Решение № 95 от 02.08.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600180 по описа за 2024 година Предмет на въззивна проверка е присъда 2/03.04.2024г. по НОХД 80/2024г. по описа на ОС - Силистра, с която подсъдимия А. Г. А. бил признат за виновен в това, че:

На 24.10.2023г. на кръстовището между път I-7 с път II-21 и път III2 1 3 , обл.Силистра, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ СС 8246 АХ нарушил правилата за движение по:

-чл.46 ал.2 от ППЗДвП - „Пътен знак Б2 указва на водачите на ППС, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът“ -чл.47 ал.3 от ППЗДвП - забранителен знак В26 - „забранено е движение със скорост по-висока от означената - 50км/м, като се движи в зоната на кръстовището със 106,13 км/ч, въпреки наличието на забранителен знак В26, и по непредпазливост причинил смъртта на пътника в лекия автомобил В. И. И., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК му било наложено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което на 1 основание чл.66 от НК било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото; съдът се разпоредил и с ВД по делото.

Срещу така постановената присъда постъпили две жалби - от подс.А. и от адв.М. Я. от АК-Добрич, повереник на частните обвинители И. Ц. И. и Ж.

Х. И.. И в двете се твърди явна несправедливост на наложеното наказание. И двете са бланкетни. Единствено от адв.Я. в срок постъпило допълнение по чл.320 ал.4 от НПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от адв.Я. и частните обвинители. Повереникът излага в устно допълнение следните съображения: обръща внимание, че превишената скорост в случая е над двойно по-висока от разрешената; че множеството предходни знаци и различни видове маркировка не били отчетени/забелязани от подс.А., съответно не били съобразени, което води до извод за безкритично безразсъдство. Иска се завишаване на наказанието; отмяна на разпоредбата на чл.66 от НК; завишаване на санкцията по чл.343г от НК.

Защитникът на подс.А. заявява, че депозирал жалбата само защото видял, че има подадена такава от частното обвинение, но на практика изразява доволство от така постановения съдебен акт. Набляга на обстоятелството, че подс.А. признал вината си и демонстрирал искрено разкаяние, а също и че следва да се търси превенция, а не репресия.

Подс.А. отново изразява съжаление за случилото се. Моли за условна присъда.

Представителят на Апелативна прокуратура счита и двете въззивни жалби за неоснователни, излага аргументи.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира следното:

Производството се развило пред ОС по реда на чл.371 т.2 от НПК по искане на подс.А.. Желанието му било изрично заявено чрез самопризнание на 2 фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и отказ от събирането на доказателства за тези факти по общия ред.

Признанието е ясно и недвусмислено, заявено и подкрепено и от защитника му - адв.Б..

Съгласно ТР № 1 от 6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2. „цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – т.е. наличните предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава 27 от НПК предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.“. При проверка изрядността на процедурата по чл.372 ал.4 – 374 от НПК, въззивната инстанция не установи нарушения на първостепенния съд.

Според АС от фактическа страна по делото е установено следното:

Подс.А. А. (ЕГН **********) бил роден на 22.12.2003г. в тр.Тутракан, живущ в гр.Силистра, български гражданин от турски произход; със средно образование; неженен; работи; неосъждан. Водач на МПС от май 2022г.

На 24.10.2023г. подс.А. последователно взел с автомобила си св.Динчер и постр.И.. Било вечер, решили да се повозят извън гр.Силистра. Подс.А. управлявал л.а.„Фолксваген Голф“ с рег.№ СС8246АХ. До него седнал св.Динчер, а на задната седалка зад подс.А. - постр.И.. Подс.А. и св.Динчер били с поставени обезопасителни колани, а постр.И. - не. Л.а. потеглил по път I-7, посока гр.Шумен. Времето било благоприятно за пътуване нощно време ясно, с добра видимост, при суха пътна настилка. Лицата в автомобила слушали силна музика, говорили, смеели се. При движението си подс.А.

3 приближил кръстовището образувано между път I-7 с път II-21 и път III- 213.

На това кръстовище, път I-7 завива наляво и продължава към гр.Шумен, път II-21 продължава направо към гр.Русе, а път III-213 надясно се насочва към гр.Силистра. Скоростта на л.а. била около 106,13км/ч. Целта му била да завият надясно по път III-213 към гр.Силистра. Подс.А. отклонил вниманието си от пътя по време на разговорите, което станало причина да не намали скоростта и да не забележи групата пътни знаци и пътна маркировка, предупреждаващи за предстоящото кръстовище: опасност след 100м., табели за направление на движението след кръстовище, ограничение на скоростта до 50км/ч, знак за опасност по протежение на 200м., знак „Стоп“ след 100м., както и самият знак „Стоп“. В самото кръстовище подс.А. свил волана надясно, но поради високата скорост автомобилът се занесъл и навлязъл в лявата част на път III213 в посока гр.Силистра. Преминавайки през лявото пътно платно към гр.Силистра, автомобилът го напуснал и първоначално преминал косо през затревен участък косо с предно лява страна на л.а., а после и в терен с храсти и дървета. Първоначално л.а. чрез приплъзващ удар се ударил с лявата си страна в дърво, при което била изкъртена външната облицовка на задната лява врата.

От този удар л.а. се завъртял обратно на часовниковата стрелка, като от възникналите инерционни сили, тялото на постр.И., който бил без поставен предпазен колан, се придвижило напред и наляво. Последвал страничен удар в дърво в областта на задна дясна врата, при което автомобилът се завъртял по посока на часовниковата стрелка. От възникналите инерционни сили тялото на постр.И. се придвижило надясно и напред. Следващият удар бил в областта на предната дясна част на автомобила: челно-страничен, при който било прекратено завъртането на автомобила в посока на часовниковата стрелка и се получило завъртане в обратна посока. От възникналите инерционни сила тялото на постр.И. се придвижило напред и наляво, като се озовало на мястото, където той седял преди произшествието. След преустановяване движението на автомобила, подс.А. и св.Динчер успели да излязат от автомобила и св.Динчер се свързал с тел.112. В този момент на местопроизшествието пристигнали свидетелите Камарашева и Минчев, като последният взел телефона от св.Динчер и обяснил на диспечера къде точно било ПТП. Пристигналия на място екип на ЦСМП установил смъртта на постр.И..

По делото били изготвени следните експертизи:

4

1/СМЕ установила причината за смъртта на В. И., на 16 години - тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма довела до централно мозъчна дисфукция поради счупване на черепа с кръвоизливи на меките мозъчни обвивки, вентрикулната система и контузия на мозъчната кора съчетана с тежка дясностранна белодробна контузия и фрактури на ребрата в ляво парастерално. Непосредствената причина за смъртта била в пряка причинна връзка с травмите причинени по време на ПТП.

2/Двете СХЕ установили, че в кръвта на подсъдимия и пострадалия не било констатирано наличие на алкохол или наркотични вещества.

3/КАТСМЕ установила, че безопасната скорост за устойчиво преминаване на десния завой е 50,76 км/ч, а подс.А. управлявал лекия автомобил и предприел завой на дясно със скорост от около 106,13 км/ч.

Движението с тази значително надхвърляща разрешената, а и възможната за безпрепятственото преодоляване на предприетия завой надясно, била причина подс.А. да загуби контрол над автомобила и при завъртането на волана надясно от негова страна, автомобилът се занесъл, което довело до навлизане в лявата част на път III-213, в посока на гр.Силистра, а след това и попадането извън пътното платно на терен с храсти и дървета. Според вещите лица по КАТСМЕ, подс.А. в създалата се ситуация имал възможност да избегне ПТП, ако вместо рязкото завиване надясно бил продължил движението си направо по път II-21 в посока на гр.Русе, но според ВЛ за извършването на тези действия било необходимо умение, опит и самообладание, каквито подсъдимия не успял да развие в достатъчна степен за времето, през което бил правоспособен водач на МПС. КСМАТЕ уточнила механизма на ПТП като при късното забелязване на опасното кръстовище и с високата скорост, подс.А. свил вдясно, което довело до занасяне на л.а. и излизане в ляво на пътното платно 213 към гр.Силистра, последвано от косо навлизане с преднолява част в тревист терен, а после в терен с храсти и дървета. Първият удар в дърво бил приплъзващ в лявата страна на л.а. с изкъртване на външната облицовка на задна лява врата. От този удар л.а. се завъртял в посока на часовниковата стрелка, като от инерционните сили тялото на постр.И. (без колан) се придвижило напред и в ляво. Последвал страничен удар в дърво в областта на задна дясна врата, при което л.а. се завъртял отново в посока на часовниковата стрелка, като от инерционните сили тялото на постр.И. се придвижило надясно и напред. Последвал челно-страничен удар в предната част на л.а., при който се прекратило завъртането на л.а. в посока на часовниковата стрелка и започнало въртене в обратната посока. Тялото се 5 придвижило напред и наляво, озовавайки се в изходното си положение.

Непосредствена причина за ПТП била високата скорост, с която л.а. навлязъл в завоя, което не дало възможност на водача да премине завоя без занасяне. Водачът не регистрирал и четирикратното преминаване на л.а. през предупредителното набраздяване на пътната лента със специална боя, не видял множеството предупредителни знаци, „забравил“ за кръстовището.

Техническото състояние на л.а. било неопределимо, поради състоянието на автомобила след ПТП, но ВЛ счели, че кормилната уредба била изправна, щом имало реализирано завиване вдясно и занасяне на колата.

Състоянието на спирачната система, според ВЛ, е без значение, при положение, че след завиванетото вдясно чрез спирачната система не би могло да се повлияе на траекторията и скоростта на л.а.

Според експертите безопасната скорост кръстовището без занасяне била 50,76 км/ч. за преминаване през

Вариант за избягване на ПТП със скорост 106,13 км/ч. бил да се продължи направо за гр.Тутракан, което обаче изисквало умения и самообладание, каквито според експертите подс.А. не притежавал все още (съобразно липсата на опит). За недопускане на ПТП, той като млад водач на МПС, следвало да държи вниманието си към пътя и да не управлява МПС нощно време с такава висока скорост.