Определение № 566 от 10.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Варна, 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно гражданско дело № 20223100500218 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 260935 от 24.01.2022 г. от М. В. Д., ЕГН:

**********, чрез адв. И.В. срещу определение № 260044 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на висящи искове, както следва:

- за заплащане на сумата 4027.83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата 20.12.2018 г., квалифициран от съда по чл.

127, ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,

- за заплащане на сумата 5500 евро, с която ответникът - Ч. АС. М. се е обогатил при извършване на делбата с влязло в сила решение по гр. д. № 18208/2010 г. на ВРС, влязло в сила на 20.12.2016 г., а ищцата е обедняла, както и сумата от 831.11 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до 16.06.2018 г., чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ Станимира Янкова.

Депозирана е частна жалба с вх. № 301126 от 28.10.2020 г. от М. В. Д., ЕГН:

********** срещу разпореждане № 279275 от 14.10.2021 г. и разпореждане № 279275 от 1

14.10.2021 г., постановени по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна /двете с идентични съдържания/, с които са върнати частна жалба с вх. № 298524 от 21.09.2021 г. и частна жалба с вх. № 298700 от 23.09.2021 г.

В жалбата, депозирана срещу определението, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение, жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебния акт. Сочи, че е затруднен инстанционният контрол на постановеното решение по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 127 ЗЗД. Навежда доводи по същество на спор по този иск, доколкото даденото разрешение противоречи на постановеното решение по гр. д. № 18208/2010 г. по описа на Районен съд – Варна. Счита, че този иск е подкрепен с достатъчно писмени доказателства. Излага доводи, че предявеният иск за заплащане на сумата от 5500 евро е основан с твърдения за неоснователно обогатяване и представлява претенция по сметки, която не е била заявена в делбеното производство. Обезпечителната си нужда извежда от възможността за провеждане на принудително изпълнение по повод на жилището й, без реализиране на евентуалната възможност да противопостави своите насрещни вземания на взискателя. Счита, че поисканата обезпечителна мярка е адекватна и отговаря на обезпечителната нужда. Моли за отмяна на определението, както и за допускане на обезпечението.

Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

В жалбата депозирана срещу разпорежданията за връщане на двете частни жалби, жалбоподателят излага доводи за неправилността на същите. Сочи, че е получил препис от разпореждането за отстраняване на нередовности по въззивна жалба с вх. № 295588/2021 г. на 13.09.2021 г. Излага доводи, че с дадените указания й е пояснено, че решението в частта, в която са оставени без разглеждане исковете подлежи на обжалване в частна жалба, като в случай, че обжалва и тази част следва да представи доказателства за заплатена държавна такса от 15 лева. Сочи, че доколкото липсва прекратителен диспозитив на решението, то срокът за обжалването му в тази част не е започнал да тече от връчване на препис от същото. Твърди, че частната жалба е депозирана в едноседмичния срок, който е бил определен от съда. Моли за отмяна на разпорежданията.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Ч.

АС. М..

Частната жалба с вх. № 260935 от 24.01.2022 г. срещу определение № 260044 от 2

18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на висящи искове е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът следва да прецени твърденията и възраженията на страната, както и събраните по делото доказателства, въз основа на които да направи преценката, която дължи по смисъла на чл. 391 ГПК, а именно дали без него за ищецът ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, както и дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. За да бъде допуснато обезпечението, следва да са налице всички кумулативни предпоставки за това, а именно искът да е допустим, да е вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и приложената обезпечителна мярка да е подходяща.

Производството пред Районен съд-Варна е образувано след като с Определение № 611 от 15.02.2019 г., постановено по т. д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна предявените от ответника М. В. Д. насрещни осъдителни искове срещу Ч. АС. М. не са приети за съвместно разглеждане, като производството е разделено и изпратено по компетентност на Районен съд – Варна.

С насрещната искова молба М.Д. е предявила две осъдителни искови претенции за осъждане на ответника да и́ заплати сумите от 15 280.12 евро, представляваща сбор от сумите 7480.12 евро и 7800 евро, ведно с лихва за забава, на основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД, както и заявена в условията на евентуалност претенция за присъждане на същата сума на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД.

С Разпореждане № 1584 от 9.04.2019 г., първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да уточни дали претендираните суми от 7480.12 евро и 7800 евро произтичат от един договор за кредит или са на различни основания, като в съответствие с твърденията си страната да формулира петитум.

В изпълнение на дадените указания ищцата е заявила, че паричните претенции са на отделни основания и е формулирала петитуми по тях. В уточнителната молба е пояснила, че претендира и сумата от 5500 евро, представляващи нейни лични средства, дарени от майка й за закупуване на апартамент № 20, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.

302.“ Същата е формулирала искане за осъждане на ответника да й заплати посочената сума от 5500 евро на основание чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД, ведно с лихвата върху нея, считано от деня на плащането, както и законната лихва върху тази сума от завеждането на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата.

По повод на депозирана молба на ищцата по реда на чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на предявения иск за заплащане на сумата от 7480.12 евро, представляваща общ 3 сбор на заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит от 12.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законна лихва за забава върху всяка една вноска от датата на плащането, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като се счита, че искът е предявен за сумата от 5058.83 евро, от която 4027.83 евро, представляваща общ сбор на заплатени вноски от ищцата по договора за кредит от 12.08.2004 г. за периода от 12.11.2013 г. до 20.08.2019 г. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, както и сумата от 1031 евро, представляваща общ размер на обезщетението за забава върху всяка една вноска за процесния период, на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху главницата от 40257.83 евро от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Впоследствие в последното по делото о. с. з. от 9.03.2021 г., първоинстанционният съд е разделил от производството, иска на ищцата за заплащане на сумата от 7800 евро, представляваща заплатени от същата вноски по договор за кредит от 29.09.2008 г., сключен с „Райфайзенбанк – България“ АД, ведно със законната лихва за забава.

С решение № 262292 от 9.07.2021 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът е:

- отхвърлил предявения иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М. с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 74, вр. чл. 155, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 4027.83 евро, представляваща сбора на половината от заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 13.08.2004 г., сключен с „Банка ДСК“ АД за периода 13.11.2013 г. – 20.08.2019 г.; сумата 1031.00 евро, представляваща общ размер на лихвата за забава върху заплатените вноски за периода 13.11.2013 г. до подаване на молбата 20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД;

- прекратил е производството по предявения иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М., с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за заплащане на сумата 5500 евро, представляваща лични средства, дарени от майка й, послужили за закупуване на апартамент № 20, находящ се гр.

Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, ведно с обезщетение за забава върху сумата от деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.130 ГПК;

- оставил е без разглеждане предявения евентуален иск от М. В. Д. срещу Ч. АС. М. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 5058.83 евро и за заплащане на сумата 5500 евро, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на молбата до окончателното им изплащане, с които суми ответникът се е обогатил, а ищцата е обедняла, след като е погасила негови задължения като кредитополучател по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с ,,Райфайзенбанк България“ АД до възобновяване на производството по предявения главен осъдителен иск за заплащане на сумата 7800 евро, представляваща общия размер на заплатените от М. В. Д. месечни вноски по Договор за кредит от 29.09.2008 г. с „Райфайзенбанк /България/“ АД, ведно с лихвата върху всяка заплатена месечна вноска, считано от деня на плащането за периода м. ноември 4

2008 г. – м. юли 2010 г., съгласно уточняваща молба от 5.01.2020 г., производството по който е спряно с влязло в сила протоколно определение от 24.11.2020 г., на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна по преюдициален спор.

По повод на искането за допускане на обезпечение по исковете за осъждане на ответника да заплати сумата от 5500 евро, с която ответникът се е обогатил при извършване на делбата с влязло в сила решение по гр. д. № 18208/2010 г. на ВРС, влязло в сила на 20.12.2016 г., а ищцата е обедняла, както и сумата от 831.11 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 20.12.2016 г. до подаване на исковата молба - 16.06.2018 г., съдът намира следното:

С определение № 3773/25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 2544/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна е отменено решение № 262232 от 9.07.2021 г., постановено по гр. д. № 19107/2019 г. на Районен съд – Варна, в частта, имаща характер на определение за частично прекратяване на първоинстанционното производство по предявения от М. В. Д. иск, квалифициран от съда по чл. 23, ал. 2 СК, срещу Ч. АС. М. за заплащане на сумата от 5500 евро, представляваща лични средства, дарени от майка й, послужили за закупуване на апартамент 20, находящ се град Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 302, ведно с обезщетение за забава върху сумата от деня на плащането, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.