Решение № 809 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100505666 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 101730/21.03.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявените искове срещу Решение № 3999/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4619/2024 г. по описа на СРС 119 състав, с което е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ за признаване за установено, че Столична община дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 1585,35 лева, ведно със законна лихва от 11.11.2021 .г – изплатено обезщетение за щета по лек автомобил, настъпила вследствие на преминаване през необезопасена неравност на пътното платно.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първонистанционното решение. Твърди се, че в рамките на първоинстанционното производство са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община. Твърди, че ответникът не е доказал, че водачът на увредения лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който се излага, че правилно районният съд е приел, че ПТП е настъпило по вина водача на лекия автомобил. Твърди, че ищецът не бил доказал и наличието на причинно-следствена връзка между преминаването през неравността и настъпилите щети.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното 1 обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

За уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респективно за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1 от КЗ/, както и наличие на визираните в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение, осъществено при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

В настоящия случай към момента на настъпване на процесното ПТП – 16.06.2020 г. между застрахователното дружество – ищец ЗК „Лев Инс“ АД и собственика на лек автомобил „Ауди“, рег. № ******** е съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“, като това обстоятелство се установява от приетата по делото застрахователна полица № 93001910077445 от 19.10.2019 г. Приетата полица носи подпис на страните, a поведението на страните по тази полица – образуване на застрахователна щета, плащане на застрахователно обезщетение, приемане на тези плащания установяват при съобразяване на характера на договора за застраховка като търговска сделка и на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ валидно правоотношение по застрахователния договор.

Видно от представените по делото доказателства, за претърпените имуществени вреди ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1585,35 лв.

Следователно, съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП.

Механизмът на осъщественото произшествие следва да бъде установен при съвкупна преценка на представените в тази връзка по делото доказателства – в това число Протокол за ПТП № 1751998 от 16.06.2020 г., документи във връзка с настъпилите по автомобила щети и изготвената автотехническа експертиза. От протокола за ПТП се установява, че на 16.06.2020 г., около 18:00 ч. процесният лек автомобил се движи по ул. „Папрат“, където водачът предприема маневра за ляв завой по ул. „Маточина“, вследствие на което превозното средство преминава през необезопасен бордюр отдясно на пътното платно, вследствие на което са причинени щети на автомобила по предна броня и предна дясна гума с джанта. В представеното по делото уведомление по щета водачът на автомобила е посочила следния механизъм – „прибирайки се по ул. „Папрат“, правя ляв завой за ул.

„Маточина“, отляво имаше паркирани автомобили и взех завоя малко по – външно и се ударих в бордюр на шахта, която е на улицата“.

Протоколът за ПТП № 1751998/16.06.2020 г. е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установения ред, поради което представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти – извършените от съставителя и пред него действия, направените пред него изявления, както и непосредствено възприетите от длъжностното лице обстоятелства при огледа на местопроизшествието. Ето защо съдът кредитира отразените в протокола за ПТП данни относно механизма и мястото на произшествието, както и относно посоченото препятствие - наличието на необезопасен бордюр на пътя.

Съгласно § 6 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение, като към пътищата се приравняват и улиците. „Платно за движение“ е общата широчина на пътните ленти, а „граница на платното за движение“ е линията, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно (банкет, тротоар и др.). „Пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и 2 предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. По арг. от чл. 13, ал. 1 ЗДвП на пътищата следва да се поставят необходимите пътни знаци и други средства за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя.

При тези законови дефиниции, препятствие, което в случая се явява бордюр на отводнителна шахта, което се намира в границите на платното за движение или навлиза в него така, че да бъде достигнато при обичайно ползване на улицата, включително при маневра завой в кръстовище, следва да се счита разположено на пътното платно по смисъла на ЗДвП. Следователно съдът намира за доказано по делото наличието на препятствие на пътното платно, което не е било обезопасено/сигнализирано.

По делото не се спори, че пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа. Ответникът Столична община е отговорен за стопанисването и поддържането на процесния пътен участък чрез свои служители или други лица, на които да възложи изпълнението. Общината обаче носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност за действията и бездействия на лицата, натоварени с изпълнението на възложената работа по поддръжка на пътя. Следователно ответникът не е изпълнил задължението си чрез свои служители или чрез подизпълнители да ремонтира процесната дупка, както и да предупреди участниците в движението за опасностите по пътя – неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП вр. чл. 167 вр. чл. 13 ЗДвП.

Предвид изложеното, въззивният съд стига до извода, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Столична община.

Неоснователни са доводите на ответника, че поведението на водача на автомобила е допринесло за настъпване на вредите. По делото липсват твърдения или доказателства за обстоятелства, които да обусловят такъв извод, а в тежест на ответника е било да го направи по делото. Само по себе си обстоятелството, че инцидентът е настъпил при извършване на маневра ляв завой, включително при наличие на паркирани автомобили и ограничена видимост, не обосновава извод за виновно или рисково управление, доколкото по делото не се установява превишена скорост, неправилна маневра или отклонение от правилата за движение. Не е било в доказателствена тежест на ищеца и да доказва, че в случая не е налице изключен застрахователен риск, поради което оплакванията в тази връзка също се явяват неоснователни.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им, което обстоятелство е доказано с приетото, като неоспорено от страните заключение по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза. С оглед на което при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на ищеца, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1585,3 5 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ответника по исковете, решението на СРС в частта, с която е осъдил ищеца да заплати такива следва да се отмени.

За исково производство пред СРС на ищеца се следват разноски за експертизи в общ размер 306,78 евро /600 лв./, разноски за държавна такса от 16,21 евро /31,70 лв./ и разноски за възнграждение за юрисконсулт, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 60 евро. Заплатените разноски за депозит за свидетел не следва да се присъждат в тежест на ответника, доколкото подлежат на възстановяване от бюджета на съда при направено искане от страната.

На ищеца за заповедното дело се следват разноски от 16,21 евро /31,70 лв./ за държавна такса.

За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна такса от 16,21 евро /31,70 лв./ и разноски за възнграждение за юрисконсулт, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 60 евро.

3

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3999/10.03.2025 г.. по гр. д. № 4619 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 119 състав, с което е отхвърлен предявеният с искова молба вх. № 23867/25.01.2024 г. на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 срещу Столична община, Булстат 000696327 по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за признаване на установено съществуването на вземане за сумата от 1585,35 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 11.11.2021 г., до изплащането й, представляващи вземане за платено застрахователно обезщетение по полица № 93001910077445 за щети по лек автомобил „Ауди“, с рег. № СВ ******** причинени при ПТП, настъпило на 16.06.2020 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64401/2021 г. на СРС, като на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъдено да заплати на Столична община, Булстат 000696327 на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. съдебни разноски по делото и вместо това постановява: