Решение № 1245 от 31.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Анелия Маркова

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501373 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника С. А. С. чрез адв. П. Н. срещу решение 399 от 21.01.2025 г. на СГС, Първо ГО, 15 състав по гр.д. 3179/2022 г., с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.

3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 156, том І, рег. № 13216, дело № 129/03.12.2019 г. на нотариус Е. Е., с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ 67,63 кв. метра, избено помещение № 9 с декларирана площ 7,02 кв. м., както и 0,772% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и ответникът е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД да върне на С. И. С., наследник на И. С. С., недвижимия имот, предмет на договора.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Изложени са съображения, че решението е необосновано и несправедливо от гледна точка на закона и на морала.

Постъпил е отговор от ищеца С. С., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция и нови доказателства не са събирани.

В съдебно заседание от 09.10.2025 г. жалбоподателят чрез адв. Н., а ответникът по жалбата лично и с адвокати Т. и М. поддържат позициите си. В дадения от съда на адв. М. срок е постъпила писмена защита лично от г-н С. С..

След преценка на оплакванията и доводите на страните, въззивната инстанция приема следното.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово 1 компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Няма спор, че на 03.12.2019 г. И. С. С., в качеството му на прехвърлител и С. А.

С., в качеството му на приобретател са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 156, том І, рег.№ 13216, дело № 129/03.12.2019 г. по описа на описа на нотариус Е. с район на действие СРС. Договорът има за предмет придобиване право на собственост по отношение на недвижим имот: самостоятелен имот в сграда с идентификатор ***., находящ се в ***, с площ 67,63 кв. м., ведно с избено помещение № 9 и 0,772% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Прехвърлителят си е запазил пожизнено право на ползване на имота. Приобретателят се е задължил да гледа и издържа прехвърлителя, като му осигурява нормални условия за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив.

Не е спорно, че ищецът е син и наследник по закон на И. С. С., както и че последният е починал на 18.02.2022 г.

Твърдението в исковата молба е, че ответникът бил наемател в дома на И. С., но поради липса на средства продължил да живее в жилището с обещание да полага грижи за наемодателя вместо плащане на наем. При посещения в дома на И. С. ищецът установил, че не баща му разполага с продукти от първа необходимост, консумативи и лекарства. По молба на своя баща ищецът започнал да полага грижите.

При по-голяма част от посещенията си ищецът не виждал С. С. в апартамента, ответникът бил регистриран и живеел на друг адрес. Идвал, за да получи пенсията на И. С., която харчел за свои лични нужди и за дребни покупки за дома. Впоследствие оставял И. С. без храна и лекарства. През времето на действие на договора С. С. не работел или когато е работел, получавал минимални доходи, които не му позволявали да поеме грижата и издръжката на С. С.. Непосредствено преди да почине, С. С. получил инсулт, втори по ред, постъпил в Първа градска болница в гр. София, като по думите на лекуващия лекар д-р С. И. С. бил приет в окаяно състояние. В болницата ищецът видял, че баща му бил видимо отслабнал, с лоша хигиена.

С отговора на исковата молба се излага, че договорът бил сключен по искане на прехвърлителя, тъй като от 16 години ищецът не се интересувал от баща си и били в охладнени отношения. Неверни били твърденията, че ищецът редовно посещавал баща си, дошъл бил веднъж, месец преди бащата на ищеца да почине. С. задоволявал нуждите на прехвърлителя от храна, лекарства, хигиена, спално бельо, дрехи и обувки, като изборът бил правен от самия прехвърлител. Ответникът го водел на лекар, със свои средства закупувал лекарства, с изключение на тези, които се поемали от НЗОК.

Неверни били твърденията, че ищецът харчел за лични нужди пенсията на И. С.. При двата инсулта на И. С. ответникът се обаждал на спешна помощ чрез тел. 112, съдействал за настаняването му в болница. С лични средства ответникът заплатил погребението на И. С..

Съгласно ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС при смърт на кредитора върху неговите наследници преминава имущественото право да търсят разваляне на договора за издръжка и гледане, при негово неизпълнение по отношение на починалия прехвърлител, до размера на тяхната наследствена квота. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът като наследник по закон на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, има право при смъртта на своя наследодател да търси разваляне на договора за издръжка и гледане поради неговото твърдяно неизпълнение, в пълен размер, каквито са неговите наследствени права по отношение на наследството, оставено от И.

С..

2

Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие (Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС). При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/ 06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).

В случая постигнатото съгласие за грижи е обща по характер уговорка: „да гледа и издържа прехвърлителя, като му осигурява нормални условия за живот, какъвто е водил до момента, докато е жив“, поради което се дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Грижите включват грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС). Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, както е в случая, се определя от действителните нужди на кредитора.

При съпоставката между договорено и изпълнено съдът следва да съобрази нуждите и възможностите на кредитора, неговото физическо, здравословно състояние, възраст и необходимост за обгрижване. Неизпълнението – независимо дали е неточно или непълно в количествено или качествено отношение, освен ако е незначително, е основание за разваляне на договора за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане.

