Решение № 166 от 05.06.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. См., 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело № 20225400100364 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл.439ал.2 ГПК.

ИЩЦАТА М. Х. Х., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“Д.

Б.“ №18, вх.Б, ет.3, ап.5, чрез пълномощника и адв. Ел. Ив. от АК-Пл., със съдебен адрес: гр.Пл., ул.“Х. К.“ №2, твърди в исковата молба, че на 14.V.2012год. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№199/2012год. по описа на МРС, с който е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк“ ЕАД сумата 19 320.87евро- просрочена главница по договор за банков кредит №50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05евро- просрочена редовна лихва, дължима за периода от 21.ІІ.2021год. до 21.ІІІ.2012год., сумата 927.77европросрочена наказателна лихва, дължима за периода от 7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 870.88лв. платена ДТ и 885.44лв. юрисконсултско възнаграждение. Взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист е образувал изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ при М.ски районен съд, а с договор за цесия от 22.ІІ.2018год. е 1 прехвърлил вземането на „Е. М.“ ЕООД гр.София. Ищцата счита, че не дължи на ответното дружество „Е. М.“ ЕООД гр.София сумите по издадения изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. Счита, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно изтичането на предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно ГПК, който е в сила от 1.ІІІ.2018год., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Прилагането на исковия ред по чл.439 ГПК за защита на длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл.424 ГПК.

Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. В първия случай, длъжникът може да се позове на факти, които са новонастъпили, докато във втория случай фактите или доказателствата следва да са новооткрити. В случая давността е изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ето защо ищцата моли См.ският окръжен съд да постанови решение, с което да признае за установено спрямо нея като длъжник, че не дължи на „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК********* сумата 19 320.87европросрочена главница по договор за банков кредит №50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05евро- просрочена редовна лихва, дължима за периода от 21.ІІ.2021год. до 21.ІІІ.2012год., сумата 927.77евро- просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 870.88лв. платена ДТ и 885.44лв. юрисконсултско възнаграждение, поради това, че вземането е погасено по давност, като и се присъдят и съдебните разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ „Е. М.“ ЕООД гр.София, ЕИК *********,

2 представлявано от управителя Р. Ив. М.-Т., чрез пълномощника и адв. Н. К. от АК-Стара Загора, подава писмен отговор вх.№1488/21.ІV.2023год. на исковата молба. Ответникът счита предявеният иск за недопустим за разликата над сумата, посочена като главница в изпълнителния лист.

Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях, особено за разноските по изпълнителното дело. Счита, че исковата молба на ищцата съдържа неправилни твърдения, неточности и много пропуски. В настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.

Твърди, че давността по отношение на вземането е прекъсвана, като излага следните аргументи: Въз основа на издадените изпълнителни листове, взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, което е образувано под №118/2012год. по описа на ДС И при МРС. По това изпълнително дело са искани и извършени множество изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433ал.1т.8 ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По делото след цесията от 22.ІІ.2018год., регулярно постъпват плащания доброволно, както от единия съдлъжник Кр. Л. К., така и от съдебното изпълнение. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. По образуваните изпълнителни дела са налагани запори, извършвани са описи и са искани редица други изпълнителни действия. Ответникът оспорва твърдението за настъпили перемпции. Ищецът неправилно счита, че две години след извършеното принудително изпълнително действие, поисканите и извършени принудителни действия са „правно нищо“. Дори да се установи твърдяната от ищеца и настъпила порано перемпция по изпълнителното дело, то действията извършени след нея, са от значения за прекъсване на давността, в този смисъл и съдебната практика- Решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.№1747/2020год. на ІV ГО на ВКС. В случай на процесуална активност на кредитора, ако е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на 3 вземането му по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Моли съда да съобрази давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.ІІІ.2020год. и за преодоляване на последиците от него. Ето защо изпълняемото право /ликвидно и изискуемо притезание/ и правото на принудително изпълнение /правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ/ не са погасени. При условие на евентуалност ответникът твърди, че съобразно господстващото становище в правната теория и съдебната практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. В тази насока е и разпоредбата на чл.118 от ЗЗД. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли като неоснователен предявеният иск. А ако съдът уважи предявения иск, прави възражение за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правно сложност на делото. Моли съда да му присъди разноски в минималния размер, съгласно чл.78ал.5 ГПК.

