Решение № 5569 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5569 гр. С., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110104392 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производствотo e по реда на чл. 124, вр. чл. 310, ал. 2 ГПК.

В. С. Д. e предявила срещу „БЕША – Б“ ЕООД, ЕИК 200702411 (чийто правоприемник е „БЕША“ ЕАД, ЕИК 208142548) следните искове:

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ******** от 01.12.2023 г. на ответника „БЕША - Б“ ЕООД чрез А.Б.Ш., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на В. С.

Д. дисциплинарно наказание - УВОЛНЕНИЕ, връчена й на 08.12.2023 г., като незаконосъобразно;

- иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „БЕША - Б“ ЕООД, че Трудов договор № *** от 05.05.2021 г., сключен между В. С. Д. и „БЕША - Б“ ЕООД, е прекратен едностранно от служителката В. С. Д., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.11.2023 г.;

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ - за допускане поправка в основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като вместо неправилно вписаното основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, се впише вярното основание за прекратяване на трудовия договор - чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и се впише правилната дата на прекратяване 10.11.2023 г., вместо погрешно записаната - 08.12.2023 г.;

- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за общата сума от 18723,32 лв.

1

(след намаляване на размера на иска, допуснато с определение, постановено в открито съдебно заседание от 03.12.2024 г.) - неплатено в срок трудово възнаграждение за периода от 07.05.2021 г. до 31.07.2023 г., включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 24.01.2024 г. до окончателното й плащане;

- иск с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 780 лв. парично обезщетение за срока на предизвестие, дължимо поради прекратяване на трудовия договор от страна на В. С. Д. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с писмено изявление, достигнало до работодателя на дата 10.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 24.01.2024 г., до окончателното й плащане;

- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 1994.16 лв.

(след увеличение на размера на иска, допуснато с определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.12.2024 г.) - парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо за 48 дни в периода от 2021 г. до 2023 г., включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 24.01.2024 г. до окончателното й плащане.

Ищцата твърди, че от 07.05.2021 г. до 10.11.2023 г. е била в трудово правоотношение с ответника „Беша-Б“ ЕООД съгласно безсрочен трудов договор на длъжност „чистач/хигиенист“ при уговорена минимална работна заплата. Посочва, че след като работодателят не й е изплащал дължимото трудово възнаграждение, ищцата прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Въпреки настъпилото прекратяване на трудовия договор работодателят отказал да оформи трудовата книжка на ищцата и да й издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, за което тя е настоявала в изпратено на 27.11.2023 г. до ответника уведомление, което е получено от работодателя на 28.11.2023 г. На 08.12.2023 г. ищцата получила уведомление, връчено чрез нотариус И.Н., заедно със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Така наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ било незаконосъобразно, защото трудовото правоотношение вече било прекратено без предизвестие с връчване на уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че за периода от 07.05.2021 г. до 31.07.2023 г., включително, работодателят не е изплатил дължимите трудови възнаграждения. Към датата на прекратяване на трудовия договор ищцата имала и неизползван платен годишен отпуск за периода от 2021 г. до 2023 г. включително, а именно: 11 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г.; 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 17 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. Счита, че работодателят й дължи обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск за общо 48 дни за периода от 2021 г. до 2023 г., включително.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявените претенции. Счита, че е налице 2 законосъобразно прекратяване на трудовия договор, поради виновно неизпълнение на задължението на ищцата да се явява на работа за периода от 20.10.2023 г. до 03.11.2023 г., без да е представила документи, които да оправдават присъствието й. Сочи, че е адресирал покана до ищцата за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, с която на ищцата е дадена възможност в тридневен срок да представи обяснения, като такива не били постъпили.

Поддържа, че са изпълнени всички законови изисквания за законосъобразното провеждане на процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Възразява, че ищцата е злоупотребила с правата си, като неправомерно е отправила уведомление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Дължимите на ищцата трудови възнаграждения били заплатени. Същата не е явявала на работа в продължителен период от време - от 20.10.2023 г. до 03.11.2023 г., а също така и в период до датата на получаване на уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Изтъква, че съгласно формираната съдебна практика трудовото правоотношение не се прекратява на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ако работникът/служителят злоупотреби с правото си, например когато цели да избегне налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправеното едностранно изявление, какъвто бил и настоящият случай. Освен това към датата на отправяне на писменото уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ ответникът не е бил в забава относно изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение по КТ. Ищцата неправомерно била взела ведомостите за изплатените й трудови възнаграждения и е укрила същите с цел да създаде невъзможност ответното дружество да ги представи и да докаже, че й е било изплатено трудово възнаграждение за процесния период. От документите, удостоверяващи плащания на служители на ответника, липсвали само документите, касаещи плащанията, извършени в полза на ищцата, като ищцата била положила подписа си върху ведомостите, които вече липсвали от трудовото й досие.