В рамките на предявения в настоящото производство иск за разваляне на договор, в тежест на ответника е да докаже, че е предоставял на бащата на ищеца ежедневно издръжка във формата, в която са постигнали съгласие – в пари, както и че в натура е предоставял грижи в обем, който е бил достатъчен за задоволяване на нуждите му, включително и с оглед на здравословното му състояние или че прехвърлителят е отказал да приеме грижата в натура неоправдано и така се е погасило задължението му за предоставяне на грижа. Въззивният съд приема, че ответникът по делото, сега жалбоподател, не доказва цялостно изпълнение на поето по договора за издръжка и гледане задължение.

До извод от какви грижи се е нуждаел И. С. по време на изпълнението на договора може да се стигне от заключението на комплексна съдебномедицинска експертиза на д-р Г. О. (невролог) и д-р Д. М. (кардиолог). Според вещите лица той е страдал от мултиинфарктна енцефалопатия в неврологичен план и артериална хипертония трети стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна недостатьчност. Те са категорични, че констатираните заболявания изискват редовни прегледи от личния лекар, респ. специалисти, с цел проследяване текущото състояние на пациента, назначаване на медикаментозно лечение и контролирането му.

Доведеният от ответника свидетел В. Й. разказва, че с ответника се познават от деца. Няколко пъти е ходил в апартамент в ***, не може да посочи точно адреса, но дава негово описание. Свидетелят работи за фирма, произвеждаща мебели, обзавеждал е апартамента с мебели. В този дом ответникът живеел повече от 10 години преди разпита, жилището не е негово, гледал възрастния човек В.. Не знае друг да е живял в жилището, не е виждал там ищеца. Посещавал е апартамента при обзавеждането, през 2017 г. и няколко пъти, за да качи нещо. И. и С. често идвали в селото на С. в Монтана – повече от 3 пъти годишно. Свидетелят знае за грижите и услията, полагани от 3 ответника. Сигурен е, че ответникът излизал от работа, за да го заведе на лекар, да напазарува. По времето, в което свидетелят и ответникът работели на едно място, отпуските си тримата колеги настройвали според това кога ответникът ще води И. С. на море, което се случвало всяка година. Често ответникът карал И. С. до неговото село в Ловешко. Ответникът споделял със свидетеля многократно изразена в хода на годините воля на И. С. да му прехвърли апартамента, като в крайна сметка след продажба на земи на ответника имали пари за такси и тогава се случило прехвърлянето. Според свидетеля И. С. винаги бил прилично облечен, изглеждал добре за възрастта си, държал се мъжки, не се оплаквал, не е споделял да има нужди и да не му се обръща внимание. Според свидетеля жилището е малко и там трима души не могат да живеят. В хода на разпита свидетелят конкретизира, че няма спомен след 2018 г. да е виждал В., вкл. и на селото на ответника. През 2020 г. детската градина, в която ответникът и свидетелят работели, била затворена, малко след това ответникът напуснал. Посочва, че ответникът е живял в жилището на И. С. в кв. „Слатина“, но е адресно регистриран на неговия адрес, защото са приятели. Не знае ответникът да е бил под наем в дома на И. С..

Свидетелят на ищеца С. Т. разказва, че познава ищеца и баща му, като със сина са приятели от пет-шест години. С бащата се запознал през 2020 г. при посещение в дома му, където свидетелят поправил компютрите на И. С.. Първоначално декларира, че по това време синът живеел при баща си, впоследствие сменя показанията си, като заявява, че не е сигурен къде е живял С.. Посещението през 2020 г. е било, тъй като баща му не искал да дава компютрите си на ремонт в сервиз. През 2021 г. също бил посещавал дома му. Не е виждал други лица в дома. В жилището било покрито с найлони, дори и на кревата. При посещенията И. С. не изглеждал особено добре – бил брадясал и с дълга коса, занемарен. През 2022 г. И. С. починал, като от С. С. знае, че към смъртта му И. С. живеел сам. Свидетелят не е сигурен къде е живеел С., дали само гостува на баща си. Не е виждал ответника и ищецът не се е оплаквал от това баща му да е гледан от ответника, за тази тема не е ставало дума. Знае от С., че И. С. е имал два инсулта, вторият бил фатален, не знае кога е претърпял първия инсулт.

Свидетелят О. С. работи в Неврологична клиника на Първа градска болница, както и в реанимация. Помни приема на И. С. като пациент, било е в началото на практика й, но не може да посочи името. И. С. бил приет в крайно увредено общо състояние по медицински и социални данни. Бил докаран в състояние на „сопор“ – дълбоко сомнолентен, не бил контактен, адекватен, не бил в съзнание. Знае, че е докаран с линейка, но няма информация кой е потърсил спешната помощ. Пациентът бил с инсулт и десностранна централна хемиплегия – не движи десните крайници, в тях няма мускулна сила. Това, според свидетелката, означава, че не е докаран веднага.