Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2480/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
08.01.2026
В сила
08.01.2026
Състав
Пламен Чакалов, Бранимир Василев, Румяна Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300502480 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Пина Де“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат Д. Д. срещу решение № 2920/10.06.2025г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 8779/2023г. С решението е отхвърлен иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Елеганс пропърти груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „Пина Де“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 16 800 лв., представляваща неустойка за разваляне на договор, дължима по чл.26 от Договор от 26.10.2022 г. за изграждане на фотоволтаична централа, изчислена като размер на 10 % от цената по договора.

Решението се обжалва изцяло, като като неправилно и незаконосъобразно Сочи се, че съдът е изследвал въпросите схематично и едностранно. Сочи се, че неправилен е изводът на съда, че възложителят по процесния договор не е имал право да го развали, при положение, че страните изрично са се съгласили в чл.26, ал.2, че при забава повече от 20 дни, 1 възложителят има право едностранно да го прекрати. Сочи се, че по делото не е представен проект или каквато и да е документация за изграждане на фотоволтаична централа от страна на ответника по делото и изводът на съда за налични такива е необоснован. Сочи се, че процесният договор е с предмет проектиране, доставка и монтаж на фотоволтаична централа и за изпълнен договорът се счита след подписване на протокол за приемане. Тоест след точно изпълнение на всяка една от трите му части, като изпълнението на една част, не означава изпълнение на целия договор. Сочи се, че в казуса н е сме изправени пред забава на кредитора, защото няма нито едно уведомление отправено от изпълнителя до възложителя за каквито и да било пречки и затруднения при осъществяване предмета на договора или възпрепятстване на изпълнението му от страна на възложителя. Иска се отмяна на решението и осъждане на дружеството да заплати неустойка за забавеното изпълнение по чл. 26 от договора, ведно със законната лихва и разноските. Няма искания по доказателствата.

Постъпил е отговор на въззивната жалба чрез адв. А. К., с който решенето се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските.

Постъпило е и становище от управителя на „Елеганс Пропърти Груп“ ЕООД, че същата не е лично уведомена, а процесуалният представител не е упълномощен да я представлява по въззивното производство. Иска се допускане до разпит на двама свидетели. Постъпила е молба от същото дружество, с която се иска съдът да съобрази свидетелските показания на разпитаните свидетели Х. А. и Б. Т., а ако счете, че е необходимо допълнително уточняване на фактите, да бъде допуснат преразпит на тези свидетели.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо

2 или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Пина Де“ ЕООД, че че по делото не е представен проект или каквато и да е документация за изграждане на фотоволтаична централа от страна на ответника по делото и изводът на съда за налични такива е необоснован. По това възражение настоящият съд съобрази следното. В рамките на конкретния правен спрор въпроса за проекта или каквато и да е документация за изграждане на фотоволтаична централа не е централен, доколкото договорът не е за изготвяне на проект и документи за фотоволтаична централа, а за реално изготвяне на такава и за въвеждането й в експлоатация. По силата на чл.3 ал.2 от договора изпълнението му се състои в изпълнение на СМР, които да бъдат приети с подписан двустранен протокол за приемане, както и след проведени 72 часови проби на централата. Ето защо при изследване на въпроса за изпълнението на договора съдът следва да се концентрира върху правнорелевантния въпрос - изпълнен ли е договора съобразно предвиденото в чл.3 ал.2 от договора, а не да се занимава с всички негови отделни етапи на проектиране и изработка. В тази връзка жалбоподателят „Пина Де“ ЕООД много правилно в своята жалба сочи, че процесният договор е с предмет проектиране, доставка и монтаж на фотоволтаична централа и за изпълнен договорът се счита след подписване на протокол за приемане. Тоест след точно изпълнение на всяка една от трите му части, като изпълнението на една част, не означава изпълнение на целия договор. В казуса съдът изследва въпроса изпълнен ли е и ако не, защо не е изпълнен целия договор.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Пина Де“ ЕООД, че че неправилен е изводът на РС Пловдив че възложителят по процесния договор не е имал право да го развали, при положение, че страните изрично са се съгласили в чл.26 ал.2, че при забава повече от 20 дни, възложителят има право едностранно да го прекрати. Според въззивният съд такова право по чл.26 ал.2 от договора възложителя безспорно има и това право не се оспорва от никого в настоящия процес.

