Решение № 14610 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14610 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110101900 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК

Подадена е молба с вх. № 190922/15.06.2026 г. от Д. О. А. чрез адв. А. А. за допълване на решение № 11704/15.06.2026 г. Сочи се, че съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на законна лихва върху присъдената главница, считано от момента на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на присъдената сума.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по така депозираната молба.

Съдът, като съобрази изложеното, намира:

С решение № 11704/15.06.2026 г., постановено по гр. дело № 1900/2026 г. по описа на СРС, съдът е осъдил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 да заплати на Д. О. А., ЕГН ********** сумата от 823,29 евро на осн. чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за паричен заем № 4772530/13.04.2023 г.

Присъждането на законна лихва върху уважения иск от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата не е отделен иск, а е законна последица от уважаването на исковата претенция. Същата няма характеристиките на отделно предявен иск с посочена сума и период. Действително обаче съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за дължимостта на законната лихва по отношение на предявения иск.

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../. Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния 1 акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Една от абсолютните положителни предпоставки, за да бъде уважено искането за допълване на съдебния акт, е съдът да е пропуснал да се произнесе по направено от страната искане. В случая в депозираната исковата молба действително се съдържа искане за присъждане и на законната лихва върху претендираната главница.

Искането за допълване се явява основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 11704/15.06.2026 г., постановено по гр. дело № 1900/2026 г. по описа на СРС, както следва:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 да заплати на Д. О. А., ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 823,29 евро, представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за паричен заем № 4772530/13.04.2023 г., считано от 22.01.2026 г. до погасяване на задължението.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

На осн. чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2