните по делото, при проверката контролните органи са констатирали наличие на регистрирано и работещо фискално устройство в процесния търговски обект, като са посочили че не е налице отразяване във ФУ на промяна в касовата наличност чрез служебно изведена сума в размер на 53 лв. Тези обстоятелства са изрично посочени от органа в мотивната част на санкционния акт. Не са установени обаче каквито и да е други противоправни действия или бездействия при експлоатация на фискалното устройство. В хода на административно-наказателното производство не са представени доказателства за предходно извършени нарушения от същия вид, няма и наведени твърдения в този смисъл, касовата наличност е с отрицателен знак. Неотразяването във фискалното устройство посредством функцията "служебно изведени суми" е обяснимо, предвид ниския размер, с динамиката на извършваната търговска дейност.

Както правилно е приел Районният съд, санкционираното дружество веднага е отстранило допуснатото нарушение, оказало е пълно съдействие при извършване на проверката, разликата в касовата наличност е на изключително ниска стойност, допусната е незначителна грешка, като се има предвид характера на извършваната от него дейност в обекта.

Така посочените обстоятелства пряко рефлектират върху обществената опасност на деянието и са определящи за преценката интензитета на засягане на обществените отношения и дали засягането на обществените отношения е само формално, в който случай деянието е маловажно и оттам и ненаказуемо. В случая се налага извод, че обществената опасност на извършеното е нисък интензитет, засягането на обществените отношения е само формално, следователно обосновано деянието е прието за маловажно и е приложен чл.28 от ЗАНН.

При определяне на санкцията и квалифицирането на нарушението от съществено значение е прилагането и на принципа за пропорционалност. В този смисъл следва да се вземе предвид, че ЗДДС не изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН, а регламентираната имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в минимален размер не държи сметка за конкретните обстоятелства по случая. След като се като се вземат предвид всички изброени по-горе обстоятелства се стига до извод за несъразмерност на санкцията дори в нейния минимален размер, а съдът не би могъл да намали този размер (чл. 27, ал. 5 ЗАНН), като определи санкция под минимума. Поради изложеното, отправянето на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН е напълно съответстваща мярка в съответствие с тежестта на конкретното нарушение и е в границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните с това законодателство цели.

Предвид посоченото по-горе, се налага извод, че макар и формално случаят да представлява нарушение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, то наложената имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС в минималния й размер е прекомерна. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че целите могат да бъдат постигнати не само с налагане на административно наказание по ЗДДС, но и с други мерки - вкл. с предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което е приложимо и съразмерно според данните за случая.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 13.11.2025 г., постановено по АНД № 457/2025 на РС – Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: