Решение № 312 от 28.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110106689 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД от ищцовата страна Сдружение „С.А.з.", ЕИК ***, представлявано от В.А.П., с процесуален представител адв. К.Т. от АК-В., против „Е.-П.П." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град В. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 19лева, подлежаща на връщане като платена на 29.05.2024г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в ***, обект №***, с кл. № ***, по издадена фактура № *** от 14.05.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 03.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищовата страна, чрез процесуалния си представител, твърди, че е сключила договор с ответника за пренос, доставка и потребление на електрическа енергия, на адрес: ***, обект №***, с кл. № ***. На 29.05.2024 г., ищцовата страна заплатила без основание в полза на ответното дружество сума в размер на 19,00 лв., в брой, на касата на ответника в гр. В., ул. "Д." №2. Сумата била платена във връзка с издадена фактура №*** от 14.05.2024 г. и представлявала такса за възстановяване на ел. захранване, поради неговото прекъсване при незаплащане от страна на потребителя в срок на задължение за потребена електроенергия. Ищцовата страна счита, че не дължи въпросната сума и твърди, че сумата е платена без основание и за ответника не е налице законово или договорно основание, въз основа на което да претендира това вземане. Сочи, че съгласно чл.37 от Общите условия на ответната страна, възстановяване на снабдяването с ел. енергия се извършва, след отпадане на основанията за прекъсването, като когато прекъсването е по вина на потребителя, 1 снабдяването се възстановява след като последният заплати всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Ищцовата страна счита тази клауза за неравноправна, като противоречаща на чл.чл.122-124 от ЗЕ. Сочи, че в чл.124 от ЗЕ изрично е визирано, че след отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването дружеството е длъжно да възстанови снабдяването, като не е посочено друго условие за възстановяването му. Счита, че доколкото между страните има договорни отношения, то за да е налице основание за плащане на горепосочената сума, трябва да е налице неизпълнение на договорно задължение, виновно поведение на конкретния потребител, а също и доказани по вид и размери разходи за енергийното дружество, които да бъдат заплатени. Сочи, че като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. Твърди, че ответната страна няма правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не й се следва. Счита, че с посочените разпоредби в ОУ, предвиждащи прекъсване и възобновяване на електрозахранването, е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.2 ЗЗП.

Така предвид изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 19,00 лв., платена от ищцовата страна без основание на 29.05.2024 г. по фактура №***, издадена на 14.05.2024 г. - за възстановяване на ел. захранване в обект -недвижим имот находящ се в *** с кл.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата претенция до окончателното изплащане. Моли също да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния представител. В отговора се сочи, че ответната страна счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ответникът оспорва твърдението на ищцовата страна, че е заплатено задължението по фактура №***/14.05.2024 г. Сочи, че е налице основание за начисляване на такса за възстановяване продажбата на електрическа енергия. Твърди, че захранването на абоната е било преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ищцовата страна. В случаите на прекъснато захранване по чл.34 и възстановяването му по чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП продажбата на електрическа енергия се възстановявала след като клиентът заплати на „Е.П.П." АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия, които разходи следвало да се понесат от ищцовата страна. Тъй като таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлявала такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, то тя представлявала заплащане на вид мрежова услуга по 2 смисъла на пар. 1, т.6 от ДР на ПТЕЕ и се дължала на крайния снабдител - ответника.

Ответната страна оспорва твърденията на ищеца, че клаузата на чл.37, ал.1 от Общите условия противоречи на чл.чл.122-124 от ЗЕ, както и оспорва твърдението, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 и т.18 от ЗЗП. Определя твърденията на ищеца в тази насока като бланкетни и необосновани. Счита, че клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му, чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия. Счита, че клаузата не ограничава правата на потребителя, а допълва законовите положения и представлява проявление на принципа, че причинените вреди следва да бъдат поправени. Също така ценоразписът, в който била посочена таксата за възстановяване на продажбата на ел. енергия, бил публично известен и поради това потребителят можел да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърдейки, че клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ не е неравноправна, ответната страна твърди и, че тя следва да се приеме за индивидуално договорена, предвид възможността, съгласно чл.52, ал.2 от ОУ при несъгласие с условията, в тридесетдневен срок от влизането в сила на ОУ клиентите да внесат писмено заявление с предложени условия.

По така изложените съображения ответната страна счита, че предявеният иск като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За успешното му провеждане, предвид разпределянето на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е в договорни отношения с ответника, както и че е заплатил процесната сума като такса за възстановяване на ел. захранването при липса на основание. Ответникът следва да докаже наведените положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че плащането е извършено на валидно правно основание.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено между страните, че страните са в облигационни отношения по повод пренос, доставка и потребление на ел.енергия относно обект №***, с кл. № ***, находящ се в гр. В.; както и относно факта, че с фактура №*** от 14.05.2024 г. е била начислена такса в размер на 19 лв.за възстановяване на ел. захранване, поради неговото прекъсване при незаплащане от страна на потребителя в срок на задължение за потребена електроенергия, която такса е платена от ищцовата страна. За доказан съдът приема факта, че сумата по издадената фактура е била платена, което е видно от представения по делото от ищцовата страна фискален бон.

Предвид така установените безспорно факти съдът счита, че се налагат следните изводи:

Съгласно чл.21, ал.1 от Общите условия за продажба на ел.енергия на ответното дружество, 3 одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, обнародвани и влезли в сила, ответното дружество изисква от изисква от „Е. С.” АД възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 01.06.2022 г. е предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия от електромер, дължимата цена е в размер на 19 лева.

Плащането й е условие за извършване на услугата. Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл.122- 124 ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл.123 ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Съгласно чл.124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили това прекъсване. Затова дори и принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и то презумптивно само по размер.

Извън това, безспорно е, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от Е. С.

АД, което прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за тази дейност.

За основателни съдът приема твърденията на ищцовата страна, че клаузата на чл.21, ал.1 ОУ /посочена е чл.37 от ОУ, които са отменени/ е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. Въпросната клауза не може да се приеме, че е уговорена индивидуално, тъй като тя е предвидена в общи условия, относими към всички абонати на ответното дружество. Предвид това доколкото клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и нищожна на основание чл.146 ЗЗП /в този смисъл е решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че 4 въпросната такса се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за достъп и пренос на ел. енергия и представлява заплащане на мрежова услуга по възстановяване на продажбата, не могат да бъдат споделени. Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това, изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и законово задължение скрепено в чл.124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 8, пар.1 ДР на Правилата за търговия с ел. енергия и закона е, че такива са: достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната мрежа, каквито характеристики процесната такса няма. Изрично в чл.21 ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.