Освен това на ищцата редовно били плащани осигуровки. В допълнение сочи, че ищцата е пътувала до луксозни дестинации, поради което недостоверно било твърдението й, че за дълъг период от време не й било плащано трудово възнаграждение. Поради законността на предприетото от ответника уволнение бил неоснователен и искът по чл. 221, ал. 1 КТ. При това ответникът оспорва трудовият договор да е бил валидно прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ било законосъобразно. През процесния период на ищцата не се дължало трудово възнаграждение, защото същото било изплатено. Оспорва и претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като поддържа, че ищцата няма неизползван платен годишен отпуск.

В отговора на исковата молба са предявени насрещни искове, а именно иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 780 лева – парично обезщетение за срока на предизвестие, дължимо поради прекратяване на трудовия договор с В. С. Д. поради дисциплинарно уволнение, ведно със 3 законната лихва от датата на завеждане на насрещната искова молба – 20.03.2024 г. до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл.

228, ал. 3 КТ, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 за сумата от 30,72 лв. – законна лихва върху обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 780 лв. за периода от 08.12.2023 г. до 19.03.2024 г.

Ищцата е подала отговор по насрещните искове в срока по чл.131 ГПК, с който ги оспорва. Посочва, че на 05.10.2023 г. в края на работния ден след поредния възникнал конфликт по повод изплащане на дължимите й възнаграждения ищцата била изгонена от управителя на ответното дружество, който й заявил, че трудовият й договор е прекратен и не следва повече да се явява на работа. След работно време ищцата работила като детегледачка, като се е грижила за децата на управителя на дружеството – А.Ш. и неговата съпруга и за посочената работа получавала почасово заплащане. Ищцата потърсила съдействие и от съпругата на управителя на дружеството по повод изплащане на трудовото й възнаграждение, но без успех, като й било отговорено, че трудовият й договор е бил прекратен. На 06.10.2023 г. след направена справка за актуалното състояние на трудовите договори ищцата установила, че трудовият договор с ответника е прекратен още от 01.10.2023 г., въпреки, че тя е работила до 05.10.2023 г., а на 06.10.2023 г. работодателя отказал да я допусне до работа. Ищцата подала сигнал до Инспекцията по труда заради това, че не я допускат до работа, без да е получила документи за прекратяване на трудовия договор. От Инспекция по труда й било отговорено, че по справка в НАП трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. С молба от 09.10.2023г. ищцата поискала от ответника да й бъде предоставен екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия договор и да бъде оформена и предадена трудовата й книжка. След като работодателят бил уведомен, че има подаден сигнал до Инспекцията по труда, той превел по банков път заплатите на ищцата за месец август 2023 г., месец септември 2023 г. и месец октомври 2023 г. Посочва, че след проведен разговор между адвоката на ищцата и управителя на ответното дружество, последният отменил прекратяването на трудовия договор, за да не може ищцата да обжалва незаконното прекратяване на трудовото правоотношение, което било извършено без дадено от ищцата съгласие за прекратяване на трудовия договор. Ответникът обаче не уведомил ищцата, че уволнението е отменено и че същата може да се върне на работа. Оспорва правното твърдение на ответника, че е налице злоупотреба с правото по чл. 327, ал. 1, т.

2 КТ. Възразява, че не е укрила ведомостите за заплати.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства 4 се установява, че между страните е сключен Трудов договор № ***/05.05.2021 г. /л.43 от делото/, по силата на който ищцата В. С. Д. е била назначена при ответника „Беша – Б“ ЕООД, ЕИК 200702411 (чийто правоприемник е „Беша“ ЕАД, ЕИК 208142548) на длъжността „чистач/Хигиенист“. Уговорено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева с периодичност на изплащане ежемесечно в месеца, в който е положен трудът и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж. Уговорен е основен/удължен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ за срок от 2 дни (т. 5 от трудовия договор).

Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 30 дни (т. 6 от трудовия договор). С допълнително споразумение от 31.03.2022 г. на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, считано от 01.04.2022 г. размерът на основната месечна заплата на ищцата В. С. Д. е изменен на 710 лева. С допълнително споразумение от 29.12.2022 г. на основание чл. 118, ал. 3 от КТ, считано от 01.01.2023 г. основното трудово възнаграждение на ищцата е изменено на 780 лева.