Решение № 4 от 05.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500409 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 664 от 05.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1884/2023 г. на ОС – Бургас, е осъдено “Застрахователна компания Лев инс” АД да заплати на М. Д. С. сумата 1962,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ПТП от 28.05.223 г. и сумата 43 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от същото произшествие, заедно със законната лихва върху двете обезщетения за времето от 27.06.2023 г. до изплащането им, като претенциите са отхвърлени до размерите, съответно, 2803,36 лв. и 120 000 лв. Присъдени са разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи – “Денита транс” ЕООД, ЕИК 030017190, и Агенция “Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089.

С определение № 2336 от 23.09.2025 г. по същото дело е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА е определено възнаграждение на процесуалния представител.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М. Д. С., която е останала недоволна от отхвърлянето на част от исковете . Решението в тези части било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и практиката на съдилищата и необосновано.

Съдът не изследвал задълбочено и не оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на 1 претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В резултат на това съдът не приложил правилно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдът изброил релевантни за определянето на обезщетение факти, но не мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите. Съдът не съобразил в достатъчна степен цялостното негативно отражение на деликта върху психичното, емоционално и физическо състояние на ищцата. В нарушение на процесуалните правила не била допусната поисканата от ищцата СПЕ. Не били съобразени действащите към датата на настъпване на застрахователното събитие лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи към датата на устните състезания и да се отчете нарастващото инфлация.

Неправилно съдът приел, че ищцата е съпричинила 30 % от настъпилите вреди. Неправилна била констатацията, че ищцата пътувала без правилно поставен предпазен колан. Тази констатация влизала в противоречие с доказателствата по делото. Съдът игнорирал обясненията в.л. д-р Маринов, че уврежданията на ищцата може да се получат и при поставен двуточков колан.

За да е налице съпричиняване, било необходимо пострадалият обективно да е допринесъл за настъпването на вредите, а не с условно и предполагаемо поведение.

Отправя се искане за отмяна на решението в отхвърлителните части и присъждане допълнително на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 77 000 лв. и за имуществени вреди – 841,01 лв., заедно със законната лихва от 27.06.2023 г. Иска се определяне на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 на процесуалния представител на страната адв. Н. Д..

Иска се назначаване на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от ответниказастраховател.

Жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Излагат се аргументи относно справедливия размер на обезщетението с оглед нанесените вреди и наличието на съпричиняване. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач Агенция “Пътна инфраструктура”.

Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице.

Определение № 2336 е обжалвано с частна жалба от адв. Н. Д., пълномощник на ищцата.

Поддържа се, че то е неправилно. Определеното на адв. Д. възнаграждение от 3000 лв. с ДДС не било съобразено с размерите по Наредба № 1 на ВАдвС, но могат да бъдат ползвани като ориентировъчни и 2 инструктивни, нито с действителната и правна сложност на делото, неговата продължителност и извършените процесуални действия. Иска се отмяна на определението и присъждане на възнаграждение в размер на 3452,59 лв. с ДДС.

Ответникът-застраховател е оспорил частната жалба с представен писмен отговор в законния срок.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди заедно с лихва за забава.

В исковата молба на М. Д. С. са изложени твърдения, че вследствие на ПТП от 28.05.2023 г. по вина на водача на автобус Сетра с рег. № *** Д.Н.В., за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответниказастраховател, е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, психически стрес и душевни страдания, както и имуществени вреди – разходи за лечение. Ищцата поискал застрахователно обезщетение от ответника, но не получила плащане.

Отправила искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2803,36 лв. заедно със законната лихва върху двете обезщетения от 27.06.2023 г. до пълното изплащане.

Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил претенциите. Възразил, че липсва виновно противоправно поведение на водача на автобуса. Оспорил претендирания размер на обезщетение. Възразил, че е налице съпричиняване на вредите, тъй като ищцата пътувала без поставен обезопасителен колан.

