Решение № 442 от 30.09.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1256/2021
- Вид
- Решение № 442
- Подписан
- 30.09.2021
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 148, ал. 12 · Закон за горите
- чл. 206 · Закон за горите
- чл. 270 · Закон за горите
- чл. 275, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
РЕШЕНИЕ
№ 442 гр. Плевен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430201256 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН .
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** от *** против Наказателно постановление № 714 от 14.10.2020 г. на *** на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 270 от ЗГ е наложил на *** глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата си.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява и изразява допълнително становище относно подадената жалба като счита че издаденото НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
1 законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА .
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 714 от 02.10.2020 г., съставен от актосъставителя *** – горски надзирател, от който е видно, че:
На 30.09.2020 г. в 14:30 часа, в ***, географски кординати – четиридесет и три градуса , тридесет и две минути, десет секунди – северна ширина и двадесет и четири градуса, тридесет и пет минути и дванадесет секунди – източна дължина, в качеството си на водач на товарен автомобил ***, с рег.
№ ***, транспортира 3 /три/ пр.кум.м. /пространствени кубически метра/ дърва за огрев /гледичия/, с превозен билет № *** от 30.09.2020 г., маркирани с контролна горска марка ***, без превозното средство да е оборудвано с устройство за позициониране и проследяване на движението му – GPS /джи пи ес/устройство.
Нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите, във вр. с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.
В срока и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е приел за установено описаното в АУАН-а и е издал наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН съставен от оправомощено за това лице.
От показанията на актосъставителя *** е видно, че товарния автомобил описан в АУАН-а се е движел в землището на ***, спрял го е за проверка, при която е установил, че жалбоподателят е притежавал превозен билет за превоз на дървесина, но товарният автомобил не е бил оборудван с GPS устройство.
От показанията на свидетеля **** се установява, че жалбоподателят е 2 спрян за проверка в *** точно пред адреса на който жалбоподателят е следвало да достави дървесината.
В хода на проверката жалбоподателят не е отрекъл че товарният автомобил не е снабден с GPS устройство.
В АУАН изрично в графа място, където е извършено нарушението е посочено – ***, ***.
С оглед на гореизложеното съдът констатира, че според разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от същия закон трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Аналогично задължение е предвидено в чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страните, че на посочените в наказателното постановление дата и място е превозвал с посочения в НП товарен автомобил описаната дървесина, както и че автомобилът не е бил снабден с такова устройство.
Независимо от потвърждаването на изложените в наказателното постановление фактически твърдения съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл. 148, ал. 12 от ЗГ.
От съдържанието на сочената за нарушена разпоредба се установява, че законодателят свързва изпълнението на същата с разпоредбата на ал. 11, като последната предвижда, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
Нормата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, предвид нейното място в нормативния акт, налага извода, че последната също въвежда задължение по отношение товарни автомобили, транспортиращи дървесина, при движение в горските територии и по горските пътища и при превоз на дървесни продукти в рамките на населено място, след закупуването им от съответен склад.
Отделно от това, сочената за нарушена норма се намира именно в глава седма от закона, наименувана “Достъп до горите”.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е извършен транспорт на дървесина до адреса, изрично посочен в издадения превозен билет е извършен с товарен автомобил, който не е бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението им - GPS.
3
Съдът намира, че с поведението си жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като за него не е възникнало задължение да снабди товарния си автомобил с изискуемото от цитираните норми устройство. Същият не е натоварен с това задължение, тъй като не е осъществявал транспортиране на дървесина в горските територии и по горските пътища.
Аргумент в подкрепа на това становище може да бъде извлечен и от системати с поведението си жалбоподателят не е нарушил разпоредбата н а чл. 148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като за него не е възникнало задължение да снабди товарния си автомобил с изискуемото от цитираните норми устройство. Същият не е натоварен с това задължение, тъй като не е осъществявал транспортиране на дървесина в горските територии и по горските пътища, нито е лице, което извършва дейности в горски територии.
Съгласно разпоредба на чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 „Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства), а съгласно ал. 3 от същата „Собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията от него. Редът и условията за достъп се определят със заповед на изпълнителния *** на ИАГ“.
Техни /на собствениците или ползвателите/, а не на водача на товарното превозно средство са задълженията не само да осигурят функционирането на GPS устройството, а и да осигурят достъп до информацията от него и какъвто *** не е /такъв би бил например наемателя на един автомобил/. За това е представен и ксерокопие на талона на от които е видно че собственост на ***.
От казаното по-горе е видно, че на водачът на автомобила, какъвто се явява жалбоподателят, не може да бъде търсена административно наказателна отговорност, за така констатираното и описано в обжалваното НП административно нарушение.
От страна на жалбоподателят при първоначалното разглеждане на делото и то пред адм.съд. е представено ново доказателство,което е новоузнато обстоятелство, а именно –писмо № СЗДП 2335-1/03.10.2016г на *** на СЗДП, изпратено до *** на ДГС/ДЛС с което се дават разяснения относно GPS устройство за проследяване.Същото е представено с мзолба пред съда, от което се установява,че управляваният от жалбоподателят автомобил е *** с тонаж 2 620кг,който попада в категорията на лекотоварни МПС-та с тонаж до 3,5 тона и няма необходимост от оборудване с GPS устройство за проследяване.Представено е като доказателство- талон на 4 автомобила *** с рег. № *** с тонаж 2 620кг.Същият попада в категорията автомобили според ЗДвП-лекотоварни автомобили с обща маса до 3,5 тона,за които не се изисква устройство ,за което е санкциониран жалбоподателят.Още повече че транспорта се е извършвал от Държавна Горска Територия,видно от представените доказателства от РДГ- гр. Ловеч.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и като такова следва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 714 от 14.10.2020 г. на *** на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 270 от ЗГ е наложил на ***, с ЕГН: ********** от *** глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 148, ал. 12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5