Определение № 8553 от 03.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8553 гр. София, 03.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110154928 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.01.2026 г., подадена от М. Д. Ц., чрез адв. Б., срещу „Н“ ООД.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 09.11.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 4000 лв., която следвало да бъде върната на 24 месечни вноски в срок до 10.11.2025 г. при лихвен процент от 41,04% и годишен процент на разходите от 49,71%. В чл. 4, ал. 3 от договора било посочено, че в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитора гаранция, като при неизпълнение на това задължение следвало да заплати неустойка в размер на 6840 лв.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално, че клаузата на чл. 6, ал.

1 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка била нищожна, за което излага подробни съображения. Поддържа, че е заплатил по договора за кредит сума в общ размер на 4420 лв., поради което по арг. от чл. 23 ЗПК ответникът следва да му възстанови заплатените суми над чистата стойност по кредита в общ размер на 214,74 евро (420 лв.).

1

Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит от 09.11.2023 г., евентуално на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 214,74 евро (420 лв.), представляваща недължимо платена сума над чистата стойност по нищожен договор за потребителски кредит от 09.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н“ ООД, чрез управителя И Х -С е подал отговор на исковата молба, с който признава предявените искове.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищците:

Предявени са от М. Д. Ц. срещу „Н“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1/ с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит № ******** от 09.11.2023г., поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, поради накърняване на добрите нрави;

2/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 214,74 евро (420 лв.), ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща недължимо платена сума над чистата стойност по нищожен договор за потребителски кредит от 09.11.2023 г.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ на 09.11.2023 г. между М. Д. Ц. и „Н“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ********/09.11.2023 г. за сумата от 4000 лв.; 2/ ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 4000 лв.; 3/ ищецът е извършил в полза на кредитора плащания в общ размер на 4420 лв. за погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит, респ. 420 лв. над чистата стойност на кредита; 4/ кредиторът не е включил в ГПР неустойката по чл. 6, ал.

1 от договора като част от разходите по кредита.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и 2 главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка, на заявените правни основания.

УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника в частта за сумата в размер на 214,74 евро (420 лв.) е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно валидни основания за получаване и задържане на процесното вземане.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на правния спор.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи всички налични документи, свързани с договора за кредит, тъй като не е необходимо за правилното решаване на спора.

УКАЗВА на ответника „Н“ ООД, че на основание чл. 103з, ал. 3 ГПК, следва да внесе по сметка на Софийски районен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението държавна такса в размер на 0,12 евроцента за изготвянето на препис от отговора на исковата молба за връчване на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

3

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2026г. от 13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4