Решение № 203 от 28.04.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 138/2023
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 28.04.2023
- В сила
- 13.06.2023
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Перник, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500138 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1204 / 15.11.2022г., постановено по гр.д.№ 5784 / 2021г. по описа на ПРС е РАЗВАЛЕН на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по предявен иск от М. Р. С., чрез адв. Б., срещу Б. К. В. и К. К. А., договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, по нот. дело № 391 от 1986г. на нотариус В.Я. при ПРС, в частта му, с която Н.Е. С., починала на *** и съпругът й Р.Б. С., починал на ***, са прехвърлили на сина си К. Р. С., починал на ***, правото на собственост върху 1/4 идеална част от собствения си недвижим имот, а именно: дворно, застроено, урегулирано място, съставляващо парцел *** в кв. ***-а по плана на гр. ***, кв. „***“, целият с площ 729 кв.м., без придаваемите се по регулация места 135 кв.м., при граници на парцела: от две страни улици и от две страни държавен имот, заедно с построената в същото място жилищна постройка, застроена върху 39 кв.м., състояща се от мазе с гараж, стая, кухня, баня с клозет на етажа и тавански полуетаж от две помещения, като по действащата КККР на гр. *** поземленият имот е идентичен с имот с идентификатор ***, при съседи: ***, *** и ***, а построената в имота сграда е с идентификатор *** по действащата КККР на гр.
***. Със същото решение, изменено с Определение № 4296 / 15.12.2022г. по гр.д.№ 5784/2021г. по описа на ПРС ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски, съобразно чл.78 ГПК.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците К. К. А. и Б. К.
В., които с въззивна жалба вх.№ 23777/28.11.2022г., чрез пълномощника – адв. М. М., 1 обжалват постановеното първоинтанционно Решение № 1204 от 15.11.2022 г. на Районен съд –гр. Перник. Излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност. Твърдят, че решаващите изводи на първоинстанционният съд са неправилни, което води и до неправилност на съдебния акт. Твърдят, че не е налице неизпълнение от страна на жалбоподателите, тъй като действията по осигуряване на грижите и издръжката са заместими и могат да бъдат извършвани от всяко друго лице. Считат, че не е налице неизпълнение от тяхна страна, като излагат подробни съображения. Молят за отмяна на постановеното от районния съд решение, като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло като недоказан предявения иск от М. С.. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Р. С., чрез адв. Г. Б., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че в нея не се съдържат никакви доказателства, оборващи постановеното решение, а съдържа само собствени интерпретации на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Намира постановеното от първата инстанция решение за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Излага, че въззивниците не са изпълнили своите задължения, като същите не са представили никакви доказателства, доказващи тяхното активно поведение при изпълнение на задълженията им по процесния договор. Относно заявената претенция от М. С. за разваляне на сключения договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до предявения размер от ¼ ид.ч, твърди, че е налице активна процесуална легитимация и сочи, че потестативното право за разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо, но само до размера на съответния наследствен дял, който в процесния случай е ¼ ид.ч. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД предявен от ищецът М. Р. С. против Б. К. В. и К. К. А. , за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размера от 1/4 ид. ч. от имота по Договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, дело № 391 от 1986 г. на нотариус В.Я. при Районен съд - Перник, с който наследодателката му Н.Е.
С., починала на *** и съпругът й Р.Б. С., починал на ***, са прехвърлили на сина им К. Р.
С., починал на ***, своя собствен недвижим имот, а именно: дворно, застроено, урегулирано място, съставляващо парцел *** в кв. ***-а по плана на гр. ***, кв. „***“, целият с площ 729 кв.м., без придаваемите се по регулация места 135 кв.м., при граници на парцела: от две страни улици и от две страни държавен имот, заедно с построената в същото място жилищна постройка, застроена върху 39 кв.м., състояща се от мазе с гараж, стая, кухня, баня с клозет на етажа и тавански полуетаж от две помещения, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, като по действащата КККР на гр. *** поземленият имот 2 е идентичен с имот с идентификатор ***, при съседи: ***,
*** и ***, а построената в имота сграда е с идентификатор
*** по действащата КККР на гр. ***.
Между страните не се спори, а и от представения по делото Нотариален акт № ***, том ***, дело № 391 от 1986 г. на нотариус В.Я. при Районен съд - Перник за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка се установява, че Н.Е. С.