См.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. Ел. Ив., становището на ответника по иска и неговият пълномощник адв. Н. К., обсъди събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни изводи:

Безспорни факти по делото:

От доказателствата по делото се установява и между страните не е спорно, че на 14.V.2012год. е издаден изпълнителен лист на основание чл.418ал.2 ГПК, въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №333/14.V.2012год. по ч.гр.д.№199/2012год. на М.ски районен съд, с която са осъдени длъжниците „Фабрик“ ООД гр.М., ЕИК 120615742, представлявано от управителя Ю. Ю.

Д. Ю. Ю. Д. ЕГН ********** от гр.М., С. Ю. Д., ЕГН ********** от гр.М., М.

Х. Х., ЕГН ********** от гр.См., Кр. Л. К., ЕГН ********** от с.М., община 4

М., „КАНСТРОЙ“ ООД гр.М., ЕИК *********, представлявано от управителя К. А. К. и К. А. К., ЕГН ********** от гр.К. да заплатят при условие на солидарна отговорност на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, ЕИК ********* сумата 19 320.87евро- просрочена главница, дължима по договор за банков кредит№50347/18.ІV.2008год., сумата 2 015.05европросрочена редовна главница, дължима за периода от 21.ІІ.2011год. до 21.ІІІ.2012год., сумата 927.77евро- просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 7.ІІІ.2011год. до 9.V.2012год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.V.2012год. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, от които 870.88лв. платена ДТ и 885.44лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК №333/14.V.2012год. по ч.гр.д.№199/2012год. на МРС е връчена на ищцата-длъжник М. Х. Х. с покана за доброволно изпълнение на 19.Х.2012год. и е влязла в сила спрямо нея на 3.ХІ.2012год.

От приложеното като доказателство по настоящето дело надлежно заверено копие от изп.д.№118/2012год. по описа на ДСИ при МРС се установи, че делото е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София на 2.VІІІ.2012год., с искане за налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника Кр. К., апартамент в гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и гараж в гр.См., собственост на длъжника М. Х., както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Кр. К. при работодателя му община М.. По разпореждане на ДСИ от 12.ІХ.2012год. са изискани справки от НАП, от КАТ за „Фабрик“ ООД гр.М., С. Д., Ю. Д. и „Канстрой“ ЕООД гр.К.. С молба вх.№277/4.ІV.2013год. взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София е поискал от ДСИ да насрочи публична продан на възбранения и ипотекиран в полза на банката апартамент№9 в гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и съпругата му А. Д., както и да наложи запор върху лек автомобил „Опел Вектра“, собственост на длъжника С. Д.. На 15.ІV.2013год. банката е внесла дължимите ДТ за извършване на горепосочените изпълнителни действия срещу длъжниците.

Наложен е запор върху банкова сметка на длъжника-кредитополучател „Фабрик“ ООД гр.М. в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, но в нея авоарите са 0лв. На 28.V.2013год. ДСИ е извършил опис на възбранения имотапартамент№9 в гр.М., собственост на длъжника Ю. Д. и съпругата му А. Д..

На 30.ІV.2013год. в община М. е получено запорното съобщение от 5

13.V.2013год. на ДСИ при МРС, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Кр. К., като община М. превежда всеки месец по 76.00лв. от трудовото възнаграждение на длъжника Кр. К. по сметката на ДСИ при МРС, считано от 1.V.2013год. и до настоящия момент без прекъсване, а получените суми се разпределят всеки месец от ДСИ по сметката на взискателя.

На 25.ІХ.2013год. е обявена публична продан на самостоятелен обект- апартамент№9 със застроена площ 59.02кв.м., находящ се в гр.М., ул.“Хр. Б.“, бл.16, ет.3, ведно с прилежащо избено помещение№7 със застроена площ 7.45кв.м. и 6.18% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с начална цена от 19 177.50лв.

На 16.VІІ.2014год. ДСИ е установил, че не е изготвен протокол за разгласяване на публичната продан, който не е регистриран в СИС при МРС по реда на чл.487ал.3 ГПК на 22.Х.2013год., поради което е отменена проданта и е насрочена нова публична продан с обявление от 24.VІІ.2014год.