Предмет на възражение от страна на ответника възложител, повдигнато в отговора на исковата му молба е че причина за това неизпълнение на договора е забава на кредитора, който не му е оказал съдействие да си довърши работата по процесната фотоволтаична централа. Като факти за това 3 поведение на кредитора ответникът изпълнител сочи следното. На обекта, представляващ УПИ с производствено и складово помещение са монтирани всички соларни модули /фотоволтаици/, инвертори, постояннотокови соларни кабели и конектори, ел табло, променливотокови силови кабели 220/380 волта, както и са били доставени от изпълнителя елементи за заземителна инсталация и мълниезащитна инсталация. Това което е оставало да се извърши е било да се синхронизира заземителна инсталация и мълниезащитна инсталация на централата с тази мълниезащитна инсталация на самата сградасклад върху която са били поставени соларните модули и да се монтира последното хардуерно устройство, което да се инсталира с подходящия софтуер и да се започнат 72 часовите проби на централата. Това обаче не се е случило защото сградата на ищеца с идентификатор 66915.12.******* не е имала собствена мълниезащитна инсталация, а по закон е било задължително същата да има такава. Ответникът твърди през цялото време на строежа на централата да е предупреждавал за това инвеститора. Като по-принцип фотоволтаичната централа е могла да работи и без мълниезащитна инсталация, но попадането на една мълния в нея поставяло под голям риск работещите в нея работници и изпълнителят не е искал да поема такъв риск.

В тази връзка неоснователно е възражението на възложителя „Пина Де“ ЕООД, че в казуса н е сме изправени пред забава на кредитора, защото няма нито едно уведомление отправено от изпълнителя до възложителя за каквито и да било пречки и затруднения при осъществяване предмета на договора или възпрепятстване на изпълнението му от страна на възложителя.

Видно от първата приета СТЕ изграждането и въвеждането в експлоатация на фотоволтаичната централа, включва изграждането към нея на мълниезащитна инсталация. Съгласно чл.12 ал.1 от Наредба №4/22.12.2010г. за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства сградата, върху която е изградена ФвЕЦ следва да има собствена мълниезащитна инсталация, независимо от това дали върху нея се изгражда или не се изгражда ФвЕЦ. А върху процесната сграда собственост на ищеца е имало мълниезащитна инсталация, която не е могла да бъде използвана за защита на новоизградената ФвЕЦ. Изводът на вещото лице е че към настоящия момент въпреки че ФвЕЦ вече работи, тя не е ефективно защитена от мълнии и се нуждае от самостоятелна мълниезащита. Абсолютно същите изводи дава и повторната СТЕ изготвена от друго вещо лице /л.150-152/, като 4 се уточнява, че съществуващата в имота на „Пина Де“ ЕООД мълниезащита не може да бъде използвана за защита на новоизградената централа. Тоест отказа на изпълнителя да приключи дейността си по СМР и да въведе обекта в експлоатация има законовообоснована причина – липса на задължителната мълниезащитна инсталация, което за в бъдеще при едно такова използване на изградената ФвЕЦ би довело да опасност не само за централата, но и за живота и здравето на работниците в сградата на възложителя. Риск, които ответникът не е искал да поеме, нито пък е бил длъжен да поеме.

Видно от електронно писмо от изпратено от електронната поща на изпълнителя до електронната поща на възложителя на 07.06.2023г. /л.45-46/, то за тези факти възложителя е бил уведомен писмено. Видно от показания на свидетеля Х. А. /л.142/ ищцовото дружество е било многократно устно известявано, че имота им няма мълниезащита и заземяване, а е изграден от метална конструкция и е много опасен и може да има човешки жертви при попадане на мълния. При последният разговор с управителката на ищцовото дружество тя е отказала повече да коментира темата за мълниезащитата, заключила е сградата и е казала че ще се видят в съда. Св.Б. Т. /л.142/ сочи, че на управителката на „Пина Де“ ЕООД са представени различни варианти за справяне с проблема. Първо тя да плати мълниезащита и тя да се изработи от изпълнителя или пък тя да си изгради защитата сама, като и двата варианта са отхвърлени.

При тези доказани факти изводите на РС Пловдив за наличие на забава на кредитора са правилни. Видно от СТЕ сградата собственост на ищеца е било необходимо да има съответната и адекватна мълниезащитна инсталация, а тя е нямала такава. При това положение задължение за собственика на имота е било да си изгради такава инсталация, като той изрично е отказал да стори това. В договора изграждане на фотоволтаична централа няма изрично предвидено задължение за изпълнителя да изгради за своя сметка мълниезащитна инсталация на сградата. Ето защо това е задължение за собственика на сградата, а не е задължение за изпълнителя. Собственикът на имота и инвеститор за изграждането на ФвЕЦ следва да предостави сградата за монтажа на централата и не е задължение на изпълнителя да достроява тази сграда или да я оборудва със задължителната по закон за такива сгради мълниезащитна инсталация. С отказа на собственика-възложител да стори това същият е изпаднал в забава на кредитора по чл.95 от ЗЗД, като е отказал 5 необходимото съдействие без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Поради което изпълнителят не е изпаднал в забава и съответно договорът не може да се развали по негова вина по чл.26 ал.2 от договора и той не дължи никаква неустойка по този договор. Решението е правилно и следва да се потвърди.

Разноски въззиваемата страна по делото не е правила и такива не се присъждат.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2920/10.06.2025г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № 8779/2023г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6