/починала на *** / и съпругът й Р.Б. С. / починал на ***/ са прехвърлили на своя син К. Р. С.
/починал на ***/, следния недвижим имот, представляващ дворно, застроено, урегулирано място, съставляващо парцел *** в кв. ***-а по плана на гр. ***, кв. „***“, целият с площ 729 кв.м., без придаваемите се по регулация места 135 кв.м., заедно с построената в същото място жилищна постройка, застроена върху 39 кв.м., състояща се от мазе с гараж, стая, кухня, баня с клозет на етажа и тавански полуетаж от две помещения, като по действащата КККР на гр. *** поземленият имот е идентичен с имот с идентификатор ***, при съседи: ***, *** и ***, а построената в имота сграда е с идентификатор *** по действащата КККР на гр. ***, срещу задължението му да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им, като им подсигури сносен живот.
Oт приложеното удостоверение за наследниците на прехвърлителя Н.Е. С. с ЕГН **********, се установява, че същата е починала на ***, като е оставила за наследници по закон ищецът М. Р. С. – син, както и внучки - К. К. А. и Б. К. В.. При така установеното ищецът е легитимиран да предяви иск за развалянето на договора за общо 1/4 ид. ч. от прехвърления имот, отговаряща на правата му в съсобствеността, като наследник на Н.Е. С..
От приложените по делото доказателства се установява, че прехвърлителят Р.Б. С. е починал на ***
Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали приобретател по договора, съответно неговите наследници – ответниците по делото са изпълнявали задължението си за гледане и издръжка по отношение на прехвърлителя Н. С. по процесния алеаторен договор, като е безспорно по делото, че до смъртта на прехвърлителя Р.Б. през 2009г. не е имало нужда и не се е налагало К. С. да предоставя издръжка и гледане на своите родители. Ответникът носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задължението му. В практиката се приема, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята им съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в договора задължението е описано като "издръжка и гледане", издръжката включва храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В настоящия случай от представения по делото нотариален акт е видно, че поетото задължение към прехвърлителите е общото задължение за издръжка и гледане, докато са живи, има и конкретика - за осигуряване на "сносен живот". Съгласно постоянната съдебна практика в случай на смърт на приобретателя, наследниците му, които са приели наследството ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и те следва да обезпечат издръжката и грижите. В противен случай би могло да се стигне до разваляне на договора поради неизпълнение от тяхна страна като правоприемници.
С оглед представената по делото медицинска документация - експертно решение на ТЕЛК №***, удостоверяваща влошеното здравословно състояние на К. Р. С., поради което му е определена 68% трайно намалена работоспособност.
3
С нотариална покана от 28.04.2021г. праводателят Н.Е. С. е поканила ответниците за среща на 01.06.2021г. в кантората на адв. Б. с цел обсъждане неизпълнението от ответниците на задълженията им за издръжка и гледане по процесния договор.
На 01.06.2021г. ответникът Б. В. е депозирала отговор, с който е предложила на баба си, че изразява готовност да я настани в дома си, където да полага необходимата грижа за нормалното и спокойно съществуване на баба си.
За установяване на полаганите грижи са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпит на св. Р. М. Л. /дъщеря на ищеца/, от които правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че приобретателят по процесния договор К. Р. С. не е бил в добро здравословно и финансово състояние, като не само не се е грижил за майка си, но и сам е разчитал на нея за отглеждане и издръжка. Видно от същите показания през последната година от живота си прехвърлителят Н. С. е била болна на легло, като не е излизала от жилището си. Същата е разчитала на грижите и издръжката на другия си син М. С. и неговите роднини, като не се установява да са полагани грижи от ответниците, съответно техния наследодател - приобретател по договора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът за разваляне на процесния договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка е основателен.
Неоснователно е оплакването на въззивниците във въззивната жалба, че по делото н е е доказано неизпълнение, съответно да е доказано изпълнение. Такива доказателства, при доказателствена тежест на ответника по делото, не са ангажирани. По делото е безспорно установено, че праводателят на ответниците е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, но в замяна на това не е престирал изпълнение на задълженията си по договора след неговото сключване. Няма спор, че до 2009г. не е имало необходимост от изпълнение задълженията за гледане и издръжка и осигуряване на сносен живот, но по безспорен начин се установява, че след смъртта на прехвърлителя Р. С. през 2009г. е възникнала необходимост от осигуряването на гледането и издръжката на прехвърлителя Н.