С обжалваното решение съдът приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя; че обезщетението за получената фрактура на пубисната кост, както и това за имуществени вреди, следва да бъдат намалени с 30 % поради съпричиняване от страна на пострадалата. Като краен резултат на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 43 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1962,35 лв. заедно със законната лихва върху двете обезщетения от 27.06.2023 г. до пълното изплащане. Исковете са отхвърлени до претендираните размери от 120 000 лв. и 2803,36 лв. Присъдени са разноски.

3

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество решението е правилно и са осн. чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:

Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответник по преки искове на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на водача на автобуса, който се е признал за виновен със споразумение по нохд № 508/2025г. по описа на БРС; причинени телесни увреждания и психическа травма на ищцата; причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 43 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1962,35 лв. заедно със законната лихва върху двете суми от 27.06.2023 г. В тази части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед конкретните оплаквания на въззивницата-ищца във въззивната жалба спорни по делото пред настоящата инстанция са въпросите за общия размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, за наличието на съпричиняване от пострадалата и неговото процентно изражение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития.

За да определи паричния еквивалент на понесените от ищцата неимуществени вреди от телесните увреждания и психическата травма, съдът съобрази показанията на разпитаните като свидетели Г. С., дъщеря на ищцата, и И.С., живеещ на семейни начала със свид. С., заедно със заключението на изслушаната СМЕ. В резултат на катастрофата ищцата е получила травми на главата, гърдите и таза и по-точно фрактури на двете горни рамена на пубисни кости и долно рамо вдясно, множество разкъсно-контузни рани по двете лакътни стави, мишниците и главата. Била е лекувана в продължение на три дни в отделение по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ “Дева Мария” Бургас и пет дни в клиника по ортопедия и травматология.

Фрактурите на таза водят до невъзможност за изправен стоеж и нормално придвижване без помощни средства, като лечението изисква около 30 дни постелен режим и след това вертикализация и рехабилитация, която може да продължи от 3 до 6 месеца. Ищцата е търпяла болки с висока степен на интензивност поради фрактурите и раните по главата и лактите, като оплакванията постепенно да намалявали. При извършен преглед вещото лице 4 д-р Маринов констатира, че ищцата е “почти напълно възстановена” и в бъдеще няма да се наложи допълнително лечение. Въпреки болките, от които се оплаква, според вещото лице тя е близо до пълно възстановяване.

Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2023 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца от телесните увреждания и психическата травма е необходима и достатъчна сума в размер на общо 55 000 лв., от които 40 000 лв. за фрактурата на таза, 10 000 лв. за раните по лактите и главата и 5000 лв. за психическата травма.

Възражението на ответника-застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, респ. за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е основателно. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението страна. В случая е установено, че ищцата е пътувала в пътнически автобус, оборудван с двуточков обезопасителен колан, който не е бил поставен. След като автобусът е напуснал пътното платно и се е ударил в билборда, тялото на ищцата е напуснало седалката и се е ударило в парапета на стълбите към вратата на автобуса, при което са получени фрактурите на таза. Ако ищецата беше пътувала с поставен обезопасителен колан, при удара тялото щеше да остане пристегнато към седалката и нямаше да се стигне до тази травма в областта на таза или тя щеше да е по-лека. Ето защо са налице основания за намаляване на обезщетението за фрактурата на таза с 30 % на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при което общия размер на обезщетението за неимуществени вреди ще бъде 43 000 лв. С 30 % следва да се намали и цялото обезщетение за имуществени вреди, тъй като разходите за лечение са свързани само с фрактурата на таза.

В заключение: претенцията на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди е основателна до размер от 43 000 лв., а тази за имуществени вреди – до размер от 1962,35 лв., като върху двете обезщетения се дължи и законната лихва от 27.06.2023 г. до пълното изплащане на сумите. Над тези размери до претендираните, съответно 120 000 лв. и 2803,36 лв., исковете са неоснователни. Крайните изводи на съдилищата съвпадат, което налага обжалваното първоинстанционно решение да се потвърди в обжалваните части.